Беларус се оказа под едновременен натиск от Москва и Киев в момент, когато войната в Украйна навлиза в нов етап. Според информация на „Уолстрийт Джърнъл“, базирана на разговори с настоящи и бивши руски и европейски официални представители, Кремъл е засилил офанзивата си да убеди Александър Лукашенко да предостави по-голяма подкрепа за руските военни операции. Паралелно с това украинският президент Володимир Зеленски отправи миналата седмица директен ултиматум към Минск да премахне съоръженията, които подпомагат руските удари с дронове срещу украинска територия. Ако ли не, украинците ще ги премахнат сами.
Развитието на ситуацията привлече вниманието не само на Украйна и Русия, но и на европейските държави. Беларус заема ключово място в архитектурата на сигурността в Източна Европа заради географското си положение. Страната граничи с Украйна, Полша, Литва и Латвия, а през нейната територия преминава най-краткият сухопътен маршрут между Русия и Калининградска област. Именно тази комбинация от фактори превръща Минск във важен елемент както за руските военни планове, така и за сигурността на НАТО.
От началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Беларус играе съществена роля в конфликта. Руските сили използваха беларуската територия за настъплението към Киев, което впоследствие се провали след тежки загуби и изтегляне на руските части от Северна Украйна. Въпреки че Лукашенко не изпрати беларуски войски на фронта, страната предостави логистична подкрепа, инфраструктура, летища и полигони за руската армия.
Според източниците на „Уолстрийт Джърнъл“ Москва е засилила натиска върху Лукашенко, когото смята за най-близък съюзник, още в началото на годината. Основната цел е Беларус отново да бъде използвана като инструмент за оказване на военен натиск върху Украйна. Сред обсъжданите варианти са използване на беларуската територия за удари с безпилотни летателни апарати, разширяване на руската военна инфраструктура и откриване на нов фронт в северозападната част на Украйна.
Подобен сценарий би принудил Киев да преразпредели военни ресурси към границата с Беларус и да отклони сили от източните направления, където се водят основните бойни действия. Това е една от причините украинските власти да следят внимателно всяко придвижване на руски части или техника на беларуска територия.
Кремъл разчита на стратегическото значение на Беларус
В последните месеци Русия разглежда не само възможността за натиск върху Украйна, но и различни варианти за демонстрация на сила спрямо държави от НАТО. Източници, запознати с разговорите между Москва и Минск, твърдят, че се обсъждат операции, които не е задължително да доведат до пряк военен сблъсък, но могат да бъдат използвани за тестване на реакцията на Алианса или за създаване на напрежение по източния му фланг.
Пример за подобна тактика е инцидент от миналата година, когато около 20 дрона навлязоха на полска територия от Беларус. Макар случаят да не доведе до военна ескалация, той показа колко чувствителен остава регионът към всякакви действия, свързани с беларуската територия.
Според бивш представител на руските специални служби, цитиран от американското издание, Кремъл използва и икономически лостове за влияние върху Минск. Русия остава основен финансов партньор на Беларус и осигурява значителна подкрепа чрез кредити, преференциални доставки на енергийни ресурси и достъп до руския пазар. Източникът твърди, че Москва е намекнала за възможно ограничаване на тази подкрепа, ако беларуското ръководство откаже по-тясно военно сътрудничество.
Икономическата зависимост на Беларус от Русия се задълбочи особено след политическата криза през 2020 година. Тогава масовите протести срещу Лукашенко, който е на власт от 1994 г. и бе обвинен, че е фалшифицирал изборите за пореден път, бяха последвани от западни санкции, а Кремъл предостави политическа и финансова подкрепа на беларуското ръководство. В резултат на това влиянието на Москва върху Минск нарасна значително.
В същото време Лукашенко прави опити да подобри отношенията си със западните държави. През последната година беларуските власти освободиха поетапно около 500 политически затворници. Засилиха се и контактите с представители на новата американска администрация. Според анализатора Александър Пирозников евентуално пряко участие на Беларус във войната би провалило тези усилия и би затворило възможността за постепенно подобряване на отношенията със Запада.
