Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев обясни пред депутатите в пленарната зала, защо се налага те да приемат вдигането на тавана на дълга, който по силата на Закона за публичните финанси е 1.4 млрд. евро. Това ще стане, ако депутатите днес приемат предложените от Министерския съвет промени в така наречения удължителен закон за държавния бюджет. Гълъб Донев цитира данни на Българската народна банка, според които депозитите към 31 май 2026 г., които Министерството на финансите управлява, са в размер на 4.4 млрд. евро, като от тях наличността по така наречения Сребърен фонд представлява 2.4 млрд. евро. Така разполагаемият ресурс без Сребърния фонд е около 2 милиарда евро, като с него трябва да се осигури плащането на пенсиите, разходите за първостепенните разпоредители с бюджетни средства, трансферите за общините и покриването на други разходи по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Предвид очаквания пик на плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост и във връзка с големите капиталови инвестиции в основни сектори, като енергетика, транспорт, социална сфера, в периода юни-август 2026 г. се очаква бюджетното салдо за юни отново да е отрицателно, което допълнително ще намали наличният ресурс за разплащания в Българската народна банка към 30 юни 2026 година. Ето защо на 3 юни Министерският съвет е взел решение да промени така наречения удължителен закон за бюджета, като заложи следното изменение:
Създава се възможност до приемането на закон за Държавния бюджет на Република България за 2026 година, освен дълга по Закона за публичните финанси, който е 1.41 милиарда евро, Министерският съвет да може да поема и държавен дълг в размер до 3.8 млрд. евро за финансиране на бюджетния дефицит, включително за префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост и за целите на касовото управление и плащането на бюджетните организации.
Заложено е краткосрочният държавен дълг от 3.8 милиарда евро да се изплаща до края на текущата бюджетна година.
По думите на финансовия министър Гълъб Донев с поемането на новия дълг ще се минимизира влиянието на потенциалните рискове за бюджета в случай на временен ликвиден недостиг, породен от различната падежна структура.
В предложения от Министерски съвет законопроект е заложена възможност за поемане на външен държавен дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за имитиране на дълг на международните пазари, като се предлага увеличение на максималния лимит да стане от 27 милиарда евро на 30.8 милиарда евро с оглед диверсификацията на дълговите източници за набавяне пълния обем на дълговото финансиране и осигуряване на възможност за постигане на оптимална цена при набирането на необходимия финансов ресурс.
Така ще се осигури ресурс, с който по националния бюджетда могат да се покрият очакваните значителни плащания през 2026 по НПВУ с оглед постигане на ритмично финансиране и максимално ускоряване на изпълнението на дейностите и инвестициите по него, обясни министър Гълъб Донев.
Многократното обосноваване на новия дълг с покриването на плащанията по НПВУ разгневи депутата Цончо Ганев от „Възраждане“, който обяви, че с тези пари ще се плащат проекти на представители на олигархията. Петър Витанов от „Прогресивна България“ му обърна внимание, че с това говорене му напомня на Корнелия Нинова, която вече се ползва с много малка електорална подкрепа. „Бяхме много толерантни към вас“, не скри раздразнението си Витанов, имайки предвид, че Ганев не взима конкретно отношение към предлаганите промени в удължителния закон за бюджета. Костадин Костадинов от „Възраждане“ пък разкритикува Витанов, че с тона си му напомнял на говоренето на ГЕРБ в първите години на управлението им.
Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС обяви, че от тяхната парламентарна група няма да подкрепят предлаганата промяна, тъй като не са получили категорично уверение от управляващите, че до края на годината няма да се поемат нови дългове.
