Още във вторник, по време на извънредно заседание на енергийната комисия, ще бъдат обсъдени промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, във връзка с решението на Конституционния съд от тази седмица, с цел да се предотврати риска от санкции заради „Лукойл“.
По-конкретно с решението си Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредби в закона, свързани с особения управител. Законопроектът е внесен в петък в деловодството на парламента от шестима депутати от „Прогресивна България“ – Даниел Парушев, Слави Василев, Иван Ангелов, Николай Косев, Стефан Белчев и Иван Мавродиев.
В ефира на БНТ министърът на икономиката Александър Пулев обясни, че реално – след като решението на Конституционния съд е било обявено, това означава, че се връща руският управленски контрол върху три от четирите дружества – „Лукойл България“, „Лукойл – България Бункер“ ЕООД и „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД. Изключението е рафинерията – „Лукойл Нефтохим“, а останалите дружества автоматично попадат в обхвата на руските собственици и мениджъри и те ще могат да си назначават управители. Пулев предупреди, че това ще доведе до катастрофа на българския пазар на горива, тъй като санкциите ще започнат да чукат на вратата.
Пулев потвърди и че принципно особеният управител не получава заплата от българската държава, а от „Лукойл“, защото тя във всеки един момент е била собственост на частен инвеститор в лицето на швейцарската компания „Литаско“.
Какво се случва с дерогацията за „Лукойл“
Във връзка с питането на Ивайло Мирчев дали кабинетът е получил демарш от САЩ с питане за това дали България в последните седмици е използвала в рафинерията си руски петрол, Пулев отговори, че би искал да напомни на депутата от „Демократична България“, че е народен представител от българската държава, а не от щата Кентъки, така че е по-добре от сутрин до вечер да живее с интереса на българските граждани.
След това Пулев отговори и на въпроса му: Категорично „Не“ – рафинерията „Лукойл“ не преработва руски петрол. След това той призна, че в процеса на работа по казуса с рафинерията са успели да обезвредят три „мини“, които той определи като три проблема, наследени от предишното управление.
Пулев добави и че вече са подадени искания за дерогация, след като вчера (на 24 юли) САЩ оповестиха удължаване на срока с още един месец, в който налагането на санкции, свързано с активите на „Лукойл“, ще бъде отложено.
Александър Пулев уточни, че са подадени нужните документи, като е имало редица срещи по темата, така че през института на особения търговски управител във всеки един момент да се спазят изискванията на дерогацията.
Пулев обяви и че след една законодателна инициатива от страна на „Прогресивна България“ той – в качеството си на министър на икономиката вече има достъп до информация до портфолиото на доставчиците за „Лукойл“. Така, на база тази информация, той може да обяви, че всяка една от фирмите отговаря на изискванията във връзка със санкциите и България не е в нарушение.
По отношение на това дали и при предишния търговски управител – Румен Спецов – са спазени изискванията – Пулев отговори, че все още се чакат анализите от неговата работа, като има насрочен международен одит. Пулев добави и че от „Прогресивна България“ вече са внесли промяна в Закона за нефтените продукти, която да превърне обектите на „Лукойл“ в обекти със стратегическо значение за националната сигурност.
Още разкрития около проекта с „Райнметал“ и заявка за започване начисто
Пари за проекта с „Райнметал“ не са били заложени, обяви още министърът на икономиката Александър Пулев в ефира на БНТ и обясни казуса, започвайки с това, че Германия е основен външнотърговски партньор за българската държава и един от основните инвеститори у нас. Той призна и че с немските капитали и експертиза България е постигнала много сериозна икономическа трансформация на определени сектори в икономиката си. Но по отношение на „Райнметал“ – германският концерн – глобален лидер в отбранителната индустрия се оказва, че сега правителството на Румен Радев трябва да рестартира разговора от един празен лист, въпреки официалната церемония по подписване на договора на 28 октомври 2025 година.
„Ние започваме от един бял лист – това е, за жалост, наследството от предишното управление„, отбеляза Пулев и поясни, че буквално целият процес е бил една индулгенция. По думите му абсолютно целият партиен апарат и политически механизъм е бил включен, за да се отворят отново под някаква форма контактите на Борисов в Западна Европа. Но това не се случило.
