Черни мазутни топчета по пясъка, замърсени плажове от Камчия до Резово, десетки сигнали от туристи и все повече въпроси без отговор. Само в рамките на няколко дни по Южното Черноморие бяха регистрирани над 40 сигнала за нефтени замърсявания, а институциите все още не могат категорично да посочат източника на проблема.
Докато Министерството на околната среда и водите, Министерството на транспорта и Министерството на туризма извършват проверки, туристическият сектор вече отчита първи негативни ефекти, най-вече чрез отказани резервации и нарастващо безпокойство сред почиващите.
Въпросът, който все по-често се задава, е дали мазутът по българското крайбрежие има връзка с войната между Русия и Украйна. На този етап официално потвърждение няма. Но съществуват достатъчно обективни факти, които правят подобна хипотеза напълно логична и заслужаваща сериозно разследване.
Проблемът далеч не се изчерпва с неудобството за туристите. Черно море е стратегически природен ресурс за България. То осигурява поминък на хиляди хора чрез туризъм, риболов и морски транспорт. Освен това представлява сложна екосистема, чието възстановяване след мащабни нефтени замърсявания може да отнеме десетилетия. Именно затова обществото има право да получи ясен отговор какво точно се случва по крайбрежието и защо нефтопродукти се появяват едновременно на десетки плажове.
От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Черно море се превърна в
една от най-важните арени на военния конфликт.
Макар вниманието на света да беше насочено първоначално основно към сухопътните бойни действия, през последните две години морската война придоби безпрецедентни измерения. Украйна успя да развие нов тип асиметрична морска стратегия, базирана на използването на безпилотни морски дронове. С тях бяха атакувани множество руски военни кораби, логистични съоръжения и пристанищна инфраструктура. В резултат на тези действия руският Черноморски флот беше принуден значително да ограничи присъствието си в Крим и да премести част от корабите си към по-безопасни бази.
Паралелно с това Русия продължи въздушните удари срещу украински пристанища, корабни терминали и транспортни маршрути. През последните години в района на Черно море бяха регистрирани десетки инциденти с повредени или потънали плавателни съдове, включително танкери и товарни кораби.
Всеки подобен инцидент носи риск от разлив на нефтопродукти. Част от тези замърсявания могат да останат дълго време във водата или да потънат на дъното под формата на тежки нефтени фракции. При определени метеорологични условия, силно вълнение и промяна в морските течения те могат отново да бъдат извадени на повърхността и изхвърлени по крайбрежието на стотици километри от мястото на първоначалния разлив.
Именно това е една от хипотезите, които експерти обсъждат във връзка със сегашното замърсяване на българските плажове. Според специалисти става дума за стари нефтени отлагания, придвижени от морските течения към българския бряг. От РИОСВ-Бургас също посочват, че няма данни за актуален разлив в български териториални води, а най-вероятно става дума за по-стари замърсявания, които постепенно достигат до крайбрежието.
Това обаче не означава, че произходът им не може да бъде свързан с процеси, случили се далеч на север в акваторията между Русия и Украйна. Напротив, ако действително става въпрос за стари нефтени разливи, именно военните действия през последните години са сред най-вероятните причини за тяхното възникване.
Един от най-притеснителните аспекти на ситуацията е
невъзможността институциите да посочат конкретен виновник.
Морска администрация заявява, че не са установени нарушения от кораби в българските морски пространства. Не са открити активни петна по водната повърхност, нито доказателства за скорошно изхвърляне на нефтени отпадъци. Това поставя въпроса дали България разполага с достатъчно ефективна система за наблюдение на морските замърсявания.
Експерти от морския сектор от години предупреждават за недостатъчния сателитен мониторинг на Черно море. Макар съвременните танкери да са оборудвани със системи за контрол на отпадъчните води, значителна част от плавателните съдове в региона са стари кораби, част от т.нар. сенчест флот, използван за транспорт на руски петрол след наложените западни санкции. Тези кораби често плават със сменена регистрация, под чужди флагове и със сложни схеми на собственост, което затруднява проследяването на дейността им. Макар към момента да няма доказателства, че именно такива съдове стоят зад замърсяването на българските плажове, възможността не може да бъде изключена.
Допълнително усложнение създава самата специфика на нефтените замърсявания. Тежките фракции на мазута могат да останат на морското дъно с години. При бури и силно вълнение те се раздробяват на малки топчета и се придвижват към брега. Именно такива втвърдени частици бяха открити по плажовете край Аркутино, Синеморец, Созопол, Обзор, Камчия и редица други места по крайбрежието.
Освен икономически риск за туристическия сезон, замърсяването представлява и сериозна екологична опасност. Според природозащитни организации най-уязвими са водолюбивите птици. Попадането на мазут върху оперението им нарушава естествената топлоизолация, води до преохлаждане и често завършва със смърт. Подобни замърсявания оказват влияние и върху рибните популации, морските безгръбначни организми и крайбрежните местообитания.
Проблемът не е локален и не засяга единствено летния туристически сезон. Той поставя много по-голям въпрос – доколко България е подготвена да реагира на екологичните последици от военен конфликт, който формално се води извън нейните граници, но реално се развива в общото ни море.
Докато институциите продължават да събират проби и да анализират данните, едно е сигурно – обществото има право на прозрачност. Ако замърсяването е резултат от стари разливи, трябва да се установи техният произход. Ако е свързано с корабоплаването, трябва да се посочи кой носи отговорност. А ако войната между Русия и Украйна косвено се оказва причината нефтени отпадъци да достигат до българските плажове, това също трябва да бъде ясно заявено.
