Има райони, чиято история се определя от големите градове, търговията или природните богатства. Кордун обаче е оформен от границата. Почти всичко, което се случва с този район през последните няколко века, е свързано с неговото местоположение – между вътрешността на Хърватия и Босна и Херцеговина, между големи империи, държави, армии и политически проекти.
На сравнително малка територия между реките Купа, Корана и Мрежница, Бания, Лика и босненската граница се сменят Хабсбургската монархия, Османската империя, Наполеоновите Илирийски провинции, Австро-Унгария, югославските държави, Независимата държава Хърватия и социалистическа Югославия. През 90-те години Кордун отново се оказва на линия на разделение.
Затова историята му трудно може да бъде разбрана, ако започнем едва от 1991 година.
Кордун възниква като граница
Дори самото име на района подсказва неговата съдба. Названието Кордун се свързва с френската дума cordon – пояс, съответно линия от военни постове. Това не е случайно.
В продължение на векове Кордун представлява част от територията към Османската империя, върху която е организирана Военната граница – специална отбранителна система на Хабсбургската монархия.
Още през XVI и XVII век войните с османците оставят цели райони опустошени и слабо населени. Затова хабсбургските власти заселват в пограничните територии население, което срещу предоставената земя поема военно задължение.
Сред заселниците има голям брой православни жители, идващи от територии под османска власт. Хърватската енциклопедия посочва, че православно население се заселва в Кордун още в края на XVI век, а нови преселнически вълни следват около 1700 година.
Така се формира обществената структура, която ще бележи Кордун през следващите няколко столетия.
Жителят на Военната граница не е обикновен селянин. Той обработва земята, но едновременно с това е част от военната система. Границата не представлява просто линия върху картата – тя е начин на живот.
През 1579 г. е създадена Слунската капитания, а при мащабната реорганизация на Военната граница през 1746 г. е формиран Слунският полк. Раковица и Войнич се превръщат във важни административни центрове.
Така Кордун на практика е превърнат в огромен военен пояс.
Географията му напълно отговаря на тази функция – гори, карстов терен, речни долини, възвишения и относителна близост до пътищата към вътрешността на Хърватия и Босна.
Когато Османската империя престава да представлява предишната заплаха, постепенно изчезва и основната причина за съществуването на подобна система. Военната граница е демилитаризирана през 70-те години на XIX век, а през 1881 г. окончателно е премахната и включена в цивилната територия на Хърватия.
Но границата изчезва от картата много по-лесно, отколкото от идентичността на Кордун.
Раковица – мястото, където е провъзгласена идеята за независима Хърватия
Кордун има и още един интересен исторически епизод, който често остава на заден план сред далеч по-драматичните събития в неговата история.
През 1871 г. в Раковица Еуген Кватерник започва Раковишкото въстание, опитвайки се да организира бунт с цел създаване на независима Хърватия.
Въстанието продължава само няколко дни. Кватерник е убит, а опитът завършва с неуспех.
Въпреки това фактът, че един от най-известните ранни опити за хърватска независимост се случва именно на територията на бившата Военна граница, показва колко по-сложна е политическата история на Кордун от простото разделение на „сръбско“ и „хърватско“ пространство.
Петрова гора – мястото, където се преплитат векове
Ако има място, което символично може да разкаже почти цялата история на Кордун, това е Петрова гора.
Гористият планински масив югоизточно от Карловац, чийто най-висок връх достига 512 метра, в продължение на векове има военно и стратегическо значение.
Според традиционната хърватска историография именно на Петрова гора през 1097 г. загива хърватският крал Петър в сблъсък с армията на унгарския крал Коломан. Историците и до днес спорят за точното местоположение на битката, но легендата остава толкова силна, че планината се свързва с името на последния хърватски владетел от местната династия.
Много векове по-късно същата планина отново се превръща в символ на войната.
По време на Втората световна война горите на Петрова гора са един от важните райони на партизанското движение. Още през 1941 г. в Кордун избухва силно въстание след усташките преследвания и престъпления срещу местното сръбско население.
На Петрова гора функционира и партизанска болница, скрита в гората от вражеските сили.
Десетилетия по-късно, през 1982 г., е открит монументалният Паметник на въстанието на народа на Бания и Кордун, дело на скулптора Войин Бакич. Огромната конструкция, облицована с неръждаема стомана, е замислена като един от най-впечатляващите мемориални комплекси на социалистическа Югославия.
Днес голяма част от комплекса е изоставена.
Именно затова Петрова гора може би най-добре олицетворява Кордун – средновековна легенда, Военната граница, партизанската война, социалистическа Югославия и нейното разпадане се срещат практически на едно и също място.
Войните отминават, населението си тръгва
Най-големият проблем на Кордун не започва през 90-те години.
Това е обезлюдяването.
