Войната на президента Доналд Тръмп срещу Иран изправя американските самолетоносачи пред сериозни ограничения и оставя западната част на Тихия океан без един от ключовите американски военни кораби, докато Китай демонстрира все по-изявена агресивност.
Самолетоносачът „Джордж Вашингтон“ напуска Тихия океан, за да замени самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“ в Близкия изток, на фона на нарастващи опасения за психичното здраве на моряците и проблемите със снабдяването на борда. Престоят на „Ейбрахам Линкълн“ в морето бе удължен от първоначално планираното му завръщане през май, за да продължи да подкрепя операциите срещу Иран.
Липсата на американски самолетоносач в Тихия океан може да бъде краткотрайна, ако военноморските сили на Съединените щати изпратят друг кораб през следващите няколко месеца. Но анализатори твърдят, че ситуацията показва как продължаващата без ясен край акция срещу Техеран изтощава американските моряци, докато администрацията на Тръмп постепенно се преориентира от Азиатско-тихоокеанския регион към Западното полукълбо.
„Администрацията твърди, че Тихият океан трябва да бъде вторият най-важен регион след Западното полукълбо“, коментира Грег Полинг – директор на програмата за Югоизточна Азия в Центъра за стратегически и международни изследвания. Вместо това Вашингтон „прави точно обратното“ на заявената по-рано цел за изтегляне от Близкия изток.
Американските съюзници в Тихия океан са обезпокоени от непредсказуемостта на републиканската администрация, допълва Полинг, докато Пекин „е доста доволен от разсейването на САЩ и от разочарованието на американските съюзници и партньори“.
Китай може да се възползва от отсъствието на американския самолетоносач
Пекин разглежда американското военно присъствие в региона като заплаха за възхода на Китай и пречка пред амбицията му да завземе Тайван – самоуправляващият се остров, който китайците считат за своя територия. Съединените щати обаче твърдят, че Тихоокеанският регион е твърде важен в икономическо отношение, за да бъде оставен без внимание.
Никой не очаква Китай да нахлуе в Тайван само защото американски самолетоносач е напуснал региона. Но отсъствието на кораба дава още една възможност на Пекин да демонстрира силата си, отбелязва Брайън Кларк – бивш подводничар от ВМС на САЩ и анализатор по въпросите на отбраната в Hudson Institute.
„Те (китайците) използват това като част от посланието си към Филипините, Япония, Индонезия и други държави – да покажат, че Съединените щати вече не са голямата сила в западната част на Тихия океан“, казва Кларк. „Те биха предпочели държавите в региона да решат, че Китай е по-голямата сила и че САЩ вече не са способни да гарантират сигурността им.“
Пекин проведе военноморски учения миналата седмица с Индонезия, а напоследък демонстрира признаци на агресивност спрямо Япония и Филипините – два ключови американски съюзника, които също имат териториални спорове с азиатския колос.
През август Китай проведе военни учения в близост до рифа Скарбъроу в Южнокитайско море. И Пекин, и Манила предявяват претенции към района. Миналия месец китайски ескадрен миноносец с управляеми ракети проведе учение с бойна стрелба край южния японски остров Окинотори.
Адмирал Франк Брадли – ръководител на Командването за специални операции на Съединените щати, се опитва да увери регионалните съюзници в ангажимента на Вашингтон. На 13 август той беше в Манила, където заяви пред филипинските си колеги, че американските специални сили са готови да увеличат съвместните учения за укрепване на съюза между двете държави. Очаква се Брадли да посети и Япония.
„Съединените щати имат способността да проектират сила навсякъде по света“, подчертава адмиралът. „Когато заплахата в Близкия изток бъде овладяна, ще преразпределим и пренасочим силите си и ще можем да ги използваме навсякъде, където са необходими.“ И добавя: „Също така съм напълно уверен в способността на въоръжените сили на Филипините да защитават своя суверенитет тук и в способността ни да останем близки с тях“.
