Фестивалът на Европейската конфедерация по фехтовка за състезатели до 14 години се утвърди като едно от водещите международни събития за най-младите таланти в Европа. Тази година той се проведе за трети пореден път в края на юни в Чивидале дел Фриули, Италия, в условията на рекордни горещини. Общо 382 млади фехтовачи от цяла Европа участваха във фестивала, който традиционно поставя финал на европейския сезон при най-малките. Състезанието беше изключително успешно за българската фехтовка.
Ива Стоянова от спортен клуб „Черно море“ във Варна спечели титлата на шпага при момичетата до 14 години и завърши сезона като №1 в европейската ранглиста. София Делчева от спортен клуб „Ахил“ във Варна триумфира на сабя, като по пътя към титлата последователно елиминира водачките в европейската ранглиста. Отлично се представиха и Радостина Куртакова и Симеон Серев от „Пентатлон“ в Пазарджик, които завършиха съответно шеста и осми в турнирите на шпага.
В турнира на рапира България беше представена от Савина Петров, Елена Енчев, Александра Бъчварова и Павел Мариянов от СК „Шумен 1951“, както от Калина Сотирова от ФА „Волов“ и от Тодор Шиндов от СК „Тракия“. Савина Петров завърши сезона на шесто място в европейската ранглиста при момичетата до 14 години.
Елена Енчев приключи сезона на 39-о място с 26 точки – същия точков актив като състезателката на 32-ра позиция, а Александра Бъчварова се нареди 44-та сред 323 състезателки.
За президента на Европейската конфедерация по фехтовка Паскал Теш фестивалът е много повече от спортно съревнование. Той е място, където младите фехтовачи не само мерят сили, но и създават приятелства, учат се на уважение и опознават различни култури. По време на тазгодишното издание разговаряхме с него за бъдещето на европейската фехтовка, ролята на треньорите и възможностите, които новите технологии откриват пред него.
Фестивалът събира най-добрите европейски състезатели до 14 години. Какво го прави много повече от едно международно състезание?
– В тази възраст повечето деца рядко излизат извън собствената си спортна среда. Те участват основно в национални турнири и невинаги имат възможност да се срещнат с връстници от други държави. Фестивалът им дава именно тази възможност. В края на деня някои печелят и медали. Но фестивалът не съществува заради резултатите.
Целта му е да събира деца от различни страни, които да се опознават, да общуват и да изграждат приятелства. Така те разбират, че Европа е много повече от географско понятие. Тя е общност от различни култури, традиции и гледни точки. Това разнообразие е най-голямата ѝ сила.
На пътеката има съревнование, но то се води по ясни правила и с уважение към противника. Това е част от европейската спортна култура. Достатъчно е да погледнете какво се случва извън състезателните пътеки. Децата разговарят помежду си, прекарват времето си заедно и не се разделят по националности. Дори когато не говорят един и същи език, намират начин да общуват. Такъв дух искаме да изграждаме.
Споделям наблюденията Ви. Децата много обичат фестивала и са истински щастливи, че са номинирани. Това вече е третото издание на фестивала. Какво бихте искали да бъде още по-добро следващата година?
– След всяко издание правим подробен анализ какво може да бъде подобрено. Тази година обърнахме специално внимание на съдийството. Миналата година разчитахме на съдии с по-малък международен опит, а сега приложихме различен модел и вече получаваме много положителни оценки от националните федерации. Това обаче е само една стъпка.
За нас е важно фестивалът да продължи да се развива. Предстои да решим дали и занапред ще остане във възрастовата група U14, или ще премине към U15. По този въпрос няма единно мнение и решението вероятно ще бъде взето след широка дискусия между националните федерации.
Скоро ще открием и процедурата за кандидатстване за домакинството през следващата година. Чивидале постави висока летва. Тържественото откриване в центъра на града, участието на местните институции, културната програма и представянето на региона показаха, че подобен фестивал може да бъде не само отлично спортно събитие, но и празник на местната култура.
Не търсим просто добри спортни зали и безупречна организация. Искаме домакините да покажат своята страна, история и култура. Ако младите хора опознават Европа единствено чрез резултатите, губим голяма част от смисъла на подобен фестивал.
