Предложеният държавен бюджет за 2026 г. се превърна в първото голямо политическо изпитание пред кабинета на Румен Радев. Финансовият план, представен от министъра на финансите Гълъб Донев, предвижда бюджетен дефицит от 5.7% от брутния вътрешен продукт, което предизвика критики от почти цялата опозиция. В центъра на дебата не е само размерът на дефицита, а и въпросът дали той е резултат от неизбежни разходи или от липсата на реформи и контрол върху публичните средства.
Проектът поставя и по-широк въпрос за посоката на фискалната политика. Докато правителството приема по-високия дефицит като необходим за покриване на вече поети ангажименти, опозицията твърди, че бюджетът разширява държавните разходи, без да предлага промени, които да ограничат неефективното харчене или да повишат ефективността на публичния сектор.
Спорът за структурата на разходите
Основната критика към бюджета е, че дефицитът може да бъде намален без увеличение на данъците и без ограничаване на основните публични услуги. Според опозиционните партии съществува значителен резерв в административните разходи и част от капиталовата програма.
Най-често посочваният пример е увеличението на средствата за издръжка на държавната администрация. През 2025 г. те възлизат на около 4.3 млрд. евро, докато през 2026 г. са планирани 5.8 млрд. евро, което е увеличение с приблизително 35% или 1.5 млрд. евро само за една година. В тези разходи попадат средствата за консумативи, командировки, външни услуги, поддръжка и текущото функциониране на администрацията. Според критиците запазването им на нивото от предходната година би намалило бюджетния дефицит с повече от един процент.
Другият основен спорен въпрос са капиталовите разходи. За 2026 г. са планирани близо 9.4 млрд. евро инвестиции. От тях около 5.3 млрд. евро се финансират с европейски средства, включително по Плана за възстановяване и устойчивост, а останалите 4.1 млрд. евро идват от националния бюджет.
Част от тези средства са предвидени за общински проекти и национални инвестиционни програми, но според опозицията значителен ресурс остава недостатъчно конкретизиран. Именно там според критиците съществува възможност за оптимизация, която би позволила дефицитът да бъде доближен до европейския праг от 3 процента.
Спор предизвиква и общият размер на публичните разходи. Според икономическите аргументи на опозицията бюджетът увеличава дела на държавното преразпределение до равнища, невиждани през последните две десетилетия. При всички положения това би довело до по-голяма намеса на държавата в икономиката, повече бюджетни разходи и необходимост от нов държавен дълг за финансирането им.
Критиките не се ограничават само до числата. В проекта липсват структурни промени в системи, които от години генерират нарастващи публични разходи. Сред тях са здравеопазването, където не се предлага въвеждане на обществени поръчки за лекарства в частните болници, социалната система, разходите за ТЕЛК и лична помощ, както и публичната администрация.
Според критиците без подобни реформи бюджетният натиск ще продължи да се увеличава и през следващите години. Допълнителни въпроси поражда и средносрочната бюджетна прогноза.
Докато текущите разходи нарастват, през следващите години се предвижда ограничаване на средствата за образование и част от публичните инвестиции. Това поражда опасения, че ресурсът постепенно ще се насочва към финансиране на текущо потребление вместо към дългосрочни инвестиции в човешки капитал и инфраструктура.
Правителството защитава бюджета с наследени финансови ангажименти
Управляващите обясняват по-високия дефицит с необходимостта да бъдат финансирани задължения, поети през предходните години без осигурено бюджетно покритие. По данни на кабинета става въпрос за необезпечени ангажименти за над 2.2 млрд. евро, които се равняват на близо 2% от брутния вътрешен продукт.
Според правителството именно тези задължения ограничават възможността за по-бързо свиване на дефицита още през 2026 година. От управляващото мнозинство посочват, че финансовият план е изготвен с цел държавата да изпълни вече поетите си ангажименти към общини, публични институции и социални системи, без да се стига до блокиране на плащания или натрупване на нови просрочени задължения.
Аргумент на кабинета е и очакваното прилагане на европейската дерогация за разходите за отбрана, която според управляващите ще намали отчетния размер на бюджетния дефицит. Според тях оценката на бюджета следва да отчита и тази промяна, а не единствено номиналния размер на заложения дефицит.
Дебатът около бюджета показва различен подход към управлението на публичните финанси. Управляващите приемат увеличените разходи като необходима цена за изпълнение на вече поети ангажименти, а критиците виждат възможност за съкращаване на значителна част от тях чрез ограничаване на административната издръжка, прецизиране на капиталовата програма и провеждане на дълго отлагани структурни реформи.
Именно върху тези въпроси се очаква да бъдат съсредоточени дебатите между първо и второ четене на бюджета, когато ще бъдат разгледани и конкретните предложения за промени.
