Срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина, завърши с две дълбоки пукнатини в икономическия и геополитическия фронт на най-големите световни икономики. Китай блокира формулировката за глобалните търговски дисбаланси, а завръщането на руския финансов министър Антон Силуанов на масата предизвика остър отпор от европейските представители.
Срещата показа, че постигането на обща икономическа позиция между водещите сили става все по-трудно. Основните горещи точки остават войната в Украйна, търговските конфликти на администрацията на Доналд Тръмп и растящото безпокойство за дълга, инфлацията и бъдещето на световния растеж.
Всички финансови министри на Г-20, с изключение на китайския, се съгласиха, че държавите с прекомерни търговски излишъци трябва да предприемат мерки срещу политиките и практиките, които правят икономическия им растеж прекалено зависим от износа. В текста беше включен и призив да се избягват ненужни ограничения върху износа.
Формулировката е дипломатически внимателна, но посланието е ясно. Вашингтон от години обвинява Пекин, че поддържа модел, основан на огромен производствен капацитет, субсидирани индустрии и агресивен износ, който изтласква конкурентите от пазарите по света. Китай, от своя страна, отхвърля тезата, че умишлено създава глобални дисбаланси и настоява, че конкурентоспособността на неговата индустрия е резултат от мащаба на икономиката, технологичния напредък и ефективността на производството.
Американският финансов министър Скот Бесент заяви, че Китай е попречил на приемането на общо комюнике заради несъгласието си с текста за търговските дисбаланси.
Проблемът далеч не се изчерпва с американско-китайската търговия. Китайският модел на растеж се превърна в централна тема за индустриалните икономики, които се опасяват, че излишният производствен капацитет може да доведе до нова вълна от евтин китайски износ. Особено чувствителни са секторите на електромобилите, батериите, соларните панели, стоманата и редица високотехнологични производства.
Пекин обаче не приема американската критика. Китайски представители многократно са заявявали, че страната не използва износа като оръжие и че обвиненията срещу китайската индустрия прикриват опит на Запада да ограничи икономическото развитие на страната.
Това противоречие беше пренесено директно на масата на Г-20. Вместо единно послание към световната икономика, форумът показа различията между държавите относно това кой носи отговорност за глобалните дисбаланси и как трябва да бъдат коригирани.
Завръщането на Русия отприщи европейското недоволство
Икономическият спор с Китай обаче не беше единственият източник на напрежение. Появата на руския финансов министър Антон Силуанов на масата на Г-20 се превърна в най-големия политически конфликт на срещата.
Силуанов и управителят на Руската централна банка участваха лично във форума, организиран от Съединените щати в Ашвил. Това беше първото лично присъствие на руския финансов министър на подобна среща след руското нахлуване в Украйна през 2022 г. и за европейските представители то беше много повече от технически дипломатически жест.
Заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по икономиката Валдис Домбровскис определи присъствието на Силуанов като неуместно и заяви, че „не е моментът за нормализиране“ на отношенията с Москва.
Европейското недоволство беше подкрепено и от германския финансов министър Ларс Клингбайл. Според него връщането на руския представител след няколко срещи на Г-20 без руско участие е знак за опит за постепенно нормализиране на отношенията с Москва. Германия, както и останалите европейски държави, настоява, че подобна нормализация не може да има, докато войната в Украйна продължава.
Клингбайл съобщи още, че Европа подготвя нов пакет санкции срещу Русия и че Берлин би искал по-тясна координация с Вашингтон. Така стана съвсем очевидно, че европейското раздразнение към американската политика нараства с всяка проведена среща. Съединените щати остават ключов съюзник на Украйна, но администрацията на Доналд Тръмп едновременно търси канали за пряк диалог с Москва като част от усилията си за прекратяване на войната.
Американският финансов министър защити необходимостта от разговори с Русия. Според него взаимодействието с Москва е важно за намиране на изход от конфликта и той предупреди, че ако двете страни бъдат притиснати до крайност, намирането на решение ще стане още по-трудно. Тази позиция поставя Вашингтон и европейските му съюзници в сложна ситуация. За Съединените щати контактът с Москва може да бъде инструмент за дипломатическо уреждане на войната. За много европейски държави обаче самото връщане на Русия в международни формати изглежда като политическа отстъпка, която може да отслаби натиска върху Кремъл.
Силуанов междувременно проведе двустранна среща с Бесент. По данни на руското финансово министерство двамата са обсъдили финансовото сътрудничество и взаимодействието в рамките на Г-20. Американски представител обаче заяви, че срещата не означава готовност за икономическо облекчение за Русия. Според него Бесент е дал ясно да се разбере, че подобни стъпки не са възможни, докато войната не приключи.
Европейците демонстрираха отношението си и чрез символичен дипломатически ход. Те настояха Силуанов да не участва в традиционната обща снимка на участниците. В крайна сметка снимката беше направена без руския финансов министър.
Сцената има особена тежест, защото контрастира рязко с април 2022 г., когато руското участие дори във виртуална среща на Г-20 във Вашингтон предизвика напускане на представители на САЩ, Великобритания, Канада и Европейската централна банка.
Вашингтон между Китай, Европа и собствената си търговска политика
Зад двата големи конфликта в Ашвил стои още един проблем – самата икономическа политика на Съединените щати все по-трудно се вписва в общия език на Г-20. Докато Вашингтон настоява Китай да промени модела си на износ и да намали глобалните дисбаланси, администрацията на Тръмп води собствена агресивна тарифна политика. Новите американски мита, включително тези върху канадски стоки, предизвикаха критики сред партньорите.
Германският финансов министър Клингбайл предупреди, че тарифните конфликти, водени от Съединените щати, разрушават доверието и вредят на всички участници. Така американската позиция спрямо Китай се сблъска с парадокса, че Вашингтон едновременно настоява за по-балансирана световна търговия и използва митата като инструмент за натиск върху собствените си партньори.
Срещата се проведе и в момент на сериозна несигурност за световната икономика. Инвеститорите са обезпокоени от високите нива на държавния дълг и инфлацията, докато енергийният пазар е подложен на нови сътресения заради войната с Иран. Паралелно с това огромните инвестиции в изкуствен интелект поставят въпроса дали настоящият технологичен бум ще се превърне в устойчив двигател на растежа или ще създаде нови финансови рискове.
Вашингтон допълнително разшири икономическия дневен ред с натиска срещу Иран. Бесент заяви, че Министерството на финансите очаква да санкционира чуждестранни банки в рамките на кампанията срещу Техеран и работи по мерки за изземване на активи на иранското ръководство в чужбина.
Срещата на Г-20 трябваше да изпрати сигнал за координация и стабилност. Вместо това Ашвил показа свят, в който големите икономики все по-трудно се договарят дори за езика, с който да опишат общите си проблеми.
Зад всички тези спорове остава един фундаментален въпрос – кой ще плати цената за пренареждането на световната икономика? Дали това ще са производителите, потребителите, държавите с огромни дългове или търговските партньори, които все по-често се оказват от двете страни на една и съща икономическа барикада?
