Банковата конкуренция все още държи ипотеките евтини, но икономисти предупреждават: натискът върху цената на кредита вече се натрупва. Дългият период на изключително евтините кредити в България може постепенно да остане в миналото. Засега няма драматичен скок на ипотечните лихви, но все повече икономисти, банкери и анализатори виждат условия за тяхното повишаване през следващите месеци и през 2027 година.
Най-категоричен е икономистът Румен Гълъбинов: „Дори да не се стигне до данък свръхпечалба, лихвите по кредитите ще се вдигат.“ Според него причините са свързани не само с българския банков пазар, а и с международната лихвена среда.
Данните на БНБ все още не показват рязко поскъпване на ипотеките. Това обаче не означава, че кредитите ще останат завинаги толкова евтини. При корпоративното кредитиране вече се наблюдават по-осезаеми движения. Лихвата по новите кредити за бизнеса до 1 млн. евро се увеличава, а при по-големите заеми ръстът също е видим. Именно бизнес кредитите могат да се окажат своеобразен „преден фронт“ на промяната.
След присъединяването на България към еврозоната цената на парите у нас е още по-тясно свързана с европейската финансова система. Главният изпълнителен директор на Алианц Банк България Георги Заманов предупреждава, че повишението на основната лихва с 0.25% ще се прехвърли и върху цената на кредитите. Според него при домакинствата този ефект може да се прояви със закъснение.
Така кредитополучателят може да не усети веднага промяната в цената на парите. Ипотечните заеми обаче са с устойчиво ниски лихви. Това е така защото банките имат много пари и се конкурират агресивно за добрите клиенти.
Според анализ на „Кредит Мениджър“ не се очертава рязко поскъпване на ипотечните кредити. Причината е голямата ликвидност и силната конкуренция. Именно това засега спира пренасянето на европейските лихвени нива едно към едно върху българските ипотеки.
Спорът за евентуално допълнително облагане на банковите печалби добавя обаче още един елемент. Управителят на БНБ Димитър Радев отбеляза, че допълнителната тежест върху банките може да се отрази върху „цената на кредита, кредитните стандарти, депозитните условия“.
Икономистът Михаил Кръстев също смята, че когато от банковата система се изтегли допълнителна ликвидност, част от ефекта може да бъде прехвърлен върху клиентите. Но заместник-министърът на финансите Людмила Петкова защитава тезата – че „лихвите по кредитите не са обвързани с данъчното облагане.“ Така спорът вече не е само икономически, а и политически.
Колко може да поскъпне един ипотечен кредит?
Няма основание да се твърди, че ипотечните лихви ще скочат за кратко време от около 2.4% на 4–5 процента. По-реалистичният сценарий е постепенно увеличение от няколко десети от процентния пункт, ако се съчетаят няколко фактора: по-скъп депозитен ресурс, по-високи европейски лихви, намаляване на банковата ликвидност, по-слаба конкуренция между банките, увеличаване на рисковата премия и допълнително облагане на банковия сектор. Но нито един от тези фактори сам по себе си не означава автоматично рязко поскъпване на ипотеките.
Евтините заемни пари обаче вече не изглеждат гарантирани. Анализът на Икономическия институт на БАН също допуска постепенно повишаване на лихвените равнища под влияние на европейската финансова среда, EURIBOR, геополитическите рискове и евентуалното затягане на паричната политика.
Кредитополучателят, който днес плаща 2.4%, не бива автоматично да приема, че след пет години ще плаща същата цена на парите. При ипотека от 200 000 евро например дори увеличение на лихвата с един процентен пункт може да означава съществено увеличение на месечната вноска и на общата цена на кредита.
От друга страна увеличението на лихвата с определен процент не се отразява в същия размер върху месечната вноска. При ипотечен кредит от 100 000 евро за 30 години увеличението на лихвата с 0.5 процентни пункта може да повиши месечната вноска с няколко десетки евро, в зависимост от първоначалната лихва.
При равни месечни вноски увеличение от 2.5% на 3% би вдигнало месечната вноска от 395 евро на 422 евро, тоест с около 26 евро. Такова поскъпване едва ли би ударило съдбоносно длъжника, а по-стръмен тренд нагоре едва ли някой очаква.
Гаданията за поскъпване на кредитите засега си остават само гадания. Интересна е обаче една кредитна предислокация, видна от статистиката на БНБ. След взетите мерки от централната банка за усмиряване на ипотечното кредитиране, темпът на увеличаването му значително спадна, но пък се вдигна с подобен размер при потребителските заеми. Това отбеляза аналитикът от „Отворено общество“ Георги Ангелов.
По данни на БНБ средният лихвен процент по жилищните заеми е 2.43 на сто, а на този по потребителските заеми – 9.12 на сто. Явно гладът за кредитен ресурс продължава, дори и на в пъти по-висока цена. Дали той ще се окаже решаващ?
