Резкият спад на вноса на суров петрол от Китай е една от основните причини светът да не попадне в по-голяма енергийна криза докато войната в Близкия изток наближава 100-ия си ден, според търговци и анализатори. Петролът се търгува под 100 долара за барел, въпреки загубата на една пета от световните доставки за повече от три месеца и прогнозите, че пазарът скоро ще достигне повратна точка, тъй като запасите се изчерпват.
Том Бейкър – изпълнителен директор на петролния търговец Vitol, заяви, че драматичното забавяне на покупките на суров петрол от Китай през последните седмици в условията на спад на търсенето с 4-5 милиона барела на ден, е помогнало за смекчаване на загубата на 12 милиона барела на ден от доставките от Персийския залив.
„Ниският внос на Китай е защитил останалата част от петролния пазар“, коментира Мартин Ратс – главен стратег на сектора на суровини и стоки в лондонския офис на „Морган Стенли“. По оценки на щатската банка, количеството петрол, пристигащо в Китай с кораби през последните 30 дни, е спаднало до 7.5 милиона барела на ден от около 13 милиона барела на ден по същото време през миналата година.
Данните на S&P Global Energy показват, че общият внос на суров петрол в Китай през април е орязан с над 2 милиона барела на ден спрямо средното ниво за 2025 г. – до 9.4 милиона барела на ден. Изследователската група прогнозира по-нататъшен спад до около 8 милиона барела на ден за май, като вносът е намалял с 3 милиона барела дневно през второто тримесечие на тази година в сравнение със същия период на миналата. Kpler пък отбелязва, че петролният внос по море е достигнал 6.4 милиона барела на ден през май, от 8.1 милиона барела през април и 10.1 милиона барела през март.
Въпреки че повечето анализатори на петролния пазар в Китай виждат същата тенденция на рязка редукция на вноса, има и редица други важни оценки. Ху Мин Мин – водещ анализатор за горива и рафиниране на черно злато в азиатския колос в S&P Global Energy, е на мнение, че намаляващият внос на горивото в страната се е очертал като „критична променлива, която трансформира динамиката на световния петролен пазар“.
Причините за внезапния спад на китайските покупки са неясни, доколкото стратегията за търговия с петрол не е обсъждана в публичното пространство. Повечето анализатори смятат, че Пекин е решил да започне да използва запасите от черно злато, които е натрупал през последната година, когато цените на горивото бяха сравнително ниски. Липсват обаче данни за китайските запаси.
„Китай е тази черна дупка, която никой не може да разбере“, посочва Бейкър на конференцията на S&P Middle East Petroleum and Gas в Лондон тази седмица. „Нямаме наистина надеждна представа за техните запаси.“ Ху пък твърди, че „пресметнатият отговор“ на Пекин на кризата в Иран е включвал и принуждаване на рафинериите да намалят производствените си нива, често под претекст за поддръжка, като същевременно е било насочено към преход от натрупване на резерви към намаляването им.
S&P прогнозира, че Китай ще намали търговските си запаси с около 700-800 хиляди барела на ден през третото тримесечие. Решението на страната да постави на пауза собствения си износ на реактивно гориво и дизел също е ограничило необходимостта от внос. Данните на S&P показват, че износът на китайски рафиниран петрол през април е бил на най-ниското си ниво от близо десетилетие – 300 хил. барела на ден, което е с около 65% по-малко от април 2025-а.
„Цялата енергийна позиция на Китай в отговор на войната в Иран се свежда до една дума – сигурност“, отбелязва Йе Лин – анализатор на азиатския петролен пазар в Rystad Energy, добавяйки, че все още „няма ясна отправна точка“ за конфликта.
Ограниченията на износа на петролни продукти предизвикаха остри критики от търговските партньори, разчитащи на азиатския гигант за доставки. Въпреки че Пекин досега отхвърляше призивите на държавни рафинерии да им позволи да превозват такива горива и да се възползват от високите им цени, правителството вместо това достави известни количества товари като помощ – очевидна форма на петролна дипломация.
Анализаторите отбелязват също и голямо несъответствие между спада във вноса на суров петрол и вътрешното търсене. Очаква се потреблението на черно злато в Китай да намалее само с около 1.5 милиона барела на ден на годишна база през второто тримесечие. Скромният спад може отчасти да се обясни с по-слабия икономически растеж на страната, забавен от проблемите на пазара на недвижими имоти и слабото потребителско и бизнес доверие.
Rystad обръща също внимание и на структурната промяна от петрол към електричество. Инвестициите в електрически превозни средства, електрифицирани железопътни линии и производство на възобновяема енергия са осигурили „стратегически буфер“, който да помогне на Китай да се справи с кризата с „много по-малко проблеми“, отколкото би предположила зависимостта му от вноса на петрол, смятат аналицаторите на фирмата.
Но Бейкър от Vitol предупреждава, че ниският внос на суров петрол от Китай няма да продължи безкрайно. „В един момент, когато имат нужда от тези барели, цената трябва да се повиши и единственото решение е да се убие търсенето“, коментира той.
Ивън Пей – директор в стратегическата консултантска група Trivium China, твърди, че не е ясно каква тежест е придавал Пекин на глобалното въздействие на подхода си към петролния пазар. „Длъжностни лица и дипломати постоянно описват големите запаси от зърно на Китай като инструмент, който позволява на страната да не купува при скокове в цените на храните в световен мащаб, като ефективно подкрепя световната продоволствена сигурност, задоволявайки изцяло собственото си огромно търсене“, казва Пей. И добавя: „Доколкото ми е известно, този аргумент не е бил изрично разширен до други стоки от китайските служители, които в огромното си количество оправдават големите петролни резерви с причини, свързани с вътрешната енергийна и икономическа сигурност.“
Котировките на черното злато остават поздвластни на развоя на събитията в Персийския залив. След поредната договореност за спиране на огъня между Израел и „Хизбула“ в Ливан горивото леко поевтиня. В 11.41 ч. българско време на 4 юни фючърсните контракти на петрола сорт „Брент“ за доставка през август се търгуваха за 96.76 щ. долара за барел – спад за деня от 1.07 процента.
