Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев обяви в телевизионно интервю на 1 октомври, че проектът за промени в Закона за акцизите и данъчните складове ще бъде преработен, така че да не допуска двусмислено тълкуване и да не създава впечатление, че държавата се насочва към хората, които произвеждат домашна ракия за лична употреба. По думите му намерението на правителството е да ограничи продажбата на домашен алкохол, а не самото му производство.
Неяснотите в първоначално предложените текстове предизвикаха силна обществена реакция. Те бяха възприети от мнозина като възможност за въвеждане на по-строг контрол върху традиционното домашно производство. Донев категорично отхвърли подобно тълкуване и увери, че санкциите ще бъдат насочени към хората, които продават домашен алкохол в търговски обекти, ресторанти, къщи за гости или на други места, а не към тези, които произвеждат ракия за собствена консумация.
„Никой няма да ходи по къщите и да търси за ракия“, увери финансовият министър. Той уточни и че получаването на бутилка домашна ракия като подарък няма да представлява нарушение.
В същото време Донев посочи, че от началото на годината са заловени около 15 000 литра домашна ракия, предназначена за продажба. Според него значителна част от произведената в България ракия е домашна, което прави разграничението между лична употреба и търговска дейност особено важно.
Тук обаче остава един съществен въпрос – доколко законовите текстове действително правят това разграничение достатъчно ясно? Именно защото законът трябва да определя конкретни правила, а не да разчита на последващи уверения на министъра, че преработването на текстовете ще бъде ключово.
Донев отбеляза също така, че законопроектът все още е на етап обществено обсъждане и че реакциите по него ще бъдат взети предвид при окончателното формулиране на разпоредбите.
Впрочем зад спора за домашната ракия стои далеч по-същественият въпрос – как държавата ще осигури допълнителни приходи и едновременно с това ще ограничи разходите си в условията на процедурата по прекомерен дефицит?
Свръхпечалбите на банките и спорът с БНБ
Една от най-съществените идеи на финансовото министерство е въвеждането на облагане на свръхпечалбите. Донев защити предложението и отхвърли като недоказано твърдението, че подобна мярка неизбежно ще доведе до по-високи лихви по банковите кредити. По думите на министъра през последните пет години печалбите на банковия сектор са се увеличили с 588 процента и този ръст е достатъчно основание да бъде обсъдено допълнително облагане.
Само че нещата не опират само дали банковият сектор реализира значително по-високи печалби, а кой в крайна сметка ще понесе цената на допълнителния данък. Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че облагането на банковите свръхпечалби може да се отрази върху цената и достъпността на кредитите за домакинствата и бизнеса, както и върху икономическата активност.
Донев определи тази позиция като лично становище на гуверньора и заяви, че предупрежденията за негативни последици не са достатъчно основание правителството да се откаже от идеята. Той определи част от публичните изказвания на Радев като „внушения“ и заяви, че според него управителят на БНБ излиза извън правомощията си, когато коментира политически решения на кабинета.
Финансовият министър постави темата и в контекста на присъединяването на България към еврозоната. Според него след присъединяването банките получават възможност да освободят значителен ресурс, който досега е бил държан като резерв в Българската народна банка.
Така спорът вече не е само икономически, а и институционален.
Предстои среща между финансовия министър и управителя на БНБ, на която да бъдат обсъдени възможните ефекти от мярката, а междувременно Донев подчерта, че еднократният приход от облагането на свръхпечалбите няма да е основния източник за финансиране на политики с дългосрочен характер, включително по-високите данъчни облекчения за деца.
Подобна логика се обсъжда и по отношение на големите търговски вериги. Финансовото министерство подготвя механизъм, който да прави разлика между печалба, произтичаща от реално разрастване на бизнеса, инвестиции, нови технологии и продукти, и печалба, която се дължи основно на пазарната конюнктура.
Гълъб Донев даде пример с компания, която увеличава броя на магазините си от 50 на 100. При подобно разрастване по-високата печалба не би трябвало автоматично да се приема за свръхпечалба. Но, ако даден бизнес реализира значително по-високи резултати без съответстващо увеличение на инвестициите и дейността, държавата трябва да има възможност да приложи допълнително облагане.
Министърът напомни и за облагането на свръхпечалбите в енергийния сектор, въведено през 2022 г. с европейски регламент. Така обаче отново възниква въпросът за критериите. Къде точно ще бъде поставена границата между нормално висока печалба и „свръхпечалба“? И как ще бъде гарантирано, че механизмът няма да наказва фирми, които инвестират и разширяват бизнеса си, за сметка на такива, които действително реализират извънредни приходи единствено заради пазарната конюнктура?
Съкращаване на разходите и подготовка на бюджета за 2027 година
Донев смята, че бюджетният дефицит не може да бъде ограничен единствено чрез повишаване на приходите. Ето защо, паралелно с търсенето на нови източници на приходи, кабинетът планира и значително свиване на публичните разходи, които не носят реална обществена поза. Целта е чрез преструктуриране на неефективни дейности и звена в държавната администрация да бъдат спестени около 750 млн. евро.
Общият ефект от мерките за увеличаване на приходите и намаляване на разходите се очаква да достигне около 2.2 млрд. евро.
Предвиждат се промени и в системата за сигурност. Финансовият министър увери, че международните ангажименти на България към НАТО ще бъдат изпълнявани, но всички структури трябва да преминат през преглед на ефективността. Обсъжда се съкращаване на позиции и в полицията, които не са пряко свързани с полицейската дейност.
На този фон България трябва да се придържа към строгите изисквания, свързани с процедурата по прекомерен дефицит. Плановете са на 5 и 6 октомври представители на Еврокомисията да обсъдят с българските власти параметрите на бюджета за 2027 г., а до 15 октомври страната трябва да представи бюджетната си рамка пред самата комисия. След това е необходимо проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание.
На практика именно бюджетът ще покаже доколко заявената комбинация от икономии и допълнителни приходи е реалистична. Еднократните приходи могат да помогнат за запълване на бюджетна дупка, но не могат безкрайно да заменят структурни решения за постоянни разходи.
Държавният дълг и цената на финансирането
Отделно от бюджетните ограничения остава въпросът за държавния дълг. Донев твърди, че новото финансиране в размер на около 2 млрд. евро е осигурено при добри за страната условия и че въпреки процедурата по прекомерен дефицит оценките за българската икономика и предприетите от правителството мерки са положителни.
Това обаче ни изправя пред друга дилема – доколко новото финансиране трябва да се разглежда като инструмент за управление на бюджета и доколко като симптом за необходимостта държавата да балансира между текущите си разходи, приходите и ограниченията върху дефицита?
Горивата и еврото: обясненията след поскъпването
Друга чувствителна тема са цените на горивата. Донев е на мнение, че сегашните цени на дизела не трябва да се сравняват механично с тези отпреди няколко години, тъй като междувременно е променена структурата на доставките след отпадането на дерогацията за руския петрол. Но аргументът за тази промяна съвсем не отменя обществения въпрос как се формира крайната цена за потребителя.
Министътър коментира и цените след въвеждането на еврото, като отхвърли тезата, че самата валута е причина за поскъпването. Призна обаче, че подготовката за присъединяването към еврозоната е могла да бъде по-добра и че контролът върху цените и защитата на потребителите не са били достатъчни.
