Коефициентът на корелация между суровия петрол сорт WTI и доходността на 10-годишните американски държавни облигации нарасна до 65% този месец, доближавайки рекордното ниво от 66%, отчетено по време на войната в Персийския залив през 1990 година. Растящите цени на суровия петрол са повишили годишната възвръщаемост на десетгодишния американски държавен дълг над границата от 5.2%, тъй като инвеститорите следят конфликта в Иран и котировките на черното злато като индикатори за посоката на разходите по държавните заеми. Доходността на 30-годишните щатски облигации пък достигна 5.54 процента. Индексът ICE BofA MOVE – наричан „барометър на страха“ на Уолстрийт за пазара на облигации – скочи с 29% през миналата седмица, отбелязвайки най-големия си ръст от април 2025-а насам. Сближаването на тези две сили бележи фундаментална промяна в логиката на ценообразуване на пазара на държавни дългови книжа.
От началото на войната срещу Иран фокусът на вложителите на средства в облигации се измести драстично. Майк Ридел – мениджър на портфейли във Fidelity International, го формулира директно: през последните три до шест месеца инвеститорите в държавен дълг „на практика се превърнаха в търговци на петрол“.
Ричард Уулноу – мениджър на фонд за облигации в M&G, също отбелязва, че през 2026-а доходността на облигациите се движи почти в синхрон с цените на петрола.
Данните потвърждават тези констатации: според анализатори от TS Lombard, всяко повишение с 1 долар на барел на цената на суровия петрол сорт WTI води до ръст от приблизително 2 базови пункта в доходността на 10-годишните държавни ценни книжа на Съединените щати. Пряката връзка в този механизъм на влияние пролича ясно на 28 септември, когато черното злато поскъпна с до 4.5%, а възвръщаемостта на 10-годишния щатски държавен дълг се повиши с 9 базисни пункта в синхрон с тях.
Ормузкият проток става основната ценова променлива
Наблюдаваният резонанс между цените на петрола и доходността на държавните облигации се корени в ескалиращите рискове за доставките в Ормузкия проток. През тесния воден път обикновено преминават около 20% от световния износ на черно злато и всяко прекъсване на трафика бързо би прехвърлило печалбите от цените на петрола в инфлационните очаквания, променяйки пазарните преценки за траекторията на лихвите на Федералния резерв.
Генадий Голдбърг – ръководител на стратегията за американските лихвени проценти в TD Securities, описа ситуацията по следния начин: „Суровият петрол в момента е като да налееш барел бензин в огъня на инфлацията. Това е, което държи инвеститорите будни през нощта, а също така е и най-голямото главоболие на Федералния резерв.“
Манди Сю – ръководител на отдела за пазарни анализи на финансови производни в CME Group, отбеляза, че ако настоящият модел се запази, бъдещата посока на доходността на държавните облигации ще зависи повече от ситуацията с Иран, отколкото от самия Федерален резерв. Това наблюдение засяга същината на по-дълбоката промяна в ценовата рамка на пазара: енергийният геополитически риск се развива от традиционен „екзогенен шок“ в доминиращата променлива на пазара на лихвени проценти.
Стресът на пазара на облигации се разпространява върху акциите и реалната икономика
Непрестанното повишение на доходността на държавните облигации се разпространява и в широкия пазар по множество канали. Като ценови базов индекс за разходите по заемите в цялата американска икономика, растящата възвръщаемост на десетгодишния държавен дълг тласка нагоре лихвите по ипотеките, автомобилните и потребителските кредити. Например, на 24 септември средният 30-годишен фиксиран лихвен процент по ипотеките в САЩ официално премина прага от 7% – най-високото ниво от близо две години.
Разминаването в акциите е също толкова обезпокоително. Въпреки че S&P 500 е с по-малко от 1% под рекордно високия си връх, достигнат преди пет седмици, структурните разлики са резки. От 11-те сектора на индекса, само технологиите, комуникационните услуги и здравеопазването са отбелязали печалби този месец; останалите осем са на червено, като чувствителните към лихвените проценти комунални услуги са загубили повече от 6% от пазарната си оценка. По-същественото е, че S&P 500 е претеглен по пазарна капитализация, което дава на технологичните гиганти с мега-капитализация прекомерно влияние върху водещия индекс. Докато S&P 500 с еднакво тегло на участниците – който третира равнопоставено всички съставки – се е отдалечил с повече от 5% от рекордния си връх от август.
Промяна на модела в логиката на ценообразуването
Наблюдаваната напоследък корелация променя фундаментално и предишната рамка на пазара за реагиране на енергийни шокове. С проточването на конфликта, инвеститорите все по-трудно отхвърлят лайтмотива за временния характер на поскъпването на петрола заради прекъсването на доставките. Пазарите първоначално очакваха централните банки да пренебрегнат временната инфлация, причинена от турбуленциите в енергийните потоци, но след като цените на енергията постоянно са над целевите параметри на паричната политика, черното злато се превръща в решаваща променлива на пазара на лихвени проценти.
Откакто Федералният резерв започна да повишава лихвите за първи път от повече от три години, комбинацията от нарастващи цени на петрола и устойчиви икономически данни за Съединените щати накара пазарите да преоценят инфлацията и да повишат очакванията си за по-нататъшен лихвен подем.
Охсунг Куон, главен стратег по акциите в Wells Fargo, обобщи това в анализ за клиентите си през миналата седмица: „В крайна сметка петролът е истинският капитан, който управлява както пазарите на акции, така и пазарите на облигации.“
Заразата се разпространява към европейските пазари на облигации
Увеличените с около 160% цени на цените на европейския природен газ тази година влияят на облигациите в енергийно зависимите европейски икономики, а Европейската централна банка определя поскъпващия газ като възходящ инфлационен риск.
„Джей Пи Морган“ предупреди миналата седмица, че за първи път от избухването на конфликта в Иран банката не е в състояние да установи ясен базов сценарий за цените на петрола: „Просто не знаем как ще свърши това.“ Това признание отразява фундаменталната дилема пред пазарното ценообразуване днес: при едновременно съществуване на рискове за предлагането и устойчивост на търсенето, традиционната логика за връщане към средната стойност се разпада.
Крейг Джонсън – главен пазарен анализатор в Piper Sandler, подчертва в последния си обзор: „Споровете за това дали Ормузкият проток може да се отвори отново напрегнаха пазарите.“ И добавя, че скокът в доходността ерозира оценките на акциите и нанася тежък удар на фирмените книжа на малки и средни компании, недвижимите имоти, комуналните услуги и други чувствителни към лихвените проценти активи.
Иън Линген – ръководител на отдела за стратегия за лихвени проценти в Съединените щати в BMO Capital Markets, пише в бележка за клиентите: „Като се има предвид необичайно силната корелация между суровия петрол и доходността, пазарът ще бъде свръхфокусиран върху това колко дълго може да се задържи последната дипломатическа маневра в Близкия изток.“
Основният въпрос, пред който са изправени пазарите, следователно се е променил коренно: докато рисковете за доставките през Ормузкия проток продължават, цените на черното злато могат да продължат да движат инфлационните очаквания, траекторията на лихвените проценти и ценообразуването на държавните облигации. За инвеститорите това означава, че традиционната аналитична рамка „следете данните, слушайте централната банка“ трябва да бъде преразгледана. В нова среда, където геополитиката и цените на енергията са доминиращите променливи, траекторията на пазара на облигации може все повече да се определя от събитията в Персийския залив, а не от решенията, взети във Вашингтон.
