Руският президент Владимир Путин е готов да продължи преговорите с американските пратеници за прекратяване на войната в Украйна, но същевременно отхвърля предложението за спиране на ударите с голям обсег, които се оказват разрушителни и за двете страни. Кремъл очаква американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър да пътуват до Москва, за да продължат преговорите за приключване на военните действия с Киев, след като Вашингтон измести фокуса от конфликта с Иран, заяви Путин в интервю за държавната телевизия, излъчено в късните вечерни часове на 28 юни.
„Готови сме да продължим преговорите и обсъждането на детайлите и условията – ако не споразумения, то поне темите, обсъждани в Анкъридж“, посочил руският лидер, визирайки разговорите с президента на Съединените щати Доналд Тръмп през август 2025-а в Аляска. Путин е казал още, че контактите между Киев и Москва продължават, без да дава повече подробности, и че е отхвърлил предложенията за взаимно спиране на ударите дълбоко в Русия и Украйна и за ограничаване на боевете само до четирите окупирани украински региона.
„Нашите ответни удари дълбоко в украинската територия са много по-мощни, чувствителни и, честно казано, разрушителни, водещи до наистина сериозни последици“ за Киев, отбелязал Путин, без да посочи източника на предложенията. И добавил, че отхвърля идеята за ограничаване на географската зона на бойните действия, тъй като това би позволило на украинските сили да предислоцират войски от други участъци на фронта.
Отказът на Путин да се съгласи дори на ограничено спиране на ударите на далечни разстояния подчертава, че Москва все още не желае да се откаже от инструменти, които оказват натиск върху Украйна, дори ако подобна сделка би охладила нарастващата способност на Киев да нанася щети вътре в Русия. Освен това, позицията на руския лидер хвърля съмнения за резултатие, които могат да се постигнат от подновените разговори с американските пратеници, тъй като Кремъл не се е отказал от максималистичните искания за прекратяване на навлязлата в петата си година война, които включват и отстъпване на украински територии, които руските сили не контролират.
Тази година Киев засили атаките срещу руската енергийна инфраструктура и военни цели, опитвайки се да обърне хода на руската инвазия. Украинците атакуват рафинерии, забавяйки преработката и причинявайки недостиг на гориво в Москва и други региони. Средните цени на бензина в Русия са се повишили с 3% през седмицата от 16 до 22 юни, според официални данни – най-големият скок от поне 20 години насам.
Украйна заяви на 27 юни, че е използвала ракети „Фламинго“, за да атакува военен завод в руския град Волгоград. Те са скорошно допълнение към арсенала на Украйна, с обхват от 3000 километра, което ги прави алтернатива на дроновете, които Киев разполага за повечето атаки на далечни разстояния срещу Русия. Волгоград се намира на около 460 км от границата с Украйна.
На 28 юни украинският президент Володимир Зеленски заяви, че неговите сили са атакували петролни рафинерии в руските Краснодарска и Ярославска област, а миналата седмица нападение срещу промишлено предприятие във Воронежска област уби петима души и рани десетки. Ударите на Киев нарушиха също и логистиката и маршрутите за доставки до анексирания Кримски полуостров, потапяйки региона в криза и принуждавайки властите да прибегнат до извънредни мерки.
Щетите от украинските атаки засягат все повече обикновените руснаци, които трябва да правят по-високи разходи за обслужване на заемите си и се сблъскват с влошаваща се криза за бензин.
Председателката на „Банк России“ Елвира Набюлина посочи проблемите на пазара на горива като част от причината, поради която не вижда особено място за по-нататъшно намаляване на лихвените проценти. Около 75% от руските региони вече имат някаква форма на нормиране на гориво или прекъсвания на доставките, след като властите в няколко региона наложиха ограничения за шофьорите.
Москва обаче продължава да нанася удари по Украйна с дронове и ракети почти ежедневно, често със смъртоносни резултати. Украинските удари по руски съоръжения не влияят на ситуацията на фронта, обърна внимание Путин, обещавайки да произведе повече системи за противовъздушна отбрана, за да защити енергийната инфраструктура на Русия.
„Разполагаме с необходимите отбранителни системи“, каза той. „Въпросът е колко бързо можем да увеличим производството и да ги доставим на войските или да защитим критичната инфраструктура.“