През май френският президент Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Лукашенко, който продължи около 90 минути. По информация на Елисейския дворец основната тема е била именно опасността Беларус да бъде въвлечена по-дълбоко във войната. Макрон е предупредил беларуския президент за политическите и икономическите последствия от подобно развитие и е призовал Минск да не допуска използването на страната за нови военни операции.
Ултиматумът на Зеленски и спорът за руските ретранслатори
Паралелно с натиска от страна на Москва се изостриха и отношенията между Киев и Минск. Причината са четири ретранслаторни станции, разположени в областите Гомел и Брест близо до украинската граница. Според украинските власти тези съоръжения се използват от Русия за подпомагане на удари с дронове срещу украински градове и инфраструктура.
Володимир Зеленски заяви, че чрез тях са били подпомогнати атаки срещу Житомирска, Ровненска и Волинска област, както и срещу енергийни и транспортни обекти. Той посочи, че Киев многократно е изпращал предупреждения до беларуските власти по непублични канали, преди въпросът да бъде поставен открито.
На 19 юни украинският президент даде на Лукашенко срок от една седмица да демонтира съоръженията. Той подчерта, че ако това не бъде направено, Украйна ще предприеме действия самостоятелно.
Военни експерти обясняват, че ретранслаторите представляват комуникационни системи, които подпомагат управлението на безпилотни летателни апарати. Те осигуряват по-стабилна връзка между операторите и дроновете, особено при полети на големи разстояния. Беларуският военен анализатор Вадим Кабанчук посочва, че подобни системи обикновено се разполагат на възвишения и използват насочени антени за предаване на сигнали.
Според Кабанчук Украйна разполага с необходимите технически възможности да порази подобни обекти. Той отбелязва, че украинските дронове вече са достигали цели на хиляди километри навътре в руска територия, което означава, че беларуските съоръжения също попадат в обсега на украинските способности.
Украинският експерт по сигурността Иван Ступак обръща внимание, че физическото унищожаване не е единствената възможност. По думите му ретранслаторите могат да бъдат неутрализирани и чрез кибероперации. Той твърди, че подобна операция вече е била проведена през зимата на 2026 г., когато част от системите временно са били изведени от строя без нанасяне на удари по беларуска територия.
Допълнително напрежение предизвика изявление на командващия украинските сили за управление на дронове Роберт Бровди, според когото украинските военни са идентифицирали около 500 потенциални цели на територията на Беларус. Става дума за обекти, свързани с военната инфраструктура, логистиката и системите за поддръжка на руските операции.
Въпреки това, както украински, така и беларуски експерти подчертават, че пряка военна ескалация не е в интерес нито на Киев, нито на Минск. Беларус разполага с ограничени възможности за самостоятелна отбрана срещу украински удари, а Украйна не желае да открива нов фронт и да рискува намаляване на международната подкрепа.
Междувременно Лукашенко продължава да твърди, че Беларус няма намерение да влиза във войната. Наскоро той каза, че страната му е „много уязвима във военно отношение“ и няма интерес от участие в конфликта. Беларуският президент призова Москва и Киев да търсят политическо решение и увери, че Украйна няма причина да се страхува от беларуска атака.
Независимо от тези уверения реалността е съвсем различна. На беларуска територия се намират около 2000 руски военнослужещи, а през май Русия и Беларус проведоха съвместни учения, включващи процедури по използване на тактически ядрени боеприпаси за ракетните комплекси „Искандер-М“, разположени в страната. Освен това Русия вече разположи в Беларус и системи, свързани с ракетата „Орешник“.
Засега няма данни за подготовка на непосредствена руска операция от беларуска територия. Но натискът върху Минск продължава, а Беларус остава едновременно стратегически съюзник на Русия, непосредствен съсед на Украйна и важен фактор за сигурността на източния фланг на НАТО.
