Точно преди зазоряване на 17 януари китайски военен дрон навлязъл за първи път в тайванското въздушно пространство над спорен коралов риф в Южнокитайско море. Разузнавателният самолет се задържал над остров Пратас за няколко минути, докато тайванците издавали предупреждения за напускане по международни радиочестоти. Китай заявил, че полетът е бил „нормална“ тренировъчна мисия. Тайпей го определил като „провокативен и безотговорен“. Официални представители на Европа сметнали маневрата за част от дългосрочен китайски план за безмилостно отнемане на тайванския контрол над територията му и в крайна сметка за принудително обединение на острова с континента.
Служители на Европейския съюз разиграли точно такъв вид нахлуване три години по-рано в симулационно учение, твърди запознато с въпроса лице. Но когато хипотетичният сценарий се превърнал в реално предизвикателство, европейците нямали отговор.
Тайван е „опасно сляпо петно“ за ЕС, според Марчин Йежевски, ръководител на офиса в Тайпе на Европейския център за ценности в областта на политиката за сигурност (EVC).
Разбира се, островът разчита на Съединените щати, а на Брюксел като противовес на Пекин. Но европейските власти са обезпокоени, че желанието на американския президент Доналд Тръмп да възстанови връзките си с китайския си колега Си Дзинпин дава зелена светлина за нахлувания като това през януари и с течение на времето би могло да позволи на Китай да доминира в критична част от световната икономика и да остави ЕС настрана.
Според икономисти на агенция „Блумбърг“, „въпреки че геополитическото напрежение се е увеличило, Тайван заема по-централно място в глобалните вериги за доставки, произвеждайки над 60% от най-модерните логически полупроводници в света.“
Няма и признаци, че китайският лидер планира скорошно нахлуване. През април той се срещна с ръководителя на основната опозиционна партия на Тайван за първи път от десетилетие, изпращайки послание, че би предпочел да оформи бъдещето на острова чрез политическо влияние. Чистката на високопоставени генерали пък повдигна въпроси за военната готовност на Народноосвободителната армия.
Цената на нахлуването също би била опустошителна. В това отношение обаче ЕС е по-изложен на риск от Пекин. Проучване на икономическия екип на „Блумбърг“ показва, че при най-лошия сценарий на война между Съединените щати и Китай за Тайван, икономиката на европейския блок би понесла удар, еквивалентен на около 2 трилиона долара през първата година. Стопанството на Германия би се свило с около 14% – приблизително два пъти повече от американското или китайското.
Икономическият удар от евентуалната война за Тайван
Докато европейските служители са насочили вниманието си към нарастващите рискове около Тайван, те все още се опитват да разберат как една криза би се отразила на различните икономики на блока, според запознати с въпроса лица. Някои обвиняват липсата на ресурси и правителствата, претоварени от войната на Русия срещу Украйна, търговското напрежение с Китай и атаката на Съединените щати срещу Иран.
Бойните действия за острова биха редуцирали неравномерно БВП на различните държави през първите 12 месеца при базовия сценарий на икономическия екип на „Блумбърг“ и биха отнели, както следва: 40% от БВП на Тайван, 16.7% на Виетнам, 16.1% на Южна Корея, 13.7% на Германия, 11.6% на Япония, 8.8% на Италия, 8.6% на Континентален Китай, 7.3% на Съединените щати, 7% на Испания и 6.5% на Франция.
Световният БВП би се свил с над 8%, което би засенчило въздействието на финансовата криза от 2008 г. и пандемията от КОВИД-19. Светът ще се сблъска и с остър недостиг на специфични стоки, чието производство е доминирано от Тайван, включително медицински консумативи като пейсмейкъри и инсулинови помпи.
Тези заключения подчертават един от основните уроци от атаката на Тръмп срещу Иран: Вашингтон може и да диктува правилата в световните дела, но Брюксел в повечето случаи плаща по-високата цена.
„Блокадата на Тайван би била голяма европейска криза за сигурността и икономиката, дори без инвазия“, смята Йежевски.
Въпреки че възприятието за заплахата варира в различните държави-членки, европейските служители колективно се притесняват, че след Украйна и Иран, следващият голям конфликт може да избухне около Тайван. Всъщност, деликатният баланс на опасенията, които помагат за възпиране на Китай, е нарушен от последните събития.
Докато министърът на отбраната Пит Хегсет настоява, че няма промяна в американската политика по отношение на Тайпе, а Япония увеличава военното си присъствие около острова, самият Тръмп хвърли съмнение върху готовността на САЩ да подкрепят Тайван. Нещо повече, войната срещу Иран значително изчерпа американските оръжейни запаси, а военните инвестиции на Пекин продължават да стесняват разликата с Белия дом. Предложението на Тръмп, че може да обсъди продажбите на оръжие за Тайван с китайския си колега, пък предизвика тревога както в Тайпе, така и в Брюксел.
„Възпирането може да е в най-слабата си точка от години“, коментира Дженифър Уелч – главен геоикономически анализатор на икономическия екип на „Блумбърг“.
