Ако трябва сбито да представим доклада за състоянието на върховенството на правото в България, то той би звучал така – не е постигнат напредък. Поне такива са заключенията на Европейската комисия през последната година по четири ключови препоръки, които страната ни не е изпълнила. Освен това според данните от доклада за върховенството на закона за последната година България е изпълнила изцяло само една препоръка, по две препоръки има “известен” напредък, а по една – “ограничен”.
Ето какво гласят заключенията:
Не е постигнат напредък по дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, като широкоразпространеното използване на командировки продължава да буди безпокойство. На България се препоръчва да черпи опит от прилагането на европейските правила за командировка на съдиите.
Не е постигнат напредък по възобновяването на процеса за реформиране на Висшия съдебен съвет. Съставът остава непроменен, като продължава да е с изтекъл мандат от октомври 2022 година. На България се препоръчва да реформира Висшия съдебен съвет и по-специално състава му, за да се гарантира неговата независимост и ефективност.
Не е постигнат напредък и при осигуряването на солидни резултати при разследванията, наказателните преследвания и окончателните съдебни решения по дела за корупция по високите етажи на властта.
Постигнат е известен по-нататъшен напредък по отношение на гарантирането на ефективната работа на Комисията за противодействие на корупцията чрез приемането на нов закон, с който тя бе възстановена, но с нова процедура за назначаване на ръководство й. Комисията препоръчва България да осигури пълното функциониране на Комисията за борба с корупцията, за да може тя да изпълнява превантивни и разследващи функции.
Постигнат е ограничен напредък във връзка с подобряването на почтеността сред висшите длъжности в изпълнителната власт, като е изготвен проект на Кодекс за поведение. На България се препоръчва да продължи усилията за укрепване на почтеността сред висшите длъжности в изпълнителната власт.
Не е постигнат напредък за подобряване на качеството на законодателния процес, като практическото прилагане на парламентарните правила за законотворчество продължава да поражда известни опасения. Препоръчва се да се подобрят обществените консултации.
Постигнат е известен напредък в работата за подобряване на прозрачността при разпределението на държавната реклама, особено по отношение на договорите с посредници, като медийни агенции.
В доклада се посочва също, че парламентът е приел законодателни промени за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на опасността от политическо влияние.
“Съществуващата отпреди това гаранция за мнозинство от две трети при избора на иснпектори и добавената роля на съдиите, прокурорите и следователите при назначаването на членовете на Инспектората, премахва опасенията за възможно политическо влияние и следователно препоръката е изцяло изпълнена”, отбелязват авторите на доклада от Европейската комисия.
В доклада е отчетено въвеждането на механизма за разследване на главния прокурор. В момента за ad hoc прокурор е назначен съдията от Софийския градски съд Антон Урумов. Но прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или т. нар. „контролиращ прокурор“ така и не е бил назначаван. Срокът по закон е до 20 юли.
Европейската комисия отчита и въвеждането на съдебен контрол върху отказите за образуване и над постановленията за прекратяване на разследвания за корупция.
„Продължават да съществуват опасения относно автономността на прокурорите, независимостта на съдебната власт и прозрачността по отношение на структурата за разследване на магистрати в Софийската градска прокуратура. Както беше отбелязано и в предходния доклад, малък брой прокурори са натоварени с разследването на случаи, свързани с предполагаеми престъпления, извършени от магистрати. Тези прокурори са част от централизирана структура в рамките на Софийската градска прокуратура и се определят от административния ръководител на тази прокуратура, който е пряко подчинен на главния прокурор. Структурата разглежда единствено дела срещу магистрати, независимо от вида на предполагаемото престъпление. Понастоящем в тази структура работят седем прокурори“, пише в доклада.
Изтъква се, че това продължава да поражда съмнения относно независимостта на третата власт.
Европейската комисията заявява, че опасенията, изразени в предходните доклади за влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет, както и за факта, че членовете на ВСС, избрани от съдиите, не формират мнозинство в съвета, остават без разрешение. Припомня се и продължилото повече от 6 месеца управление на Борислав Сарафов като главен прокурор в държавното обвинение.
Доверието в независимостта на съдилищата отново намалява. Само 24% от гражданите и 22% от компаниите смятат, че тя е добра или много добра. Година по-рано положителната оценка е била 27 процента. Основните причини за тази промяна са усещането за политически натиск и намесата на икономически интереси. Физическите нападения срещу журналисти са намалели, но словесните атаки, онлайн тормозът и натискът чрез съдебни дела се увеличават.
В доклада се акцентира и на новоприетия Закон за прозрачност при представителство на интереси, като се обръща внимание на това кои трябва да се вписват в регистъра. Заинтересованите страни подчертават, че като цяло законът налага най-голяма административна тежест на по-малките неправителствени организации и че са били изразили предпочитание към различна институционална структура.
В медийния сектор има отделни положителни промени, включително избора на нов генерален директор на Българската национална телевизия и подготовката на мерки за по-голяма независимост на обществените медии.
Една от изцяло положителните констатации в доклада е насочена към цифровизацията на административното правосъдие.
