В северната част на град Белене се намира една от най-важните римски крепости – Димум. Според археологическите проучвания тя е създадена през I век, когато Римската империя достига Дунав и изгражда първите си укрепления по реката. Крепостта се проучва за 20-та поредна година. Но това лято, благодарение на ниското ниво на река Дунав, археолозите са се натъкнали на уникални находки. Те са открили каменно съоръжение и фрагменти от амфори.
Според археолога д-р Владислав Живков, цитиран от БНР, откритието ще им помогне да потвърдят хипотезата си, че край крепостта Димум е имало пристанище, а това би имало голямо значение за региона, тъй като към момента няма проучени пристанища по Долен Дунав.
Новооткритото съоръжение – продълговат градеж от камъни – и множеството фрагменти от амфори се намират северно от крепостта, в канала между нея и остров Персин.
Живков обясни, че амфорите са били използвани като транспортни съдове за вино, зехтин, риба и други стоки. Именно наличието на техни фрагменти подсказва на археолозите, че на мястото вероятно са били разтоварвани стоки, предназначени за снабдяването на крепостта. Археолозите засега не са извършвали разкопки в самото съоръжение. То е само наблюдавано и описано, тъй като не попада в настоящите граници на археологическия обект, за който е издадено разрешение за проучване.
„Възможно е да има и второ пристанище“, допускат още археолозите, след като се натъкнали на камъни в реката и на друго място около Белене. Засега те само са описали и тази находка и продължават по план.
В момента археолозите работят по две основни направления. В близост до южната крепостна стена се проучва масивна сграда, датирана в VI век – последния период от функционирането на крепостта, преди тя да бъде разрушена от варварските нападения.
Стените на сградата са с дебелина над 80 сантиметра, а зидарията е запазена сравнително добре. „За VI век конкретно към момента това е най-представителната сграда, която ни е известна от територията на укреплението„, отбеляза Живков. На други две места археолозите работят в дълбочина с цел да достигнат най-ранните пластове на крепостта. Над първоначалното римско обитаване има близо три метра по-късни напластявания.
Покрай крепостта те са открили и керамика от периода между II и VI век – времето на Римската империя и ранновизантийската епоха.
Археологът изрази надежда още тази година с екипа си да разкрият и част от вътрешността на най-ранния римски лагер, който е бил изграден при днешния град Белене.
През последните две години археологическите проучвания на Димум се финансират изцяло от Община Белене. Кметът Милен Дулев много държи на тях, подчертавайки, че археологическото наследство е важно за развитието на туризма в района.
Белене е част от международна колективна номинация за включване на Дунавския лимес в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В инициативата участват България, Австрия, Словакия, Унгария и Румъния, като в българската част е включена и крепостта Димум. Очакванията са процесът по номинацията да продължи през следващите години.
Четете още: Ниското ниво на Дунав продължава да изненадва – рибари откриха граната