Бедната земя, ограничените възможности за развитие и десетилетията живот в периферията на големите икономически центрове подтикват населението към изселване.
След Втората световна война част от семействата от Кордун са преселени във Войводина. По-късно, по времето на социалистическа Югославия, хората се преместват към Загреб, Карловац, Риека, Белград и други индустриални центрове, както и към Западна Европа.
Демографският връх на по-широкия район на Кордун е регистриран в началото на 60-те години.
Според демографски анализ, обхващащ районите на Карловац, Слун, Войнич и тогавашния Вргинмост, през 1961 г. Кордун има около 133 000 жители. До 1991 г. броят им вече е спаднал до приблизително 125 000.
С други думи, Кордун губи население още преди началото на последната война.
А след това идва 1991 година.
Кордун отново се превръща в граница
Разпадането на Югославия връща Кордун в положението, което историята толкова пъти му е отреждала.
Той отново се превръща във военна граница.
На неговата територия се намират Слун, Войнич, Вргинмост, Кърняк и множество села, като особено важно е разположението спрямо Карловац.
Карловац не е просто голям град в близост до фронтовата линия. Той е един от най-важните транспортни възли на Хърватия.
Затова Кордунският фронт има значение, което далеч надхвърля размера на самия регион.
Фронтовата линия преминава непосредствено край Карловац, докато територията на Кордун свързва районите към Бания от едната страна и Лика от другата. Според едно географско изследване на определени места пространството между тогавашната линия на разделение и словенската граница е широко едва около 12 километра по въздушна линия.
Това обяснява огромното стратегическо значение на Карловац.
Същевременно чрез района към Велика Кладуша и Бихач Кордун е непосредствено свързан и с войната, която от 1992 г. се води в Босна и Херцеговина.
Границите на едната война практически се преливат в другата.
Планът Z-4, който в началото на 1995 г. предвижда изключително широка автономия за районите със сръбско мнозинство в Хърватия, е един от последните опити конфликтът да бъде решен по политически път. Кордун е част от територията, за която би се отнасяло предложеното решение.
Но историята му не приключва с дипломатически документ.
През август 1995 г. хърватската армия и полиция започват операция „Буря“. Сръбският контрол над Кордун приключва, а огромното мнозинство от местното сръбско население напуска района. Същевременно през военните години хърватското население е прогонвано от териториите под контрола на сръбските сили.
Последицата не е просто промяна на властта.
Променена е демографската картина на целия район.
Числата показват онова, което картата на Кордун не може
Последиците може би се виждат най-добре на примера на Войнич.
Според данни, цитирани в изследване на Института за съвременна история, след операция „Буря“ на територията на тогавашната община Войнич остават едва 463 души.
До преброяването през 2001 г. част от населението се завръща или се заселва там и общината вече има 5 495 жители. Сърбите са 2 747 души, или почти точно 50%, а хърватите – 1 980.
Още по-драматична промяна се вижда в района на някогашния Вргинмост.
Преди войната там живеят около 16 600 души. На територията, която след новото административно разделение включва Гвозд, Топуско и Ласиня, през 2001 г. живеят по-малко от 9 000 души.
Районът на Слун също не избягва демографския срив.
На територията на някогашната община Слун преди войната живеят почти 19 000 души. Шест години след края на войната на територията на Слун, Раковица и Цетинград взети заедно населението е приблизително 11 500 души.
Следователно войната променя етническата структура на Кордун, но едновременно с това ускорява още един процес, започнал много по-рано – обезлюдяването на целия район.
Това може би е и най-важната част от историята.
Защото когато оставим настрана етническата статистика, политическите лозунги и военните карти, остава един факт – Кордун губи огромна част от своите жители.
Днес Кордун води различна битка
Днес вече ги няма граничните постове на Военната граница, нито фронтовите линии от 90-те години.
Но Кордун продължава да усеща последиците от своята история.
Много села имат малко жители, средната възраст е висока, а отдалечеността от големите икономически центрове и липсата на достатъчно работни места остават сериозен проблем. Някогашната военна граница се е превърнала в европейска периферия, през която мнозина преминават, но в която все по-малко хора остават.
В това има почти исторически парадокс.
В продължение на векове Кордун е важен, защото големите държави искат да контролират неговата територия.
На Хабсбургите той е необходим като щит срещу Османската империя. По време на Втората световна война горите му се превръщат във военно убежище и център на съпротивата. При разпадането на Югославия неговото местоположение между Карловац, Бания, Лика и Босна отново го превръща в стратегическа територия.
А когато войните приключват, става ясно, че стратегически важната територия невинаги е и просперираща територия.
Може би именно затова историята на Кордун не е просто история за сърби и хървати, нито само история за Военната граница, Югославия или войната през 90-те години.
Това е история за онова, което се случва с хората, които поколения наред живеят на границата между големи политически проекти.