Когато наблюдавате децата на този фестивал, по какво разпознавате как ще изглежда европейската фехтовка след десет или петнадесет години?
– Има признаци, които още днес показват накъде се развива нашият спорт.
Всичко започва от привидно малките неща. Контролът на оръжията и екипировката вече се извършва много по-професионално. Това не е просто формална проверка, а гаранция за безопасност, качество и добра организация. Така младите състезатели свикват със стандартите, които един ден ще срещнат при кадетите, юношите и мъжете и жените.
Същото важи и за съдийството. Тази година разполагаме с по-опитни международни съдии и това личи през целия турнир. Не защото миналогодишните съдии не се справиха добре, а защото опитът носи спокойствие, а спокойствието – по-добри решения.
Другият важен елемент е атмосферата около пътеките. За много родители това е първи досег с международната фехтовка и е естествено понякога емоциите да надделяват. Именно затова подобни турнири възпитават култура на поведение – постепенно всички разбират какво означава уважение към състезателите, съдиите и противника.
Държим зоната около пътеките да бъде добре организирана. Зрителите не бива да навлизат в състезателното пространство. Това не е формалност, а част от уважението към спорта.
Днешните деца скоро ще бъдат кадети, след това юноши, а един ден – състезатели при мъжете и жените. Ако още сега свикнат с тези правила, много бъдещи конфликти просто няма да възникнат.
Когато около пътеката няма излишно напрежение, съдиите могат да се съсредоточат върху най-важното – правилните решения. Това повишава качеството на целия турнир.
Наскоро един треньор ми каза нещо, което смятам за много вярно. Ако между детските възрасти и кадетите няма достатъчно международни състезания, рискуваме да изгубим именно онези деца, които обичат истинската конкуренция. Те имат нужда да се изпитват срещу най-добрите.
Колкото повече млади хора участват в честно и уважително съревнование, толкова по-силна става конкуренцията. А силната конкуренция неизбежно повишава нивото на европейската фехтовка.
Споменахте треньорите. Те също дават пример край пътеката. Някои го правят блестящо, други – за съжаление – не винаги. Как според Вас трябва да се развива ролята на треньора?
– Фехтовката е спорт с богата традиция и това е една от най-големите ѝ ценности. Но понякога заедно с добрите практики се предават и навици, които вече не отговарят на съвременните разбирания. Неща, приемани за нормални преди десетилетия, днес изглеждат различно. Затова промяната е неизбежна.
Работата на треньора не се изчерпва с техниката. Той трябва да разбира развитието на детето, да намира правилния баланс в натоварването, да изгражда доверие, мотивация и умение да работи с различни характери. Всичко това може да се учи. Затова съм убеден, че подготовката на треньорите трябва да стане по-структурирана и по-професионална. Най-трудната част от нашата работа никога не е оръжието. Най-трудната част винаги е човекът.
Много нации страдат от голям треньорски дефицит. Европейската конфедерация говори все по-често за професионализиране на обучението им. Как изглежда тази визия?
– Бих искал един ден подготовката на треньорите в Европа да бъде съпоставима, независимо в коя държава работят. Често давам за пример Болонския процес във висшето образование. Необходимо е да изградим ясни нива на квалификация, така че да е ясно какви знания и умения притежава един треньор на всеки етап от развитието си. Но това означава много повече от добра техническа подготовка.
Съвременният треньор трябва да познава педагогиката, психологията, управлението на тренировъчния процес, комуникацията и работата с данни. Преди всичко обаче трябва да осъзнава, че е пример за младите хора. Ако успеем да изградим подобна система в цяла Европа, това ще промени фехтовката много по-дълбоко от всяка отделна спортна реформа.
Как трябва да се развива фехтовката, за да остане привлекателна и за следващото поколение? Днес тя все още е сравнително малък спорт и изисква много време, постоянство и отдаденост.
– Преди всичко бих оспорил едно широко разпространено схващане – че фехтовката е изключително скъп спорт. Има дисциплини, в които семействата инвестират значително повече средства. Достатъчно е да погледнем тениса.
