Държавната енергийна компания на Турция „Боташ“ води преговори с руския газов монополист „Газпром“ за удължаване на договорите за доставка на природен газ, които изтичат в края на 2026 година. Турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар потвърди дискусиите на Енергийния форум в Баку, Азербайджан, на 1 юни, подчертавайки, че обемите и срокът на договорите все още не са финализирани.
Турция е един от най-големите клиенти на „Газпром“ след Европа, като разчита в голяма степен на руски газ по тръбопроводи, доставян чрез системите „Син поток“ и „Турски поток“. Подновяването на тези доставки е от решаващо значение за енергийната сигурност на Анкара, особено след като балансира вътрешното търсене, приходите от транзит и по-широката ѝ амбиция да се превърне в регионален център за търговия със синьо гориво.
Механизъм на сегашната сделка и предложеното удължаване
Съществуващата рамка се базира на дългосрочни договори между „Боташ“ и „Газпром“. Те обхващат доставки предимно през тръбопровода „Турски поток“ (в експлоатация от 2020 г.), който се състои от две паралелни тръби под Черно море, всяка с годишен капацитет от 15.75 милиарда кубически метра. Едната обслужва вътрешния пазар на южната ни съседка, втората продължава през Турция към Балканите, снабдявайки клиенти от Югоизточна Европа.
В исторически план Анкара е внасяла около 22 милиарда кубически метра газ годишно от Русия чрез комбинация от „Турски поток“ и по-стария тръбопровод „Син поток“. Ценообразуването обикновено включва комбинация от формули, обвързани със суровия петрол, с периодични отстъпки или корекции, договорени между страните. Транзитните такси за газ, преминаващ през Турция към Европа, осигуряват допълнителни приходи за Анкара.
Последните количества от горивото през европейския клон на „Турски поток“ са се колебаели, но са останали значителни, със среднодневни стойности в диапазона 40–55 милиона кубически метра в началото на 2026 г., което прави Турция основният оставащ маршрут за руски газ, пренасян чрез тръбопроводи в Европа след края на транзита през Украйна през януари 2025 година.
Подробностите за новите преговори са оскъдни. Нито една от страните не е разкрила предложени обеми, ценови механизми, условия на плащане (напр. рубли, евро или други валути) или каквито и да било отстъпки. По-ранните дискусии в края на 2025 г. имаха за цел да поддържат подобни обеми за 2026 г., но удължаването след 2026 г. изглежда е в ранен етап.
Ще позволили ли сделката на ЕС да купува руски газ чрез страна членка на НАТО?
Това косвено е възможно и вече се случва в ограничена степен. Европейската верига на „Турски поток“ физически преминава през турска територия, преди да достави руски газ директно в свързаните с Европейския съюз мрежи в България, Сърбия, Унгария и отвъд. Турция, като членка на НАТО, но не и на ЕС, не е обвързана от режима на санкции на блока по същия начин. Това позволи да продължат доставките по руски тръбопроводи до части от Югоизточна и Централна Европа, дори след като по-широките енергийни връзки между ЕС и Русия се разпаднаха.
Брюксел обаче работи активно за затваряне на този път. Съгласно рамката REPowerEU и поетапните ограничения за внос на руско синьо гориво, забраните за газ по тръбопроводи за краткосрочни договори са набелязани към средата на 2026 г., а по-дългосрочните споразумения трябва да приключат с крайни срокове до 2027–2028 г. (с известна гъвкавост за страни без излаз на море като Унгария и Словакия).
Новите регламенти на ЕС акцентират на проверката на произхода, предварителното разрешение и забраните за реекспорт или смесване, за да се предотврати заобикаляне на снкциите чрез трети страни като Турция. Проекто-правилата включват изрично ограничаване на потоците или реекспорта чрез „Турски поток“.
Заявената от Турция цел да се превърне в газов център – с търговски платформи, съхранение и потенциална размяна или преетикетиране на молекули – поражда опасения в Брюксел за непрякото повторно навлизане на руско синьо гориво в блока под турска или друга марка на трети страни. Въпреки че сегашната конфигурация на „Турски поток“ е предимно транзитна, а не пълноценно реекспортно смесване за европейския участък, всеки бъдещ модел на хъб би могъл да усложни прилагането му.
Други държави, преговарящи самостоятелно с Русия
Няколко европейски държави продължават или наскоро са дискутирали двустранни споразумения с Москва, често извън пълна координация с ЕС.
Унгария поддържа дългосрочен договор с „Газпром“ (наскоро подновен/предоговорен за приблизително 4.5 млрд. куб. м годишно до 2035 г. с опция за удължаването му) и се съпротивлява на поетапното спиране на вноса, посочвайки включително и правни предизвикателства. Централноевропейската държава получава доставки по маршрута на „Турски поток“ през Сърбия и Австрия и в някои периоди е функционирала като регионален център за руски газ. Унгария също така се стреми към диверсификация на доставките, като например сделки с румънски газ от Черно море.
Сърбия, Северна Македония и Босна разчитат на удължаването на „Турски поток“ и имат удължени краткосрочни сделки с „Газпром“.
Словакия и няколко други централноевропейски държави са се възползвали от преходни изключения или забавяния на забраната на ЕС за държави без излаз на море, зависими от руската тръбопроводна инфраструктура. Тези двустранни действия подчертават пукнатини в енергийната солидарност на европейския блок, като някои членове дават приоритет на достъпността и сигурността на доставките пред бързото отделяне.
Прогноза за попълване на газовите запаси на ЕС през лятото на 2026 година.
Европа навлезе в сезона на складиране на газови резерви през 2026 г. (април – октомври/ноември) с необичайно ниски нива на съхранение – около 29% в началото на април, в зависимост от точните дати на отчитане – доста под нивата през последните години. Това се дължи на по-високото потребление през зимата и на ограничените доставки.
Оценките на Европейска мрежа от операторина на системите за пренос на газ (ENTSOG) показват, че постигането на традиционната цел от 90% запълване на газовите хранилища до ноември е технически осъществимо при оптимистични сценарии със силен приток на втечнен природен газ (LNG) и високо използване на тръбопроводите. По-ограничената глобална наличност на LNG (задълбочена от конфликтите в Близкия изток и прекъсванията на корабоплаването) обаче създава сериозни предизвикателства пред изпълнението му. Поради което, с цел гъвкавост, са обсъдени и по-ниски целеви равнища – напр. 70–80 процента. Ранното и устойчиво инжектиране, както и мерките от страна на търсенето, ще бъдат от съществено значение, за да се предотврати недостиг на синьо гориво през зимния сезон 2026/27 година.
Продължаващите преговори между Турция и Русия добавят още един слой: устойчивите или разширени потоци през „Турски поток“ биха могли да облекчат натиска върху Югоизточна Европа, но биха противоречали на графика на ЕС за постепенното изключване на руското гориво за блока и биха рискували регулаторни търкания.
Какви са перспективите?
Преговорите на Турция с Русия подчертават прагматичната енергийна дипломация на Анкара и нейната ключова географска роля. Въпреки че преговорите се съсредоточават върху двустранните нужди, те се пресичат пряко с по-обхватните усилия на Европа да прекъсне зависимостта си от руското синьо гориво. Успехът или неуспехът на тези дискусии може да повлияе на регионалните цени, приходите от транзит и ефективността на прилагането на санкциите на ЕС през следващите години.