Евън Санки – анализатор в Cato Institute, който се занимава с американската политика към Китай, обяснява, че самолетоносачите дават психологическа увереност на американските съюзници. Отсъствието им от региона, според него, „допринася за общото усещане, че събитията в Близкия изток отвличат вниманието на американците“.
Тръмп разчита силно на самолетоносачите за военните си операции
През втория си мандат Тръмп разчита в голяма степен на самолетоносачите в подкрепа на военните операции.
Например, „Джералд Форд“ се завърна у дома в средата на май след 11-месечна мисия – най-продължителната от времето на Виетнамската война, в подкрепа на американските операции срещу Иран и в акцията по залавянето на тогавашния лидер на Венецуела Николас Мадуро.
На борда на самолетоносача избухна пожар в перално помещение, което принуди кораба да се върне в Средиземно море за ремонт и остави стотици моряци без места за спане.
Междувременно, „Ейбрахам Линкълн“ прекара рекордно дълго време без прекъсване в морето – повече от 240 дни. Демократите настояват за разследвания и за повече прозрачност за условията на борда.
Военните кораби и техните екипажи могат да издържат само до определено време, заяви Робърт Фарли – преподавател по национална сигурност и дипломация в Университета на Кентъки и автор на материали за самолетоносачите.
„Хората не получават достатъчно почивка. Това е психологически изтощително. А почивката и възстановяването са част от поддържането на екипажа здрав“, посочва той. „Понякога това се представя просто като липса на ваканция.“ Но всъщност става дума за добре известните ограничения на способността на един екипаж да работи с максимална ефективност за продължителен период. А тази ефективност просто намалява.“
Кларк пък смята, че натискът върху американския флот от самолетоносачи е резултат от липсата на достатъчна подготовка и планиране за войната с Иран. „Ако щяхме да мобилизираме сили за подобен конфликт и очаквахме, че той може да продължи толкова дълго, можехме да направим промени в графика на самолетоносачите, за да сме сигурни, че повече от тях ще бъдат налични“, коментира той.
По думите му ВМС на Съединените щати разполагат с 11 самолетоносача и обикновено разгръщат два или три едновременно. Възможно е скоро да бъдат разположени четири, ако „Теодор Рузвелт“ напусне Сан Диего и се отправи към Близкия изток, което би позволило на „Джордж Вашингтон“ да се върне в Тихия океан.
Но огромните военни кораби ще се нуждаят от поддръжка, което вероятно ще доведе до навалица пред единствените два корабостроителни американски комплекса, способни да извършват основен ремонт на самолетоносачи.
„Ще натрупаме дефицит в поддръжката, който ще трябва да бъде наваксван през следващите няколко години“, предупреждава Кларк. „Вероятно ще имаме по-малко присъствие на самолетоносачи, отколкото през предишните години, защото те ще чакат на опашка за влизане в корабостроителниците.“
Въпросът за ролята на самолетоносачите в съвременната война
Майкъл Суейн – старши научен сътрудник в програмата за Източна Азия на Quincy Institute, поставя под въпрос необходимостта от самолетоносачи в бъдещите военни конфликти, тъй като начинът на водене на война се променя бързо.
Според Суейн, те могат по-лесно да бъдат атакувани с дронове и ракети, особено от противник като Китай. Същевременно, по-малки кораби и подводници могат да бъдат също толкова ефективни при поразяването на цели, колкото и изтребителите, излитащи от самолетоносач.
Високопоставени представители на американския флот вече са сигнализирали, че искат да намалят зависимостта от самолетоносачите. Адмирал Дарил Кодъл – началник на военноморските операции, заяви пред „Асошиейтид прес“ през февруари, че иска да убеди командирите да използват по-малки и по-нови кораби и други военни средства вместо постоянно да разчитат на самолетоносачи.
Четете още: Американският ядрен самолетоносач „Джордж Вашингтон“ акостира във Виетнам
