След дълго боледуване почина известният журналист и белетрист Димитър Шумналиев, член на Съюза на българските писатели, работил в знакови издания като „Отечествен фронт“, „Труд“, „Народна култура“, информира екипът на „Труд news“.
Скръбната вест съобщи семейството му.
Великолепен разказвач, щедър и общителен човек, чието място в българска култура е незаменимо.
С неговата смърт българската журналистика и литература губят автор с десетилетия професионален опит и силно присъствие в културния живот на страната.
Димитър Шумналиев е роден на 3 март 1947 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет, след което специализира френски език и литература в университета на По, Франция, както и писателската програма на Университета в Айова, САЩ.
Като журналист Димитър Шумналиев се утвърждава със своя стил, задълбочени анализи и интерес към човешките истории и обществените процеси.
Освен журналист, Шумналиев е и утвърден белетрист с множество произведения. Той е дългогодишен член на Съюза на българските писатели и оставя значимо литературно наследство.
Умел и талантлив разказвач, автор е на книгите с разкази „Любов и черен пипер“, „Влюбени разкази“, „Компарсита“, „Руса капачка“. Историческият му роман „Прошка“ печели през 2020 г. първа награда в конкурса на издателство „Лексикон“. „Бяло сладко“ е романът му посветен на Бялото братство.
В творчеството му присъстват теми, свързани с човешките отношения, историческата памет и промените в обществото.
През годините той получава признание както за журналистическата си работа, така и за приноса си към българската култура.
През 2010 г. получава голямата награда за литература на Софийския университет.
Сайтът Artday.bg пише днес:
„Той умееше да дирижира думите така, както малцина успяват. За него романът беше „дългата му любов“, а късият разказ – „бързата изневяра“. Чрез мащабни творби като „Компарсита“, „Бяло сладко“, „Феродо“ и „Прошка“ той разгърна сложните нишки на българската съдба, история и духовност. Вълнуваше ни с неподражаемия си психологизъм в „Поема за бохема“ и „Храмът на осмицата“, а чрез емблематичните си „Влюбени разкази“ ни напомняше за пречистващата сила на човешките чувства.
Журналистиката му беше стандарт за морал и будна съвест, а книгите му – истинско убежище за търсещия човек. Димитър Шумналиев не просто пишеше истории. Той живееше чрез тях, вълнуваше се от съдбата на малкия човек и превръщаше ежедневието в изкуство. Неговото отсъствие ще остави празнота, която само страниците му могат да се опитат да запълнят.“
Библиографията на Шумналиев включва:
„Такова мълчание, такава война“ (1975)
„Дървото“ (1978)
„Жлътица“ (1985)
„Феродо“ (2004)
„Шивачката на очи“ (2006), сборник с разкази и новели
„Соцроман“ (2007)
„Храмът на осмицата“ (2010)
„Бяло сладко“ (2016)
Поклонението пред Димитър Шумналиев ще се състои в петък, съобщиха неговите близки.
Поклон пред паметта му
