Черна гора е на прага на Европейския съюз
Допреди няколко години разширяването на Европейския съюз изглеждаше като процес, който е в застой. Днес ситуацията е коренно различна. Черна гора на прага на Европейския съюз вече не е просто политическа амбиция на Подгорица, а част от много по-широката геополитическа стратегия на Брюксел.
Срещата на върха между Европейския съюз и лидерите на Западните Балкани, проведена в началото на юни в Тиват, показа, че бъдещето на региона все по-малко се разглежда през призмата на бюрократичните процедури и все повече през въпросите на сигурността, икономиката и влиянието в Югоизточна Европа.
Черна гора на прага на Европейския съюз и новата геополитика
Войната в Украйна промени приоритетите на европейските столици. Днес Европейският съюз се стреми политически и икономически да укрепи пространството, което смята за свое естествено обкръжение, като същевременно ограничи влиянието на Русия и Китай на Западните Балкани. Именно затова Черна гора, въпреки че има едва около 630 хиляди жители, придобива значение, което далеч надхвърля нейните мащаби.
За разлика от останалите кандидатки, Подгорица е отворила всички преговорни глави с Европейския съюз и от години се смята за най-напредналата страна по пътя към членството. Това, което доскоро беше въпрос единствено на изпълнение на европейските критерии, днес се превръща и във въпрос на геополитически момент. Брюксел иска да покаже, че политиката на разширяване остава жива, а Черна гора се очертава като най-реалистичния пример, че този процес може да доведе до конкретен резултат.
Не е случайно и че именно Тиват беше домакин на срещата, на която се събраха председателят на Европейската комисия, председателят на Европейския съвет, германският канцлер, френският президент и лидерите на страните от Западните Балкани. Подобен форум изпрати ясно политическо послание, че
Европейският съюз вече не разглежда региона като периферия,
която някой ден ще стане част от Съюза, а като елемент от собствената си дългосрочна архитектура на сигурността и икономиката.
Особено интересно е, че европейските институции все по-често говорят за поетапна интеграция на страните кандидатки още преди официалното членство. Това включва постепенното им включване в части от единния европейски пазар, по-лесна работа за бизнеса, повече инвестиции, инфраструктурни проекти и достъп до европейски фондове значително по-рано от пълноправното присъединяване. Целта е държавите от Западните Балкани да се доближат икономически до Европейския съюз, а гражданите да усетят реалните ползи от европейската интеграция още преди официалното членство.
Черна гора на прага на Европейския съюз днес означава много повече от успешна кандидатура на една държава. Позицията на страната се превръща в своеобразен тест за цялата политика на разширяване на ЕС. Ако Подгорица успее да изпълни оставащите реформи и стане следващият член на Съюза, Брюксел ще покаже, че може да изпълнява обещанията си към Западните Балкани. В противен случай рискува допълнително да отслаби доверието в европейската перспектива на региона.
Въпреки че европейските лидери продължават да подчертават необходимостта от реформи, особено в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията, тонът в Брюксел днес е значително по-оптимистичен в сравнение с предишните години. Именно затова въпросът вече не е само кога Черна гора ще стане член на Европейския съюз. Много по-важно е каква Европа ще изгради следващото разширяване и дали именно малката адриатическа държава ще се превърне в символ на новата геополитическа стратегия на Европейския съюз към Западните Балкани.
