Официални представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) обръщат внимание, че мирното споразумение между Съединените щати и Иран няма безусловно да ги спре да повишат лихвените проценти допълнително. Въпреки че паричните стратези, включително банковата шефка Кристин Лагард, приветстват перспективата за възобновяване на доставките на суров петрол през Ормузкия проток, те казват, че вече са нанесени значителни икономически щети и не съжаляват за решението си за увеличение на лихвите от миналата седмица.
„По-високите разходи за енергия вероятно ще се задържат по-дълго, отколкото мнозина се надяваха“, коментира членът на Управителния съвет Петер Кажимир. „Дори с току-що обявената мирна рамка между САЩ и Иран, щетите в Близкия изток не могат да бъдат отстранени за една нощ.“
Основното безпокойство е, че ще е необходимо време за възстановяване на производствения капацитет, ремонт на инфраструктурата и възобновяване на корабоплаването. Междувременно, усилията за възстановяване на петролните запаси ще поддържа високи цените на черното злато.
Рискът за 21-членната еврозона е, че компаниите и работниците ще реагират: първите – като повишат продажните цени, а вторите – като поискат по-високо заплащане, което ще поддържа инфлацията далеч над целевото равнище от 2% годишно в средносрочен план.
Мнозинството анализатори все още очакват политиците да направят повече, а търговците залагат и на поне едно допълнително увеличение на лихвения процент по депозитите с четвърт пункт тази година до 2.5 процента.
Според икономиста на „Джей Пи Морган“ Грег Фузеси, шансът за мирно споразумение „намалява до известна степен натиска върху ЕЦБ“, което обаче „не означава, че неотложната нужда от повишение (на лихвите) е намаляла значително.“ Фузеси очаква още един лихвен ръст с 25 базови пункта през септември след този от миналата седмица и посочва в анализ за клиентите, че рисковете „сочат умерено към трета стъпка“ преди края на годината.
Коментари на редица длъжностни лица сякаш подкрепят неговото мнение.
Ръководителят на централната банка на Португалия Алваро Сантуш Перейра твърди, че ще е необходимо време, за да се нормализира ситуацията около енергетиката. Неговият латвийски колега Мартинс Казакс разкрива тенденцията за множество сътресения, които да следват и да се натрупват един върху друг, отбелязвайки: „Виждаме също, че сегашният шок все още не се е разгърнал.“
Президентът на „Бундесбанк“ Йоахим Нагел добавя, че изтичащите мерки на фискалната политика, насочени към понижаване на цените на енергията, все още могат да засилят инфлацията през следващите месеци. А членът на Управителния съвет Габриел Махлуф заяви на 16 юни в Дъблин, че „краят на конфликта не означава непременно незабавен край на шока“. И добави: „Остава да видим колко бързо ще се нормализират веригите за доставки и ще се коригират цените на енергията.“
Петролните котировки паднаха под 80 щатски долара за барел от над 110 щатски долара за барел в пика на войната. Икономисти на агенция „Блумбърг“ прогнозират, че те биха могли да слязат до диапазона от 70 до 75 щатски долара за барел, ако сделката бъде финализирана и приложена на практика.
Тези стойности все още са по-високи отколкото преди войната, а главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн изрази загриженост, че спадът им няма да предотврати по-силен инфлационен натиск. „Четири месеца високи цени на енергията означават, че в предстоящия инфлационен поток можем да види инфлация над 3%“, коментира Лейн на 16 юни. „Ще има косвени ефекти върху храните, стоките, услугите през тази и през следващата година.“
Докато базовият сценарий на ЕЦБ предвижда ценовия ръст да се върне до целевите 2% през 2028 г., любимият показател на Лейн за проверка на това колко силно ценовият натиск засяга потребителите – инфлацията без енергията, но не и храните – се очаква да надхвърли този темп поне през 2026-а. Което би било сигнал за известен дискомфорт за ирландеца, предлагащ политика на колегите си за съвещанията на Управителния съвет за определяне на лихвените проценти.
Главният икономист за Европа на „Голдман Сакс“ Яри Щен също подчертава, че необходимостта от реакция вероятно е по-голяма за ЕЦБ, отколкото за Федералния резерв или за „Банк ъф Ингланд“, които имат заседания тази седмица. Защото европейските централни банкери вече понижиха лихвените проценти до неутрално ниво преди избухването на войната с Иран и трябва да ги повишат, ако иска да има сдържащ ефект върху икономиката.
„В исторически план ЕЦБ също така реагира много по-последователно на енергийни шокове“, добавя Щен. „Когато основната инфлация се повиши значително над целевите 2%, ЕЦБ обикновено реагира. Това е отчасти защото, за разлика от Федералния резерв, тя има само един мандат: ценова стабилност.“
Новият шеф на „Банк дьо Франс“ Еманюел Мулен обаче призова колегите си да спазват споразумението да не се поемат предварителни ангажименти. „Въпреки че имаше единодушие за повишаването на лихвените проценти, имаше и консенсус, че не даваме повод за началото на нов цикъл на затягане“, подчертава той за френския „Еко“.
Дори в лагера на икономистите има и субекти, поставящи под въпрос необходимостта от допълнителни увеличения на лихвите или такива, които поне твърдят, че септември би бил по-подходящо време от юли за оценка.
„Сделката би трябвало да отнеме част от инерцията от кампанията за повишаване на лихвените проценти, като засили позицията на опцията за изчакване“, коментира Спирос Андреопулос от Thin Ice Macroeconomics. „Спадът в цената на петрола ще отнеме част от предимството на общата инфлация и би трябвало да помогне да се поддържат стабилни инфлационните очаквания … и би трябвало да спечели време за изчакване на повече информация.“
Самата Лагард обяви, че разговорите за сделката няма да отвличат вниманието й. „Ако тази новина бъде потвърдена от развитието през следващите дни и се подпише меморандум за разбирателство, това е добра новина“, заяви тя на 15 юни. „Но трябва да убием инфлацията, ако тя се събуди, защото ако излезе от бутилката, връщането ѝ обратно ще бъде много по-трудно и скъпо, а дългосрочната инфлационна ситуация е неприемлива.“