Пулев обяви, че реално до настоящия момент няма абсолютно нито една договореност, която да защитава българския интерес и която да показва проектна готовност.
По отношение на заявеното от тогавашния министър на финансите Теменужка Петкова, че има преведени 130 млн. на ВМЗ-Сопот, Пулев коментира, че няма такива пари и че принципно не са били заложени.
В един момент от 400 милиона евро задължение като инвестиционен характер и сума от страна на българското правителство тази сума набъбва до близо 700 милиона евро. Т.е. задължението на българската държава става около 1.5 милиарда лева, зад които стоят 180 милиона обезпечения в бюджета. Но те, за жалост, стоят само на хартия заради една серия от доста цинични и симулативни действия от страна на финансовия министър – Теменужка Петкова, обяви Пулев и продължи:
Буквално се залагат 180 милиона лева в бюджета, които в серия от трансакции стигат до ВМЗ -партньорът на „Райнметал“ в съвместното дружество и 180 милиона се превежат от централния бюджет към ВМЗ под формата на увеличение на капитала. Те стигат до ВМЗ и буквално преди да бъдат осчетоводени и преди да бъдат регистрирани в търговския регистър, се връщат от ВМЗ под формата на дивидент, пак към централния бюджет. Това е една схема – серия от счетоводни трансакции, която има две основни цели – първо, да заблуди европейските партньори, че има пари, че има първоначален капитал, за да подкрепи тази инвестиция, и второ, да заблуди българските граждани, обяви Пулев.
На въпрос защо е било необходимо на правителството на Росен Желязков да извършва подобен трик, при положение, че както преди това сам Пулев каза, те са искали да подобрят отношенията си с партньорите от Германия, настоящият икономически министър отговори, че се позовава на фактите и че в рамките на 5 днис въпросните 180 млн. са се върнали в централния бюджет.
Пулев добави и че на фона на всички обещания за финансиране, са се водели паралелно и преговори с български строителни фирми – „Хидрострой“ и „Главболгарстрой“ за строителни намерения за 270 млн. евро и то въпреки че не е било осигурено финансиране.
„Изведнъж се появяват странични дружества в цялостната конструкция, които са изцяло извън обхвата на съвместното предприятие между ВМЗ и „Райнетал“. Появява се една трета страна, която е обособена като независимо дружество в юрисдикцията на Министерството на икономиката.
И там започват преговори, а проект няма, няма и подписан учредителен договор, няма съвместно предприятие – а те правят първоначални проучвания, да видят дали има желащи, които да го построят и започват преговори. И въпросът е – как, като няма договор и проект, те влизат в преговори? В преговори се влиза, когато има преговорно основание и е учредено дружество, поясни Пулев.
Според него става въпрос за некадърност и за един много нечистоплътен процес зад гърба на много важните за нас стратегически партньори като „Райнметал“.
На въпрос за колко завода става въпрос, Пулев отбеляза, че първоначалната концепция е била за един завод за барут и за един завод за муниции – за снарядите от 155 мм, но реално сега, когато с екипа му започват от един бял лист, те ще започнат преговори за основния обхват на дейността и генерално за цялостната концепция. Разказа, че при почти ежеседмичните си срещи с представители на бранша, те са заявили, че имат нужда от барут. На следващо място ще се види локацията, тъй като към настоящия момент предвидената дори не е собственост на ВМЗ.
Пулев нарече въпроса за земята „друг един от абсурдите“ – „вместо да има вода, ние даваме гора – това категорично не е оптималният избор за терен“, отбеляза министърът.
В крайна сметка той обобщи, че ще се използва съществуващият производствен капацитет на ВМЗ, така че процесите в него да се подобрят и че с „Райнметал“ имат преговори да видят цялото им портфолио – с логистична, транспортна техника, с дронове. Така българската страна ще прецени коя част от него те могат най-бързо да адаптират в българската реалност.
Що се отнася дали продължава да е в сила съотношението при собствеността 49% на 51% за „Райнметал“, Пулев отговори, че това ще може да се каже накрая – след като станат ясни всички ангажименти.
