На извънредно заседание комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия в парламента одобри промени в така наречения Закон за особения управител на „Лукойл“ по инициатива на „Прогресивна България“, за да не бъде страната ни санкционирана. По-конкретно целта е държавният надзор да обхване и дружествата, които се занимават с търговията на нефт и нефтопродукти, а не само предприятията, които произвеждат, преработват, съхраняват или транспортират нефт и продукти от нефт.
Промяната се налага след решението на Конституционния съд от 21 юли, което отменя като противоконституционни част от правомощията на правителството да назначава особен търговски управител в две от четирите дружества с критична инфраструктура.
Става въпрос за „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“, които извършват само търговия с енергийни продукти. Така, собственикът на капитала – руската ПАО „Лукойл“ чрез „Лукойл Интернешънъл“, би могъл да възстанови управленския си контрол върху тях, а това означава, че дейността им може да бъде блокирана.
Вносителите на промяната от „Прогресивна България“ отбелязват, че в момента двете дружества попадат под специалните разрешения, издадени от Британската служба за прилагане на финансови санкции (OFSI) и американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) за дейността на групата „Лукойл“ в България.
Припомняме, че през уикенда министърът на икономиката Александър Пулев коментира в ефира на БНТ, че тези обекти ще бъдат обявени като такива с национално стратегическо значение.
В мотивите към законопроекта се посочва, че „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл – България Бункер“ ЕООД понастоящем попадат под дерогациите, дадени от OFSI (Обединеното кралство) и OFAC (САЩ) за българските дружества от групата Лукойл, както следва:
-OFSI General Licence INT/2025/7895596 (валиден до 13 август 2026 г.)
-OFAC General License No. 130А (валиден до 29 октомври 2026 г.)
В случай че двете дружества преминат под управлението на едноличния собственик на капитала и в случай че не бъдат включени в лицензите за групата компании Лукойл в България или бъдат „извадени“ от тях преди изтичане на срока (особено от OFAC GL, тъй като OFAC GL изтича на 13 август 2026 г.) на практика това би означавало, че дейността им ще бъда блокирана, тъй като ще затрудни платежните операции и въобще операциите на двете дружества и особено на „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД, доколкото банките са изключително рестриктивни и консервативни в подобни ситуации, а отделно договорите на това дружество с летищата предвиждат прекратяване на действието им при наличие на санкции.
Практиката показва, че при вертикално интегрираните предприятия отделните етапи от икономическата дейност – производство, съхраняване, транспорт и търговия често се извършват от различни юридически лица. Независимо от това те представляват единен икономически процес, чието прекъсване би могло да доведе до сериозни затруднения в снабдяването на вътрешния пазар с нефт и нефтопродукти с авиационни и корабни горива, отбелязват вносителите на промените.
Те отбелязват, че „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД има 85.71% пазарен дял като оператор на наземно обслужване на летище „Васил Левски“, а на летище Бургас този дял е 90 процента.
Аналогична е ситуацията и по отношение на „Лукойл – България Бункер“ ЕООД, което е основно при бункероването (зареждането с корабно гориво на плавателни съдове) в България, с национално покритие както в Черно море – пристанищата в Бургас и Варна, така и по река Дунав — Русе, Видин, Лом.
От изложеното дотук е видно, че се касае за стратегически обекти от значение за националната сигурност, предвид критичната важност на дейността, която се осъществява от тях – осигуряването на непрекъсваемата работа на морския, речния и въздушния транспорт, подчертават вносителите на предложението за промяна.