Разбира се, качествената екипировка е необходима. Но истинското предизвикателство не е цената, а времето. За да станеш добър фехтовач, са нужни години работа. Именно този процес изгражда качества, които остават за цял живот – дисциплина, самоконтрол, уважение и способност да вземаш решения под напрежение.
Неслучайно толкова много бивши фехтовачи успяват и извън спорта. Те са се научили да работят последователно и да поемат отговорност.
Ако искаме фехтовката да достигне до по-широка публика, трябва да погледнем отвъд чисто спортната подготовка. Преди няколко дни обсъждахме този въпрос с националните федерации по време на конференцията на Европейската конфедерация.
Един от основните изводи беше, че не можем да очакваме един и същ формат да изпълнява всички функции. Има турнири, чиято основна задача е развитието на състезателите. Има и турнири, които трябва едновременно да определят шампиона и да предложат атрактивно спортно зрелище. Това са две различни цели.
Какво означава това на практика?
– При турнирите за развитие най-важното е състезателите да получават възможно най-много двубои. Когато говорим за публика, логиката е различна. Системата с групите е отличен инструмент за обучение, но за зрителя често е трудна за проследяване. Ако човек не познава спорта, трудно ще разбере защо един състезател продължава напред, а друг отпада.
Директната елиминация е много по-интуитивна. Двама излизат на пътеката. Един печели. Другият отпада. Тази драматургия е разбираема за всеки. Затова мога да си представя бъдеще, в което ще съществуват различни видове турнири – едни, насочени към развитието на състезателите, и други, създадени като спортен спектакъл.
Подобни идеи неизбежно пораждат дебати. Но ако искаме да привлечем нова публика, трябва да започнем да гледаме през нейните очи, а не само през очите на хората, които вече са част от фехтовката.
Това важи ли и за самите оръжия?
– Да. При шпагата правилата изглеждат сравнително прости – всяко попадение носи точка. Самата игра обаче стана толкова тактическа, че понякога дори за специалистите отделните двубои губят динамика. Затова обсъждаме различни варианти за ускоряване на темпото.
Една от идеите е ограничение във времето за активна игра – принцип, сходен с този в баскетбола. Ако в определен интервал няма резултатна атака, системата да насърчава по-активни действия.
При рапирата и сабята предизвикателството е различно. Там проблемът не е липсата на динамика, а сложността на правилата за предимството.
Нашата цел не е да променяме същността на тези оръжия. Целта е решенията да бъдат възможно най-последователни. Една и съща ситуация трябва да се оценява по един и същи начин, независимо кой е съдията. Безгрешно съдийство никога няма да има. Но можем непрекъснато да подобряваме неговата последователност. Това ще направи спорта по-разбираем както за състезателите, така и за зрителите.
Как виждате ролята на изкуствения интелект във фехтовката? Възможно ли е един ден той да поеме съдийството?
– Преди да стана спортен функционер, бях състезател. След това – треньор. По професия съм инженер, затова темата за технологиите винаги ме е интересувала. Убеден съм, че изкуственият интелект ще играе все по-важна роля във фехтовката. Не вярвам обаче, че ще замени съдиите. По-скоро ще ги подпомага. Днес изкуственият интелект означава преди всичко обработка и анализ на огромни масиви от данни. Именно в това е неговата сила.
Той може да помогне на съдиите да вземат по-последователни решения и да направи съдийството още по-надеждно. Разбира се, това няма да стане от днес за утре. Ще бъдат необходими години развитие, тестове и практически опит. Подобен процес вече сме виждали в други спортове.
Когато в тениса беше въведена електронната система за определяне дали топката е в аут, реакциите бяха силно критични. Големи шампиони като Джон Макенроу и Джими Конърс открито се противопоставяха на идеята. Днес никой не си представя тениса без тази технология. Мисля, че подобно развитие предстои и при нас. В началото винаги има съпротива. След това технологията постепенно доказва своите качества и в един момент започва да изглежда напълно естествена.
Къде според Вас технологиите могат да бъдат най-полезни?
