Правителствата от еврозоната се подготвят за една от най-мащабните рокади в ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) от създаването ѝ преди 28 години. Очаква се до края на декември да бъде постигнато споразумение за „цялостен пакет“ от назначения за трите най-висши позиции в институцията, твърдят запознати с въпроса лица. Промяната в ръководството се налага заради подозренията, че председателят на ЕЦБ Кристин Лагард ще обяви по-късно тази година, че ще напусне поста си в началото на 2027-а – преди следващите президентски избори във Франция. През 2027-а изтичат и осемгодишните мандати на главния икономист Филип Лейн и на члена на Изпълнителния борд Изабел Шнабел.
„Целта е до края на годината да бъде договорен цялостен пакет“, заявил пред „Файненшъл Таймс“ дипломат от Европейския съюз, запознат с хода на преговорите. Негов колега пък потвърдил, че „се водят стратегически консултации“ и че „всички осъзнават, че е на дневен ред да се вземат решения за редица ключови икономически постове.“
Предстоящата рокада съвпада с период на нестабилност на световните пазари на облигации, тъй като навлезлият в седмия си месец конфликт в Близкия изток води до повишаване на разходите за обслужване на държавния дълг и засилва опасенията за бюджетен натиск в целия ЕС.
ЕЦБ повиши основния си лихвен процент два пъти през тази година, подготвяйки се за инфлация, която ще се задържи по-дълго – чак до 2027-а, докато Федералният резерв трябва да обсъди своите мерки през тази седмица. Предстоящите избори във Франция също са от голямо значение за европейските лидери, след като шефката на крайната десница Марин льо Пен е с реални шансове да наследи президента Еманюел Макрон.
„Решението за президента на ЕЦБ е портфейлно“, коментира висш служител, следящ случая, добавяйки, че това е „най-важното кадрово решение“ в Европа до 2029 г., когато изтича мандатът на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Новото ръководство на банката на блока на еврото трябва да се състои от „силни хора с различни профили“, способни да „действат ефективно през следващите години“, добавя той.
Комбинация от неписани правила, национални суети и скрити взаимозависимости означава, че надпреварата между двамата основни претенденти за наследник на Лагард – Пабло Ернандес де Кос, който ръководи Банката за международни разплащания, и бившия президент на холандската централна банка Клаас Кнот – е напълно отворена. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, който зад закрити врата също изрази интерес към работата, се смята за малко вероятен избор, тъй като би било безпрецедентно двама германски граждани да ръководят две от най-важните институции на ЕС – ЕЦБ и Европейската комисия. Запознати с въпроса лица пък са коментирали за „Файненшъл таймс“, че подкрепата в Берлин за Нагел е хладка.
Германското правителство в момента обмисля кандидатури за следващия главен икономист на ЕЦБ – позиция, която се смята за втората най-важна след председателя. Ръководител на институцията от от друга държава, „балансиран от силен германски главен икономист… се разглежда като потенциален план в Берлин“, твърди източник, запознат от първа ръка с дискусиите.
Икономистът от Принстън Маркус Брунермайер, професорът от Станфорд Моника Пиацези и бившият старши икономист на МВФ Тобиас Адриан са сред имената, които се обсъждат в германската столица за главен икономист на ЕЦБ, съобщават три запознати с въпроса лица.
Евентуален германски натиск за ключовата роля би поставил най-голямата икономика в еврозоната в конфликт с Франция, която също се стреми към нея. Париж обсъжда двама кандидати: вицепрезидентът на „Банк дьо Франс“ Агнес Бенаси-Кере и бившият главен икономист на ОИСР Лорънс Бун, който в момента ръководи поделението за корпоративното и инвестиционно банкиране във френския клон на банка „Сантандер“.
Френски главен икономист, комбиниран с испански президент обаче би бил „трудно смилаем“ за Берлин, посочват добре информираните източници. Докато Париж вероятно би блокирал холандски президент и главен икономист от Германия.
Няколко наблюдатели предупреждават, че в последния момент може да се появи изненадващ трети кандидат, както през 2019 г., когато Лагард внезапно беше издигната от Макрон като водещ претендент за най-високия пост в ЕЦБ.
Слуховете за преждевременното оттегляне на Лагард от кормилото на ЕЦБ битуват в публичното пространство от миналата година, когато се заговори, че я подготвят за следващия председател на Световния икономически форум. През февруари „Файненшъл таймс“ съобщи, че се очаква дамата да напусне преди края на осемгодишния си мандат през октомври 2027 година.
