В публикуваната си на 8 юли осъвременена икономическа перспектива МВФ прогнозира, че БВП на еврозоната ще се увеличава с едва 1.2% годишно между 2027-а и 2031-а, като най-силната година на блока ще е 2028-а с 1.4% ръст. Основните причини за годините на муден растеж под установените в исторически план норми до края на десетилетието са високият публичен дълг, застаряващото население, слабата производителност на труда, високите разходи за енергия и постоянната геополитическа несигурност. 27-членният Европейски съюз ще се справя малко по-добре с 1.4% годишно увеличение на БВП и върховите 1.6% през 2028 година.
Това са скромни постижения по всякакви показатели. Очакванията за световния растеж през същия период са за около 3.2% годишно, за развиващите се страни в Азия и за африканските държави под Сахара – за 4.6% годишно, а за Индия – 6.5 процента.
Група от много по-малки европейски държави – от Средиземноморието до Западните Балкани и Източна Европа, пък вероятно ще регистрират над два пъти по-бързи темпове от еврозоната през следващите пет години.
Европейският отличник по растеж ще е Малта
Малта оглавява класацията на МВФ за средносрочен растеж в Европа с очаквано годишно увеличение на БВП с 3.96% през следващите пет години. През последното десетилетие островът е нараствал с близо 7% годишно благодарение на туризма, онлайн игрите и професионалните и финансовите услуги, привличайки чуждестранни работници за осигуряване на персонал в процъфтяваща икономика.
Този модел обаче вече е презрял. С безработица близо до рекордно ниски нива и задълбочаващ се недостиг на работна ръка, Малта вече не може да разчита единствено на бърз подем на работната сила. Или, както отбеляза МВФ: „притокът на чуждестранни работници, който подхранваше икономическата активност в миналото, също така натовари инфраструктурата и обществените услуги, подчертавайки ограниченията на настоящия трудоемък модел на растеж.“
Следващата фаза от икономическия успех на Малта ще зависи по-малко от разрастването на пазара на труда и повече от повишаването на производителността. Според МВФ укрепването на публичните финанси, успоредно с увеличението на инвестициите в инфраструктура, образование и иновации, ще бъде от решаващо значение за повишаване на дългосрочния потенциал за растеж на икономиката.
На второ място в класацията на МВФ по растеж е Косово, благодарение основно на забележително устойчивото вътрешно търсене.
Прогнозите на международния кредитор са, че повишението на БВП на Косово ще е на косъм по-слабо от Малта – 3.95% годишно. Най-голяма подкрепа идва от силното потребление на домакинствата, публичните инвестиции, притока на диаспора и младата работна сила.
„Навременното прилагане на Новия план за растеж на ЕС би могло да осигури допълнителен тласък на растежа и заетостта“, заяви Фондът в последния си доклад по член IV за Косово. Двигателите на растежа са показателни: парите, изпратени у дома от голяма диаспора, главно в Германия и Швейцария, финансират както търсенето, така и бизнес инвестициите, а разходите за публична инфраструктура и задълбочаващият се банков сектор допринасят за това.
Слабостта е обратната страна на същата монета: подемът е воден от търсенето и е силно свързан с вноса, а страната все още не е изградила конкурентна експортна база.
Украйна ще е на трето място по растеж, като основен двигател ще е следвоенното възстановяване на страната
МВФ предвижда средно годишно увеличение на БВП от 3.8% в периода 2027-2031-а, със забележителните около 4.2% за 2028 година. Това ще се случи при базовия сценарий на експертите на кредитора за край на военните действия и начало на сериозно възстановяване, което да отприщи вълна от инвестиции за реконструкция, разходите за която Световната банка оценява на близо 600 милиарда долара.
Ако обаче тази предпоставка не се сбъдне, картината рязко се помрачава: негативният сценарий на МВФ с продължаващи боеве предвижда растеж от само 1% през 2027 година. „Перспективите остават изключително несигурни, тъй като войната продължава да оказва тежко влияние върху населението и икономиката“, се казва в последната оценка по член IV на МВФ.
Четвърта в списъка на отличниците е Сърбия, където инвестиционният бум поддържа инерцията
Средният годишен темп на растеж на Сърбия е 3.52%, като прогнозите са 2030-а и 2031-а да са върхови години. Краткосрочната прогноза обаче е доминирана от една-единствена дата – следващата година Белград ще бъде домакин на Експо 2027, като световното изложение се очаква да привлече милиони посетители. Събитието движи строителен и инфраструктурен суперцикъл – магистрали, железопътни линии и градско преустройство – в допълнение към разширяващата се база за износ на производство и сериозните инвестиции, подкрепени от Китай, в добива на мед. С други думи, тук публичните инвестиции, а не потреблението, са основният двигател на растеж.
МВФ отбелязва, че Сърбия е изградила важни макроикономически буфери, след като успешно е намалила инфлацията, като същевременно е поддържала фискална дисциплина. Рисковете произтичат от политическото напрежение преди изборите през 2027 г. и от гаранциите, че бързите публични инвестиции ще се превърнат в трайни печалби от производителността.
На пето място по растеж през следващите пет години в Европа се очартава Молдова, като в основата му са реформите и интеграцията в ЕС.
Предвижданията на МВФ са за средно 3.5% годишно увеличение на БВП на Молдова между 2027-а и 2031-а, като най-силната година ще бъде 2028-а с около 3.7 процента.
Възстановяването следва брутална поредица от сътресения: война на границата, енергиен спазъм и суша, свалили растежа почти до нула през 2024 година. Обратът се основава на парите и реформите на ЕС. Брюксел предостави на Молдова статут на кандидат за членство в общността през 2022-а и започна преговори за присъединяване през 2024-а, Планът на ЕС за растеж сега насочва средства към публичните инвестиции.
Потреблението на домакинствата, подкрепено от нарастващите реални заплати и паричните преводи на стойност около една десета от БВП, имат голям дял в останалата част от растежа, докато от страна на предлагането водеща роля имат информационните технологии и други услуги.
През февруари МВФ приключи своя преглед по член IV за 2025 г. и заяви, че възстановяването е „подкрепено от добра реколта, силно вътрешно търсене и значително финансиране от ЕС“. Международният кредитор смята, че поддържането на темпа на реформите ще бъде от решаващо значение. А най-големите рискове са войната в Украйна и всяко забавяне на реформите, свързани с членството в ЕС.
МВФ оценява средния растеж на България на 2.63% в периода 2027-2031 година.
