Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди проект за промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Предложенията уреждат механизма за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), оценката на нейната адекватност и минималното допълнително възнаграждение за нощен труд.
Работодателските организации и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепиха проекта, докато Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ изрази несъгласие.
Промените следват приетите от Народното събрание на второ четене в края на септември изменения в Кодекса на труда, с които се въвежда нов механизъм за определяне на МРЗ.
Социалният министър Наталия Ефремова обясни, че минималната заплата ще се определя в диапазон между долна и горна граница. Долната граница ще бъде размерът на МРЗ за текущата година, а горната ще се изчислява по формула, основана на четири показателя с еднаква тежест от по 25 процента.
Критериите включват промяната в цените на стоките от малката потребителска кошница, изменението на брутната медианна работна заплата, растежа на средната брутна работна заплата и дългосрочната производителност на труда. Според Ефремова равнопоставеното участие на четирите показателя ще осигури баланс между социалните и икономическите функции на минималното възнаграждение. Проектът предвижда Министерският съвет да определя размера на МРЗ за следващата година до 15 август.
Друга предложена промяна засяга заплащането на нощния труд. Предвижда се да отпадне допълнителното условие възнаграждението да бъде не по-малко от 51 евроцента. Минималният размер ще се определя като 0,15% от МРЗ, което за настоящата година възлиза на 93 евроцента, уточни социалният министър.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът принципно подкрепя проекта, но настоява показателят за издръжката на живот да има по-ясно място в механизма. По думите му използваният в момента индикатор трябва да бъде временен, докато се премине към основен показател, отразяващ реалните разходи за живот.
От КТ „Подкрепа“ изразиха притеснения относно новия механизъм. Главният икономист на конфедерацията Атанас Кацарчев посочи, че според старата формула минималната заплата за следващата година е трябвало да бъде около 692 евро. Той критикува и използването на статистически данни, които са на повече от две години.
Работодателските организации подкрепиха проекта, като подчертаха, че текстовете са резултат от продължителни преговори и компромиси между социалните партньори. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви, че в „нито един момент“ работодателите не са приемали потребителската кошница за услуги да бъде временен показател. По думите ѝ включването на издръжката на живот чрез методология на Националния статистически институт е било сред най-съществените компромиси в преговорите.