След избухването на войната в Иран тя заяви пред телевизия „Блумбърг“, че ранното оттегляне не е опция по време на период на икономически сътресения. Но през юни коментира пред френския „Еко“, че ситуацията може да се промени, ако условията се подобрят. На последната пресконференция на ЕЦБ през миналата седмица Лагард беше категорична, че „няма нищо за съобщаване“ за бъдещето ѝ.
Опцията за появата на изненадващ трети кандидат за наследник на шефката на ЕЦБ може да се окаже приемлива. Поне според разсъжденията на Дейвид Марш – председател на Официалния форум на паричните и финансовите институции (OMFIF) – независим форум за централно банкиране, икономическа политика и публични инвестиции
Марш посочва, че най-големият непосредствен ефект от драматичните регионални избори в Германия на 6 септември е свързан с необходимия, но болезнен курс на икономически реформи, следван от затруднената коалиция на канцлера Фридрих Мерц. Но убедителната победа на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт ще повлияе и на централния въпрос за бъдещото ръководство на ЕЦБ. Във време на политическа турбуленция във Франция и Германия и опасения за фискалната политика, изострени от глобалното повишение на доходността на облигационните пазари, председателството на мултинационалната ЕЦБ придобива още по-голямо значение.
Марш смята, че задкулисните маневри, включващи тримата основни кандидати да наследят Кристин Лагард – Пабло Ернандес де Кос от Испания, Клаас Кнот от Холандия и Йоахим Нагел от Германия – вероятно скоро ще отстъпят място на по-широк дебат. Лагард ще си тръгне предсрочно, като тя вероятно ще обяви, че ще напусне поста си в началото на следващата година, преди законовия край на мандата й в края на октомври 2027 година.
Ранното оттегляне на дамата би дало на френския президент Еманюел Макрон – главен инициатор на изненадващото й назначаване през 2019 г. – възможност да организира „пакетна сделка“ за организиран преход на борда, преди той да напусне поста си след президентските избори през април 2027 година.
Един от тримата важни членове на изпълнителния банков борд – Изабел Шнабел, която отговаря за пазарите – вече е спрягана активно за ръководител на отдела за парични и капиталови пазари на МВФ, поемайки поста от Тобиас Адриан, който се оттегли миналия месец. Адриан се е съгласил да остане в международния кредитор шест месеца като съветник на управляващия директор Кристалина Георгиева. Което би позволило безпроблемен преход, ако Шнабел заеме позицията в началото на 2027 година.
И тримата фаворити да оглавят ЕЦБ имат първокласна квалификация и опит. Ернандес де Кос е генерален мениджър на Банката за международни разплащания от юли 2025 г., след като е бил шест години (до 2024-а) управител на „Банка де Еспанья“. Нот беше президент на Нидерландската централна банка от 2011-а до 2025-а и има богат регулаторен опит. Нагел е президент на Бундесбанк от 2022-а след кариера в KfW и Банката за международни разплащания (БМР). Но решенията в полза на някое от триото могат да бъдат възпрепятствани от редица политически, икономически и лични фактори.
Един от факторите, които възпират Ернандес де Кос, е опасението от евентуално увреждане на репутацията на „банката на централните банкери“, ако нейният лидер напусне след кратък период. По-конкретно, някои европейски акционери на БМР са загрижени, че администрацията на Съединените щати може да се опита да окаже натиск върху щатските централни банкери да се възползват от ранното оттегляне на испанеца и да вкара американски генерален мениджър. В чувствителен момент за отношенията между американското Министерство на финансите и Федералния резерв, и по-общо за трансатлантическите отношения, водещите централни банкери биха искали да избегнат спор за управлението на институция с ключова роля в сърцето на световните пари.
БМР е създадена през 1930 г., за да помогне за разрешаването на нарушените европейски финанси след Първата световна война, с акцент върху сложния въпрос за германските репарации. Американци са председателствали БМР в ранните ѝ години, но никога не са заемали позицията на генерален мениджър. Другите два северноамерикански акционери – Канада и Мексико – са имали свои граждани на този пост.
В случай на застой за наследяването на лидера на ЕЦБ, европейските правителства по-късно тази година може да решат да изберат резервен вариант – „сигурен чифт ръце“ под формата на кандидат извън краткия списък. За Марш тук фаворитът би бил Франсоа Вилроа дьо Гало – бивш управител на „Банк дьо Франс“, който се оттегли повече от година преди изтичането на мандата си в края на октомври 2027 г и бе заменен през юни от Еманюел Мулен – бивш генерален секретар на Елисейския дворец и директор на френското министерство на финансите.