– Не само при съдийството. Те могат да направят спорта много по-разбираем за зрителите. Днешната публика очаква повече информация – скорост на атаката, технически показатели, статистика и сравнения между състезателите. Всичко това вече е естествена част от много други спортове и фехтовката постепенно също трябва да върви в тази посока. Ще има експерименти и не всяко решение ще се окаже успешно. Така се развива всяка нова технология.
Ако след няколко олимпийски цикъла успеем едновременно да подпомогнем съдиите и да направим двубоите по-разбираеми за зрителите, това ще бъде голяма крачка напред. Но има нещо, което не бива да забравяме. Фехтовката е човешки спорт. И съдията е част от него. Той може да допусне грешка. Това никога няма да изчезне напълно и не мисля, че трябва. Технологиите трябва да подпомагат човека, а не да го заменят. В това виждам бъдещето.
Каква отговорност носи Европейската конфедерация по фехтовка за това талантливите деца, които виждаме тук, един ден да се превърнат в елитни състезатели?
– Не бих казал, че нашата задача е да създаваме шампиони. Шампионите ги създават треньорите. Нашата задача е да създаваме условия, в които талантът да се развива. Затова изграждаме цяла система от международни състезания – от фестивала за U14 през кадетските и юношеските турнири до състезанията за U23 и Европейската лига.
Тези турнири дават на треньорите възможност да сравняват своите състезатели с най-добрите в Европа и да проследяват развитието им в реална международна среда. Интуицията винаги ще бъде важна. Но колкото повече информация имат треньорите, толкова по-обективно могат да оценяват силните страни и потенциала на своите състезатели.
Такива условия трябва да създава една европейска федерация. Нашата задача не е да изграждаме шампиони вместо националните федерации и клубовете. Нашата задача е да им помогнем да го направят.
Постиженията или любовта към спорта – кое бихте искали да виждате повече? Повече международни медали или повече хора, които остават във фехтовката и като възрастни?
– Надявам се никога да не се налага да избирам между двете. Спортът има нужда както от шампиони, така и от хора, които остават част от него през целия си живот. Още на този фестивал се вижда колко различни могат да бъдат мотивите на децата.
Някои идват с мисълта единствено да победят. За други най-ценни са срещите с приятели от Франция, Великобритания, Италия или други европейски държави. Те помнят с кого са разговаряли, вечеряли или разглеждали града. И това също е част от спорта.
Именно тези деца често остават във фехтовката и след края на състезателната си кариера – като съдии, треньори, организатори или доброволци. Всеки спорт има нужда от такива хора. Силната спортна общност се изгражда тогава, когато има място както за върхови постижения, така и за хората, които просто обичат спорта.
Има ли федерация, която според Вас е пример в това отношение?
– Не бих посочил само една. Различните федерации са силни в различни области. Италия върши отлична работа в комуникацията и присъствието си в социалните мрежи.
Франция впечатлява с дългогодишната си традиция в организацията на националните първенства за най-младите състезатели. Именно това е силата на Европа. Не една държава да бъде пример за всички останали, а различните добри практики постепенно да се превръщат в общо знание. Така всички се развиваме заедно.
Кое остава най-голямото предизвикателство?
– Фехтовката е спорт с огромна история. Това е едновременно най-голямото ѝ богатство и най-голямото ѝ предизвикателство. Имаме традиции, които трябва да съхраним. Но има и традиции, които вече не отговарят на начина, по който хората възприемат спорта днес. Най-трудното е да намерим правилния баланс.
Понякога това означава нов формат на състезание. Понякога – нов подход към обучението. Понякога – различен начин да представим спорта пред публиката. Не всяка промяна ще бъде приета веднага. Но ако искаме фехтовката да се развива, не можем да останем там, където сме били преди двадесет години. Светът се променя.
Начинът, по който хората получават информация, също. Ако искаме да достигнем до нова публика, трябва да умеем да разказваме нашия спорт по нов начин. Не защото фехтовката трябва да следва модата. А защото добрите истории заслужават да бъдат разбрани.
Разговора води Марта Монева
