Световната търговска система преживява най-сериозните и продължителни сътресения в съвременната история. Причина за това е неспособността на Световната търговска организация (СТО) да се адаптира към променящата се международна търговия. Ако системата бъде изместена от мрежа от двустранни и регионални споразумения за свободна търговия, световната икономика ще се свие с близо 10% през 2050 година, показва новият годишен доклад на СТО.
Организацията разглежда три възможни сценария за развитието на международното търговско сътрудничество. При по-тясно сътрудничество между държавите световният брутен вътрешен продукт би бил с 2,9% по-висок през 2050 година, а износът би нараснал с около 18%.
При задълбочаване на геополитическото разделение резултатът би бил обратен: световният БВП би се свил с 5,1%, а износът би намалял с 19%. Най-тежък би бил сценарият, при който ролята на СТО бива изтласкана на заден план от множество двустранни и регионални търговски споразумения. В този случай глобалният БВП би бил с 6,9% по-нисък, а световният износ би намалял с 27%.
„Глобалната търговска политика и СТО са изправени пред най-сериозните и продължителни сътресения, откакто преди 80 години беше създадена многостранната търговска система“, пише в доклада.
В момента 72% от световната търговия със стоки все още се осъществява при тарифните условия на СТО. Само преди две години този дял е бил 80%, което според организацията е знак за нарастващия натиск върху многостранната търговска система.
„Станахме свидетели на оспорване на търговските правила в мащаби, невиждани от създаването на многостранните институции, чиято цел е да подкрепят отворената, стабилна и предвидима световна търговия след Голямата депресия и Втората световна война“, посочи генералния директор на организацията Нгози Оконджо-Ивеала.
Сред основните фактори, които поставят под натиск СТО, са преразпределението на икономическата тежест между държавите, засилването на държавната намеса в икономиката, трансформацията на самата търговия и нарастващото значение на геополитиката.
Правителствата все по-често разглеждат търговските отношения през призмата на националната сигурност, устойчивостта на веригите за доставки, достъпа до ключови технологии и зависимостта от геополитически съперници.
Проблемите пред организацията се задълбочават и от политиката на САЩ. Американските мита поставиха под допълнителен натиск съществуващите правила на международната търговия и доведоха до открити спорове относно съвместимостта им с правилата на СТО.
В същото време държавите членки не успяха да постигнат споразумение за реформа на организацията по време на министерската конференция в Камерун през март. Разногласията бяха свързани и с действието на т.нар. мораториум върху митата върху електронната търговия.
САЩ настояваха той да бъде удължен с 10 години, но Бразилия блокира опита за общо продължаване на мораториума. Около 60 държави впоследствие договориха отделно многостранно споразумение за електронната търговия, което беше въведено чрез националното им законодателство.
Дигиталната икономика е сред сферите, в които принципите на СТО все по-трудно следват развитието на световната търговия. Дигитално предоставяните услуги вече представляват 55% от световния износ на услуги, като само през 2025 година делът им е нараснал с 10%.
Според главния икономист на организацията Робърт Щайгер значителна част от политиките, които влияят върху търговията, вече се определят извън традиционните митнически и търговски разпоредби.
Той даде като примери регулациите за защита на личните данни, киберсигурността и потребителите. Различията между националните режими могат да принудят компаниите да спазват множество несъвместими изисквания, да съхраняват данни локално или да дублират част от дейностите си.
Световната търговска организация ще представи актуализирани прогнози за световната търговия на 8 октомври.
Четете още: Биткойн губи повече от 2% поради очакванията за повишение на лихвите
