Свикнали сме всяка голяма история да си има свой любим виновник. Ако изгори красива стара сграда, най-вече паметник на културата, почти по навик се оказва, че вътре е имало клошар, който по една или друга причина я е подпалил. Любопитното е, че тези пожари сякаш имат отличен нюх за недвижими имоти. Те никога не избират някой полуразрушен склад в Кардам или празна постройка край Септември и Кочериново.
Не, огънят все лумва в сгради в центъра на София или друг голям град, които по странно стечение на обстоятелствата заемат апетитни терени. После идват експертите, багерите, а накрая – новата сграда, която обикновено е грозна кръпка на фона на старата. Всичко, разбира се, е случайност.
Сега обаче сценаристите изглежда са решили да разнообразят сюжета. Клошарите може би са натрупали достатъчно извънреден труд и на сцената излиза нов универсален герой – пенсионерът.
По случая „Баба Алино“ край Варна прокуратурата повдигна обвинение срещу 70-годишен бивш служител на район „Приморски“. Според държавното обвинение между май и юли 2023 г. той е издал удостоверения за търпимост, удостоверяващи неверни обстоятелства, че в три поземлени имота още преди 31 март 2001 г. са съществували общо 20 жилищни сгради. На пръв поглед това звучи като суха административна подробност. Само че точно тази дата е златната вратичка в закона. Според §127 от Закона за устройство на територията строежи, изградени до 31 март 2001 г., които нямат строителни книжа, могат да бъдат признати за търпими и да не подлежат на премахване. Казано по-просто, ако документите твърдят, че сградата е достатъчно стара, тя получава втори шанс.
Проблемът е, че според разследването някои от тези сгради изобщо не са били толкова стари. Оказва се, че българската администрация понякога успява да направи това, което науката още не може – да върне времето назад. И то не с машина, а с подпис, печат и няколко листа хартия.
Един подпис понякога строи повече от багер
Според прокуратурата удостоверенията са били използвани, за да се създаде официална история на строежи, които реално не са съществували в описания вид през 2001 година.
Ако обвиненията бъдат доказани в съда, бившият служител може да получи до пет години лишаване от свобода за документно престъпление. Интересното е, че първоначално той беше задържан за 72 часа, но впоследствие съдът му наложи най-леката мярка за неотклонение – подписка. Така човекът, който според обвинението е успял да „състари“ двадесет сгради с повече от две десетилетия, няма право да напуска адреса си без разрешение, но иначе остава на свобода.
По случая вече има и втори обвиняем – геодезист, който е изготвял заснемания, използвани като част от документацията. И той обаче беше освободен срещу подписка, след като съдът прие, че няма опасност да се укрие.
Разследването далеч не се изчерпва с тези две обвинения. След шумната акция във Варна МВР обяви, че са задържани 25 души, а вътрешният министър съобщи за образувани няколко досъдебни производства. Остана обаче впечатлението, че сирените и полицейските автомобили бяха повече от обвинителните актове.
Не липсват и критики. Бившият заместник-министър на правосъдието Андрей Янкулов попита публично каква опасност представлява 70-годишен пенсионер, че се е наложило първоначалното му задържане. Въпросът му остана без особено убедителен обществен отговор.
Големите играчи пак гледат от първия ред
И тук историята става още по-интересна. Защото, когато се говори за „Баба Алино“, обществото неизбежно си задава въпроса кой всъщност печели от всичко това.
В местността вече има десетки новопостроени сгради и продадени апартаменти. Самите удостоверения не изливат бетон, не зидат стени и не поставят дограма. Те просто дават документалната основа, върху която впоследствие една сграда може да придобие съвсем различен юридически живот.
Собственикът на строителната компания, изградила комплекса, Олег Невзоров, беше разпитан по случая. От прокуратурата заявиха, че показанията му са важни за разследването, но към момента няма събрани доказателства, които да обосновават обвинение срещу него. Така засега в центъра на наказателното производство остават хората, подписвали документите, а не тези, които са реализирали самото строителство.
Разбира се, съдът тепърва ще каже кой носи наказателна отговорност. Всеки обвиняем е невинен до доказване на противното и това е фундаментален принцип на правовата държава. Но извън съдебната зала остава няколко по-широки въпроса. Как е възможно цели квартали да се сдобият с документи, според които те са съществували години преди реално да бъдат построени? Колко институции трябва да си затворят очите, за да се случи подобно нещо? И защо всеки път, когато избухне подобен скандал, обществото научава имената на чиновници, архитекти или геодезисти, а много по-рядко на хората, които в крайна сметка реализират най-голямата печалба?
Може би затова историите в България винаги звучат познато. При пожар виновен е клошарят. При документите – пенсионерът. При незаконното строителство – някой чиновник. Само истинските печеливши сякаш притежават удивителната способност да остават извън кадър.
