Три месеца след предсрочните парламентарни избори, проведени през юни, косовските партии не успяха да се споразумеят за избора от парламента на нов президент. Косово сега е изправено пред поредни предсрочни избори, четвърти през последните осемнадесет месеца. Все по-трайната нестабилност в Косово силно дразни Запада, който е принуден да спре нормализирането на отношенията между Прищина и Белград, което насърчава. За самото Косово това заплашва да замрази европейската му интеграция и да загуби 170-те милиона евро, отпуснати на Прищина по т. нар. План за растеж на Европейския съюз.
Съобщението, че управляващото Движение за самоопределение на премиера Албин Курти и опозиционният Демократичен съюз на Косово са постигнали споразумение за избор на нов президент, с което най-накрая са прекъснали продължилата година и половина политическа безизходица, продължи само ден. До края на седмицата стана ясно, че двете партии не разполагат с необходимото мнозинство от две трети от парламентарните гласове – 80 от 120 – за избиране на президент. Същевременно лидерът на опозиционния Алианс за бъдещето на Косово Ардиан Джини обвини премиера, че възнамерява да осъди страната на нови предсрочни избори на 22 ноември или 27 декември.
Споразумението между „Самоопределение“ и Демократичния съюз на Косово, шумно обявено от техните лидери Албин Курти и Лумир Абдигику предвижда
избирането на 51-годишния професор по право от Университета в Прищина Беким Сейдиу за нов президент на Косово.
Преди това той е бил член на Конституционния съд на Косово, а преди това посланик в Турция и генерален консул в Ню Йорк. Кандидатурата му беше подкрепена и от бившия президент на Косово Вьоса Османи, който преди това изрази интерес да се върне на президентския пост.
След преговори с движението на премиера, в които тя участва активно от името на Демократичния съюз на Косово, Вьоса Османи заяви, че Беким Сейдиу „притежава всички необходими качества за държавен глава“.
След постигането на споразумение за кандидата за президент, балансът на силите в парламента за неговото избиране изглеждаше кристално ясен. След предсрочните парламентарни избори на 7 юни „Самоопределение“ имаше 53 места, а заедно с десетте парламентаристи от националните малцинствени партии, които го подкрепяха, общо 63. Алиансът, заедно с 18-те членове на Демократичния съюз, осигури мнозинството от 81 гласа, необходимо за избирането на президента.
Само ден по-късно обаче това мнозинство изчезна.
Шестима членове на Демократичния съюз на Косово (Демократичен съюз на Косово) обявиха, че няма да гласуват за Беким Сейдиу. Споразумението между двамата партийни лидери, договорено в продължение на месеци, остава спряно.
По този начин Косово се намира в дълбока политическа криза.
След парламентарните избори през февруари 2025 г. то не е в състояние да сформира стабилни правителствени органи. Албин Курти е просто изпълняващ длъжността министър-председател, а след изтичането на мандата на президента Вьоса Османи тази пролет, председателят на парламента Албулена Хаджиу е посочена като изпълняващ длъжността държавен глава. Според Артан Мухаджири, професор по социология в Университета в Прищина, настоящата криза в Косово е най-сериозната от края на 90-те години на миналия век, когато Армията за освобождение на Косово се бори със сръбските сили за сигурност, а самолети на НАТО бомбардираха Югославия.
