Десетилетия след като два пъти отхвърлиха членство в Европейския съюз, Норвегия и Исландия отново се оказват пред същата дилема – има ли смисъл да приемат европейските правила отвън или е по-добре да участват пряко в решенията, които и без това засягат икономиката, търговията и сигурността им?
В Исландия този въпрос вече стигна до урните. На 29 август гражданите ще гласуват дали страната да възобнови преговорите за членство в ЕС. Това няма да бъде референдум за самото присъединяване. Ако избирателите подкрепят започването на преговори, евентуалното членство ще бъде предмет на отделно споразумение и ново гласуване. Последното проучване на Maskína сред решилите как ще гласуват показва 53.1% подкрепа за възобновяване на преговорите срещу 46.9% против.
Ситуацията в Норвегия е различна. Там няма решение за нова кандидатура, нито парламентарно мнозинство, което да настоява за нея. Премиерът Йонас Гар Стьоре заяви неотдавна, че правителството няма да преговаря за членство в ЕС в рамките на сегашния мандат. Въпреки това обществените нагласи постепенно се променят, а резултатът от исландския референдум може да даде нов импулс на норвежкия дебат.
И двете държави вече са дълбоко интегрирани с ЕС. Те са част от Европейското икономическо пространство заедно с Лихтенщайн, което ги включва в единния пазар и в свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. Исландия и Норвегия са и в Шенгенското пространство. На практика те приемат значителна част от правилата на единния пазар, но не участват като държави членки във вземането на решенията в институциите в Брюксел.
Това противоречие често е използвано като политически аргумент – колкото по-голяма става ролята на европейските решения за икономиката и сигурността, толкова по-трудно е да се обясни защо две държави, прилагащи значителна част от тези правила, остават извън масата, на която те се приемат.
Исландия: между рибата, еврото и сигурността
Исландия има по-силен интерес да провери отново възможността за членство. Страната подаде кандидатура през 2009 г. след тежката финансова криза, а ЕС започна официални преговори през 2010 година. До 2013-та бяха отворени 27 преговорни глави, от които 11 бяха временно затворени. След смяната на правителството преговорите бяха замразени, а през март 2015 г. Рейкявик поиска страната да не бъде третирана като кандидат за членство.
Сега процесът може да бъде възобновен, но най-трудния въпрос остава същият – рибарството. За Исландия то не е просто един от секторите от икономиката, а въпрос, свързан с контрола върху териториалните води, квотите и националната политика. Европейската обща политика в областта на рибарството предполага общи правила за управлението на ресурсите и достъпа до рибните запаси. Опасенията от загуба на контрол върху този доходоносен сектор бяха сред причините предишните преговори да се окажат политически неприемливи.
Този път исландското правителство поставя условието още по-ясно. Външният министър Торгердур Катрин Гунарслотир заяви, че страната трябва да запази суверенния контрол върху рибарството и системата си за квоти. Брюксел сигнализира, че всяка кандидатура се разглежда според конкретните обстоятелства, но европейски представители отбелязват, че пълно освобождаване от Общата политика в областта на рибарството е необичайно.
Исландия вече има почти всички икономически предимства на европейския пазар благодарение на Европейското икономическо пространство. Това прави аргумента за членство по-различен от този в държави, които тепърва трябва да получат достъп до единния пазар.
Валутата също е част от сметката. Исландската крона остава отделна от еврозоната и изложена на колебания, които имат пряко отражение върху домакинствата, цените и разходите за финансиране. Еврото обаче не идва автоматично с членството в ЕС. Ако Исландия стане член, тя ще трябва да изпълни критериите за приемане на единната валута и да премине през съответните процедури.
Сигурността е третия голям фактор. Исландия е член-основател на НАТО, но няма постоянна армия и разчита на споразумението за отбрана със САЩ. В същото време геополитическата тежест на Северния Атлантик и Арктика расте.
Европейският съюз и Исландия вече задълбочават сътрудничеството си по въпросите на океаните, Арктика и морската сигурност. През 2025 г. ЕС и държавите от Европейското икономическо пространство, включително Исландия и Норвегия, подписаха съвместно изявление за засилване на сътрудничеството във външната политика и сигурността. Така въпросът вече не е само „ЕС или национален суверенитет“. За Рейкявик той все повече звучи като „как да запазим националния контрол върху ключови сектори, като същевременно получим по-силен политически и икономически глас в Европа“.
Норвегия: по-богата и по-предпазлива
Норвежката дилема е по-трудна за преодоляване, защото страната не изпитва същия икономически натиск да променя модела си. Норвегия е една от най-тясно свързаните с ЕС държави извън блока. Чрез ЕИП тя участва в единния пазар, а чрез Шенген е част от свободното движение без вътрешни гранични проверки. Страната има и мащабно сътрудничество с ЕС по външната политика, сигурността, енергетиката и климата.
Историческият опит обаче тежи. Норвегия гласува против членството в Европейската общност през 1972 г., а през 1994 г. отново отхвърли присъединяването. При втория референдум 52.2% гласуваха против. Днес това остава основната политическа граница. Промяна в позицията би изисквала не просто нова кандидатура, а преобръщане на решение, потвърдено два пъти от избирателите.
Последните проучвания показват, че обществото все още е разделено, но няма мнозинство за членство. В една от последните анкети 49% заявяват, че биха гласували против, 37% – за, а 14% не са решили. Това означава, че геополитическото напрежение, войната в Украйна и търговските конфликти със САЩ засега не са достатъчни, за да обърнат устойчивото норвежко „не“.
Икономическият аргумент също е двустранен. Норвегия е ключов енергиен партньор на ЕС и през 2025 г. осигури 31% от вноса на природен газ на блока. В същото време зависимостта на норвежката икономика от петрола и газа постепенно ще намалява, което може да направи въпроса за европейската интеграция по-важен в дългосрочен план.
Освен това и Норвегия има същия проблем като Исландия – приема европейски правила, без пълното право да участва в тяхното утвърждаване. Което е един от основните аргументи на норвежките еврооптимисти – щом страната така или иначе трябва да се съобразява с европейските решения, членството би ѝ дало институционален глас.
Референдумът в Исландия може да промени картината. Ако Рейкявик получи мандат за нови преговори, Норвегия ще трябва да прецени и практическите последици, защото двете страни имат сходни интереси в рибарството и морската политика.
Ако Исландия започне преговори с Брюксел и постигне специално решение за рибарството, това ще премахне един от най-силните аргументи на норвежките противници на членството. Ако обаче Брюксел не предложи приемлив модел, резултатът може да бъде обратния. Норвегия ще получи още един пример защо запазването на националния контрол върху рибарството и други чувствителни сектори остава по-важно за голяма част от обществото от мястото около масата в Брюксел.
Исландия е на път да направи следващата крачка. Норвегия засега наблюдава. Въпросът е дали ЕС е готов да промени правилата си заради двете богати северни държави, които вече са дълбоко интегрирани в европейската икономика, но не желаят да се откажат от контрола върху най-чувствителните си национални интереси.
