Бившият украински президент Леонид Кучма определи три решения като „фатални грешки“ в историята на Украйна след обявяването на независимостта ѝ – изтеглянето на тактическите ядрени оръжия, спирането на подготовката за подписване на споразумението за асоцииране с Европейския съюз през 2013 г. и липсата на решителна реакция срещу руското завземане на Крим през 2014 година.
„Сред безспорните грешки определено бих посочил катастрофалното решение да не са подпише Споразумението за асоцииране с Европейския съюз във Вилнюс. Но емоционално най-трудно за мен лично е да приема де факто капитулацията на Крим през февруари – март 2014 година. Нямаше реакция на действията на „малките зелени човечета“, които спокойно и нагло поеха контрола над украинския полуостров. Нека ви припомня: формално те дори не бяха идентифицирани като руснаци. Те бяха неизвестни терористи и трябваше да се постъпи с тях както съответства. Решителна реакция в Крим можеше да спре опита за анексиране още в самото му начало“, заяви Кучма в интервю за „Укринформ“, цитиран от БТА.
На 21 ноември 2013 г. на заседание на правителството бе приета резолюция, озаглавена „Въпроси, свързани със сключването на Споразумението за асоцииране между Украйна, от една страна, и Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от друга“, с която се преустановява подготовката за подписването на Споразумението за асоцииране между Украйна и Запада.
Решението предизвика масови протести, които в крайна сметка прераснаха в „Революцията на достойнството“, последния етап на Евромайдана.
Според бившия президент съгласието за изтеглянето на тактическите ядрени оръжия на Украйна през 1992 г. е представлявало фатална грешка и към 1994 г., когато е бил сключен Будапещенският меморандум, по същество не е останало нищо за решаване по отношение на стратегическата сигурност на Украйна – всичко вече е било уредено две години по-рано.
Извеждането на тактическите ядрени оръжия от Украйна към Русия приключва на 7 май 1992 година. Около 2500 бойни глави са били предадени под натиска на международни партньори, както и заради липсата на достатъчно технически и финансови ресурси за поддръжката им.
