Една от най-сериозните промени в социалната политика през последното десетилетие вече е факт. С приемането на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. управляващото мнозинство даде зелена светлина за рязко увеличение на минималните осигурителни прагове, като при част от професиите ръстът достига 70 процента.
В същото време обезщетенията за безработица, майчинството през втората година и таванът на пенсиите остават практически замразени. Така държавата поиска повече от работодателите и работещите, но отказа да предложи повече права и по-висока социална защита. Това поставя въпроса дали най-голямата тежест отново няма да бъде поета от малкия и средния бизнес – секторът, който осигурява най-много работни места извън големите градове.
Осигуровките скачат, но социалните права остават на място
Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие окончателно проекта за бюджета на ДОО, като отхвърли всички предложения на опозицията. От 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се ще бъде изравнен с минималната работна заплата и ще достигне 620.20 евро, а максималният осигурителен доход се увеличава до 2300 евро.
Най-спорната промяна е увеличението на минималните осигурителни прагове по икономически дейности и професии. За някои ръководни длъжности увеличението достига 70%, което означава, че работодателите ще бъдат задължени да плащат значително по-високи осигуровки, независимо дали реалните възнаграждения в съответния регион позволяват подобно натоварване. Аргументът на правителството е, че тези прагове не са актуализирани близо десет години и вече не отразяват реалните доходи в икономиката.
Според социалния министър Наталия Ефремова промяната ще ограничи практиката работници да се осигуряват на минимални суми, а останалата част от възнаграждението да се изплаща неофициално. Тази логика обаче среща сериозен отпор както от работодателските организации, така и от представители на опозицията.
Единна мярка за различна България
Основната критика към новите прагове е, че те се определят на базата на национални средни доходи, без да се отчита огромната разлика между отделните региони. Докато в София средните възнаграждения вече надхвърлят 2000 евро, в редица области те остават около два пъти по-ниски. Там малките предприятия работят с минимални маржове, ограничен пазар и постоянен недостиг на квалифицирани кадри.
Мартин Димитров от „Демократична България“ предупреди, че подобно увеличение може да доведе до обратния ефект – вместо да изсветли икономиката, да увеличи дела на сивия сектор и да затрудни легалната заетост в по-бедните райони. Подобни опасения изразиха и представители на ГЕРБ, които определиха механизма на минималните осигурителни прагове като остарял инструмент, загубил ефективността си още преди години.
Най-сериозният въпрос остана без отговор – какъв ще бъде реалният ефект върху микро- и малките предприятия. Въпреки многократните настоявания на депутати да бъдат представени конкретни разчети по региони и отрасли, управляващите не показаха подобен анализ.
Новите прагове променят значително картината. Най-високият минимален осигурителен доход ще бъде 1532 евро за ръководни длъжности в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти. Минималният праг за останалите ръководни позиции започва от 936 евро, което също представлява увеличение от около 70 процента.
При специалистите минималният осигурителен доход вече достига 826 евро, при техниците и приложните специалисти – 771 евро, а при помощния административен персонал – 716 евро. Единствено най-ниските категории служители остават осигурявани върху минималната работна заплата. Това означава, че дори когато реалното възнаграждение е по-ниско, работодателят ще бъде длъжен да внесе осигуровки върху по-висока база. За много фирми това се превръща в директно увеличение на разходите за труд.
Държавата очаква повече приходи, но не предлага повече сигурност
Правителството очаква допълнителни приходи от увеличения максимален осигурителен доход в размер на около 130 млн. евро само до края на годината. В същото време практически всички предложения за увеличение на социалните плащания бяха отхвърлени. Обезщетението за майчинство през втората година остава 398 евро месечно. Минималното дневно обезщетение за безработица остава 9.21 евро, а максималното – 54.78 евро.
Не беше прието и предложението таванът на пенсиите да бъде актуализиран. Така максималната пенсия остава 1738.40 евро, въпреки увеличението на максималния осигурителен доход. Точно тук се концентрира и една от най-сериозните критики към реформата. Повишават се задълженията за плащане на осигуровки, но не се увеличават социалните права, които системата предоставя срещу тези вноски.
Според икономисти това постепенно превръща осигурителната система в инструмент за набиране на приходи, а не в механизъм, който гарантира адекватна социална защита.
Бизнесът плаща сметката
За големите компании подобни увеличения вероятно ще бъдат управляеми. За малките семейни фирми, земеделските производители, хотелите, ресторантите, транспортните компании и предприятията в Северозападна България, Родопите или пограничните райони обаче всяко допълнително увеличение на разходите означава по-малка възможност за инвестиции, по-ниски възнаграждения или съкращения.
Работодателските организации от години настояват минималните осигурителни прагове да бъдат заменени с по-гъвкави механизми, отчитащи икономическите различия между отделните региони и отрасли. Вместо това държавата избра универсален подход, който третира еднакво фирма в центъра на София и предприятие в малка община с ограничен пазар и двойно по-ниски доходи.
Резултатите изглеждат съмнителни
Управляващите аргументират реформата с необходимостта от ограничаване на сивата икономика и стабилизиране на осигурителната система. Опозицията предупреждава, че именно прекомерното административно увеличаване на разходите може да произведе обратен резултат.
Резултатите от мярката на правителството засега изглеждат съмнителни. Ако приходите в бюджета наистина нараснат без масови съкращения, фалити и преминаване към неформална заетост, кабинетът на Радев може да отчете успех.
Но ако малките предприятия започнат да ограничават персонал, да прехвърлят служители на непълно работно време или изобщо да се отказват от наемането на нови кадри, цената на тази реформа може да се окаже много по-висока от очакваните бюджетни приходи.
Защото в крайна сметка устойчивата осигурителна система не се изгражда единствено чрез по-високи вноски. Тя изисква доверие, предвидимост и усещане за справедливост, както за работещите, така и за бизнеса. Това доверие изглежда е най-големият дефицит в приетите промени.
