Индийските рафинерии са се притекли на помощ на руските износители на суров петрол, които са изнесли рекордни количества черно злато в южноазиатската държава. Повече от 2.3 милиона барела руско гориво на ден са били разтоварени в индийските пристанища през миналия месец, показват данните за проследяване на кораби, събрани от агенция „Блумбърг“, като доставките от началото на юли досега са близо до това ниво. Тези количества са впечатляващ скок в сравнение с почти нулевите равнища преди руското нахлуване в Украйна през февруари 2022-а и помагат да се ограничи увеличението на товарите с руски петрол в морето.
Износът от няколко от водещите руски производители все още е обект на санкции от Съединените щати, но това изглежда не възпира купувачите. Когато мерките бяха въведени в края на миналата година, имаше очакване, че потоците ще секнат. Вместо това, използването на посредници позволи на доставките да се увеличат рязко.
Огромният приток се осъществява на фона на загубата на доставки от Персийския залив и е стимулиран от нарастващия руски експорт и падащите цени. Износът от Близкия изток – най-важният производителен регион на суров петрол в света, отново спадна, след краткотрайния подем и признаци на възстановяване благодарение на временното мирно споразумение между Вашингтон и Техеран. То обаче се разпадна в рамките на месец, което доведе до подновени ирански атаки срещу кораби, пресичащи Ормузкия проток, и повторно налагане на американската военноморска блокада.
Заплахата от началото на седмицата бунтовниците хути в Йемен да атакуват кораби, акостиращи в саудитски пристанища, изложиха на риск доставките от крайбрежието на кралството в Червено море, които се превърнаха в жизненоважна алтернатива на потоците от залива.
Средните четириседмични доставки на суров петрол по море от Русия остават близо до рекордно високите си нива, наблюдавани през първата седмица на месеца, въпреки че са се понижили за втора седмица до 4.16 милиона барела на ден в периода до 19 юли, според данни за движението на танкери, събрани от „Блумбърг“. Продължаващите атаки на Украйна срещу руските рафинерии вероятно пренасочват към износ известни количества черно злато, които не могат да бъдат преработени у дома, което увеличава руските доставки в чужбина, дори когато производството на суровината намалява.
Дроновете на Киев удариха миналата седмица рафинерията „Янос“ в Ярославъл, североизточно от Москва, с капацитет 300 хиляди барела на ден. Вълна от украински атаки свали преработените от руските рафинерии барели до най-ниското ниво от над 21 години насам през юли, задълбочавайки вътрешната криза за горива и принуждавайки Москва да одобри субсидии за внос на деривати, за да осигури стабилни доставки на вътрешния пазар.
Индийските купувачи вероятно са били насърчени и от падащите цени на руския суров петрол, които са намалявали през всяка от последните 13 седмици на средна база от четири седмици и сега са малко над 50% от пика си в средата на април.
В началото на годината заплахата от американски санкции възпря някои индийски рафинерии да купуват руския суров петрол и тези опасения може да се върнат след като група сенатори от двете американски партии внесат законопроект за санкции срещу Русия. Той ще бъде насочен към петте най-големи купувачи на руско черно злато и природен газ, включително Индия, с митнически ставки до 100%, но тепърва ще се види дали президентът Доналд Тръмп ще наложи митата, докато Вашингтон и Ню Делхи са в търговски преговори.
От началото на годината до момента Русия е изнасяла по 3.62 милиона барела средно на ден – с 280 хиляди барела повече от средните количества за цялата 2025-а и над усреднените стойности за всяка година след нахлуването на Москва в Украйна през февруари 2022 година.
През седмицата до 19 юли около 37 танкера са натоварили 27.73 милиона барела руски суров петрол, показват данни за проследяване на плавателните съдове и доклади на пристанищни агенти. Обемът е малко над ревизираните 27.51 милиона барела на 36 кораба през предишния седемдневен период. ходната седмица. На среднодневна база доставките през миналата седмица (до 19 юли) са се увеличили леко до 3.96 милиона барела на ден от 3.93 милиона през предишната седмица.
Рязко нарастващият износ на Русия и товарите, чието митническо обслужване отнема повече време от преди, са допринесли за увеличаване на количеството руско черно злато в морето до около 137 милиона барела до 19 юли. Пет танкера, пълни със суров петрол „Уралс“, са закотвени край Мерса Ел-Хамра на средиземноморското крайбрежие на Египет, показват данните от проследяването. Други пет са спрели в архипелага Риау, източно от Сингапур – сборен пункт за кораби от сенчестата флотилия, превозващи санкциониран петрол.
Междувременно, товари от суров петрол „Сокол“ и „Сахалин бленд“ от Далечния изток на Русия може да чакат седмици, за да бъдат преместени от танкери-шатъли на океански кораби. Някои количества ESPO също бездействат седмици наред близо до главното тихоокеанско пристанище Козмино след натоварването им.
На средна 28-дневна база, брутната стойност на износа на Москва е спаднала до 1.54 милиарда долара седмично до 19 юли – с 40 милиона долара по-малко от ревизираното число за периода до 12 юли. Основната причина е в малко по-ниските цени на руския суров петрол. Въпреки това, стойността на износа на Кремъл все още е по-висока, отколкото е била по всяко време миналата година.
Санкциите крият интересен парадокс. Западните държави са ги разработили санкции, за да лишат Русия от приходи от енергия и по някои показатели стратегията е проработила. Според наличната информация, общите приходи от експорт на руско черно злато са намалели въпреки скока в индийските покупки. Ценовите и застрахователни ограничения и усложненията при доставката са намалили маржовете на Москва, въпреки че петролните потоци остават стабилни като обем.
Рекордните покупки на Индия обаче са илюстрация за фундаментално ограничение на режима на санкции. Можете да обезкуражите западните купувачи и посредници, но не можете лесно да попречите на третия по големина вносител на петрол в света да търси най-евтините налични барели. Нещо повече, Ню Делхи последователно твърди, че енергийната ѝ политика се ръководи от националния интерес, а не от геополитическата лоялност, и тези числа подкрепят това със значителна тежест.
