Проектът за подробен устройствен план отново разбуни духовете.
Очаква се сериозен сблъсък на предстоящото тази вечер окончателно общественото обсъждане на подробния устройствен план за „Борисовата градина“.
Както „Банкеръ“ предупреди още в началото на миналия месец в публикацията си „Зрее нов скандал с плана за градежи в „Борисовата градина“, възложеният от Столична община проект за подробен устройствен план – план за парк и градина на проектантски екип „Ковачев архитекти“ ООД с ръководител проф. арх. Атанас Ковачев, предизвика доста разнопосочни коментари.
Още при официалното представяне на основните цели на плана ( на 28 май), когато заместник-кметът по градско планиране и развитие – арх. Любо Георгиев и ръководителят на проектантския екип чл.кор. проф. д.а.н. арх. Атанас Ковачев се опитаха да обобщят близо дванадесет годишния процес по подготовката му, избухна
подгряваната от граждански и еко-организации съпротива.
Думите на арх. Георгиев, че подробният устройствен план ще сложи край на решенията „на парче“ и ще въведе единни и прозрачни правила за управление на парка и че приемането му е необходимо условие за започване на процедури по отчуждаване на ключови терени и обекти, както и за реализиране на проекти за паркоустройство, не успокоиха противниците на плана.
От ПП „Зелено движение“ направиха на пух и прах проекта и внесоха своите възражения по него. Независимо от факта, че Столичната община го рекламира като край на всякакви строежи и частни имоти в парка, природозащитниците заподозряха авторите му в намерения за нови строежи и настояха той да бъде преразгледан.
Посочиха и доста конкретни мотиви за това:
- не е предоставен публичен достъп до всички документи, свързани с предлаганата промяна в подробния устройствен план;
- не са завършени процедурите по екологична оценка;
- предлага се ненужно ново застрояване в парка;
- предлаганият ПУП не решава проблема с частната собственост в парка;
- липсва предложение за промяна на ОУП на София за цялостна защита на Борисовата градина, който в момента допуска строителство в парка за атракционни, технически, транспортни или други непаркови функции.
Те са категорични, че Борисовата градина е не просто територия за уреждане с устройствен план, а исторически парк, културна ценност, ключова част от зелената система на София и обществен ресурс от първостепенно значение. Според тях подробният устройствен план трябва да бъде инструмент за опазване, възстановяване и публичност, а не за легализиране на нови строителни, транспортни, търговски или спортни натоварвания.
Дългогодишното отлагане
на окончателното приемане на устройствения план обаче безспорно създава проблеми. Според арх. Ковачев един от основните е сложната структура на собствеността, а без приемането му, общината не може да пристъпи към отчуждаване на имоти, които са преминали в частни ръце през годините. Според него проектът е изключително консервативен и цели възстановяване на облика на парка от 1936 година. Той предвижда забрана за намаляване на парковите територии и промяна на предназначението на обекти в Борисовата градина, както и съхраняване и реставрация на парка като общоградска зона за отдих и паметник на градинско-парковото изкуство.
Авторите му настояват, че чрез него не се допуска ново строителство, с изключение на възстановяване на исторически обекти по архивни данни и изграждане на необходима инфраструктура. Предвидени са само четири обществени тоалетни, две сервизни сгради за поддръжка на парка и два подземни паркинга – на мястото на бившата автокъща „Капитолия“ и в района на гара „Пионер“.
Планът включва още ограничаване на автомобилния достъп, запазване на историческата алейна мрежа и възстановяване на растителността чрез подмяна на изчезнали или увредени видове. Предвижда се реставрация на обекти като Японския кът, Английския кът, Алпинеума и Розариума въз основа на архивни материали.
Въпреки всички тези обещания обаче,
критиките продължават за валят,
а предвиденото строителство на нови паркинги на територията на парка, вместо повече зелени площи, съвсем изнерви природозащитниците, които ясно заявяват че искат парк, а не паркинг.
Нека да припомним и още нещо. Нека не забравяме, че най-голямата опасност в него е да бъдат узаконени заграбените преди години (бел.ред не без любезното съдействие на отдавна забравени столични управници) частни терени. Не само природозащитниците, но и общински съветници коментират, че планът не дава решение на големите проблеми с наследените скандални сделки.
От еко-организацията „За да остане природа“ предупреждават, че
предлаганият за трети път от 2016 г. насам проект за подробен устройствен план реално предвижда
узаконяване на заграбена частна собственост в парка
и разширяване на частните територии в него. Общината заявява намерение да отчуждава терени, но всъщност няма план как ще стори това, смятат природозащитниците.
Една от сериозните критики е, че се предвижда ново строителство върху частни имоти, което затруднява бъдещото им отчуждаване.
Големите обекти, които ще се строят и възстановяват, са в резервата около езерото „Ариана“, където се планира събаряне на сгради и ново строителство. За стадион „Юнак“ се предвижда също ново строителство на стадион с 25 000 места в буферната зона на резервата. На мястото на скандалната „Капитолия“ е планиран подземен паркинг с 420 места и двулентов достъп през парка, което ще натовари с трафик и тази градина, а и ще даде достъп на частни автомобили в нея, което и сега едва се удържа. Нови сгради са предвидени и в района на гара „Пионер“.
От „Спаси София“ заявиха, че щели да подкрепят приемането на новия подробен устройствен план, но не спестиха забележките си към него. Те също са против стадион „Юнак“ да се възстановява, като вместо това предлагат теренът да бъде придобит от общината и превърнат в озеленен пешеходен вход към парка. За къпалнята „Мария Луиза“ от организацията настояват да се възстанови като общинска, за да не се превърне в поредния частен комплекс.
Според Борис Бонев Борисовата градина няма как да бъде истински защитена, ако най-важните терени в нея продължават да са извън контрола на общината, устройственият план сам по себе си не решава този проблем. Бонев настоява за конкретни действия, средства и график за придобиване на имотите, без които паркът няма как да функционира като цялостна публична територия.