Проблемът на Брюксел
ЕС може да се забави в намирането на решения по много въпроси, тъй като трябва да постигне съгласие между 27 държави членки, които понякога имат рязко различаващи се интереси. Но единна позиция за Тайван е сред най-трудните задачи.
Говорител на Европейската комисия заяви, че блокът непрекъснато обсъжда всички въпроси, свързани с неговата сигурност, и настоява за мирно разрешаване на напрежението между двете страни на пролива чрез диалог. Ако Китай реши да се опита да промени статуквото със сила или принуда, ЕС ще защити интересите си, добавя говорителят.
Дискусиите за стратегията на Европа за Тайван често се провеждат дискретно и понякога включват само избрани страни членки – коалиция от държави със сходно мислене – за да се изключат други, които са склонни да подкрепят позицията на Пекин, твърдят добре информирани източници.
Кипър, който е ротационен председател на блока до следващия месец, рутинно налага вето върху всяка дискусия за Тайван, предпазвайки се от създаване на прецедент, който би могъл да повлияе на собствения му териториален спор с Турция.
На тези съвещания в тесен кръг длъжностни лица са провеждали практически упражнения, за да проучат сценарии като ескалиращи нахлувания във въздушното пространство на Тайван – като това над остров Пратас през януари – както и спиране на доставките на критични минерали от Китай (лост, който Пекин тества миналата година), инспектиране от Китай на кораби със знамена на ЕС или пълна блокада на острова.
При последните срещи станало ясно колко неподготвена е Европа, отбелязват запознати с обсъжданията лица. На една сесия било разиграно какво би се случило, ако износът на полупроводници от Тайван бъде намален наполовина. Европейците били убедени, че техните икономики ще преживеят такъв удар, докато делегатите, представляващи Тайпе и Вашингтон, не ги „светнаха“: Тайван разчита изцяло на Съединените щати за военна подкрепа, казаха те, така че американците ще получат всички чипове, оставяйки Европа с празни ръце.
В случай на голяма ескалация ЕС ще разполага само с часове, за да реагира и в момента не е настроен да действа толкова бързо, посочват добре информираните източници. Италия и Испания например казват, че са обезпокоени от анализа на „Блумбърг“, но се колебаят да направят необходимите заключения, за да действат, допълват те.
Европейските нации се затрудняват особено силно когато се сблъскват с така наречените ситуации на сива зона, като нахлуването на остров Пратас, на 440 километра от южния край на главния остров на Тайван. Тези действия не са акт на война, но все пак позволяват на Китай постепенно да увеличава влиянието си над островната държава, ако им се позволи да останат безпрепятствени.
В продължение на години стандартният отговор на европейците беше да призовават за деескалация и да се обръщат към Вашингтон, твърдят лица, присъствали на ученията. Но това се е променило откакто Тръмп се завърна на поста си на фона на по-широк срив на всякаква трансатлантическа координация по отношение на политиката за Китай. До края на миналата година европейските нации вместо това се координираха помежду си, а след това и с Япония, според Йежевски от EVC, който редовно е домакин на ученията.
Европа се опитва да намери повече начини за взаимодействие с Тайпе, не на последно място защото икономиката на острова е ключът към бъдеще, водено от изкуствен интелект, а икономическият му растеж е повод за завист на много европейски партньори. ЕС се превърна в най-големия източник на преки чуждестранни инвестиции за Тайван и петия му по големина търговски партньор. Някои тайвански служители лично признават, че се притесняват, че САЩ вече не са толкова надежден партньор, колкото бяха, така че удвояват усилията си за взаимодействие с ЕС, въпреки че нито една от страните не си прави илюзии, че европейците могат да заместят американската военна подкрепа.
Сяо Куанг-вей, говорител на тайванското Министерство на външните работи, подчертава, че Белият дом е потвърдил, че политиката му спрямо Тайван остава непроменена и че продължава да подкрепя мира и стабилността в Тайванския проток. Тайпе ще продължи да укрепва капацитета си за самоотбрана, „като работи в тясно сътрудничество със Съединените щати и други регионални партньори за засилване на възпирането и съвместно поддържане на мира“, добавя Сяо.
Тайван също така се заявява като некитайска верига за доставки на ключови отбранителни артикули като дронове и други високотехнологични стоки. Островът е незаменим партньор за усилията на Европа за възстановяване на индустриалната мощ и превъоръжаване, заяви неотдавна министърът на външните работи Лин Чиа-лунг.
В същото време, Тайпе наблюдава с известна загриженост какво се случва в ЕС по отношение на намаляването на риска. След години на обещания за преместване на веригите за доставки далеч от Китай, има малък реален напредък, а ответните мерки на европейските лидери срещу непредсказуемия Тръмп ги приближава отново към Пекин.
В интервю за „Блумбърг“ през април, заместник-министърът на външните работи на Тайван Франсоа Ву заяви, че за бизнеса, инвестиран в Тайван, но и по целия свят, последиците от тайванската криза биха били опустошителни. „Съвременният икономически живот, на който се радваме днес, ще бъде унищожен“, каза той. „Ще бъде много лошо не само за Тайван, но и за вас.“
