Бюджет 2027: 5% ръст на заплатите в публичния сектор, 8% увеличение на пенсиите и по-високи осигуровки

Българската икономика е нараснала с 3,1% през първото тримесечие на 2026 година, отчете НСИ

Правителството планира увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 5% през 2027 г., а възнагражденията на учителите и останалите педагогически специалисти – със 7,5 процента. Пенсиите се очаква да нараснат с около 8% от 1 юли. В същото време се предвижда увеличение на максималния осигурителен доход и на минималните осигурителни прагове, което ще донесе над 1,2 млрд. евро допълнителни приходи от социални осигуровки. Това показва бюджетният план за 2027 г., който България изпрати за съгласуване с Европейската комисия и Еврогрупата.

Основната цел на кабинета е да ограничи държавните разходи, да подобри събираемостта на приходите и да намали необходимостта от нов държавен дълг. Сред заявените мерки са оптимизация на държавната администрация, намаляване на субсидиите за държавните предприятия и реформа в системата на ТЕЛК. Въпреки това конкретните механизми за част от планираните промени все още не са подробно представени.

По-високи възнаграждения и пенсии

Предвижда се заплатите в публичния сектор да се увеличат с 5%, а тези на педагогическите специалисти – със 7,5 процента. Правителството планира също да премахне автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера.

От 1 юли 2027 г. пенсиите трябва да нараснат с около 8% по швейцарското правило. Планира се и увеличение на минималната работна заплата, но окончателният ѝ размер все още не е обявен. В бюджетния план е заложено забавяне на растежа ѝ спрямо предходните години. За сравнение, по досегашната формула минималното възнаграждение би достигнало около 690 евро, докато в официалния проект е посочена сума от 660 евро.

Предвиждат се и по-високи детски надбавки, промени в средствата за майчинство и ученическите стипендии, както и данъчни облекчения за разходи, свързани с образованието, спорта и развитието на децата.

Максималният размер на ваучерите за храна ще бъде увеличен от 100 на 200 евро. Първите 100 евро ще останат необлагаеми, а за сумата над този праг се предвижда данък от 7% за работника.

Осигуровките ще донесат над 1,2 млрд. евро допълнителни приходи

Една от основните промени в бюджета е увеличението на максималния осигурителен доход, както и на минималните осигурителни прагове. Самите осигурителни ставки се предвижда да останат без промяна, но по-високите прагове ще увеличат сумите, върху които се начисляват вноските.

От 1 януари 2027 г. максималният осигурителен доход трябва да достигне 2400 евро при 2300 евро от 1 август 2026 година. От тази промяна се очакват допълнителни приходи от 265,1 млн. евро.

След увеличението на минималните осигурителни прагове през 2026 г. се предвижда ново повишение, което според разчетите ще донесе още 196,7 млн. евро. Тези прагове определят минималната осигурителна основа за различните икономически дейности и професии.

Общо приходите от социални осигуровки се очаква да нараснат с 1,219 млрд. евро, или 10,4% през 2027 година. Така по-голямата част от допълнителните постъпления ще дойде от увеличението на осигурителната основа, а не от промяна на самите ставки.

Нов данък върху свръхпечалбите и промени в данъчната политика

Правителството не предвижда промени в основните данъчни ставки върху доходите, печалбите и добавената стойност. Запазва се обаче намерението за въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбите на банки, застрахователи, търговски вериги и телекомуникационни компании.

Министерството на финансите очаква чрез новите приходни мерки да осигури допълнителни нетни приходи от 1,1 млрд. евро. В разчетите са включени и промени в данъчните оценки на имотите, както и ефектът от предвидените данъчни облекчения за семействата.

Сред останалите намерения са увеличаване на прага за регистрация по ДДС, данъчни стимули за научноизследователска дейност и трансфер на технологии, както и подкрепа за индустриалните зони и инвестициите.

Икономии от ТЕЛК и силовия сектор

В бюджетния план е заложена оптимизация на разходите в системата на ТЕЛК, от която се очаква икономия от 228,7 млн. евро. Предвижда се подобряване на контрола върху разходите, но засега не са посочени подробности как ще бъде постигнато намалението и как то ще се отрази на хората с увреждания.

Допълнително намаляване на разходите се очаква и от оптимизацията на персонала в силовите ведомства. Според разчетите тази мярка трябва да спести 200,5 млн. евро.

Предвижда се и намаляване на субсидиите за държавните предприятия, както и оптимизация на държавната администрация. Въпреки заявените намерения обаче остава неясно какви конкретни реформи ще бъдат предприети и какъв ще бъде реалният им ефект върху публичните финанси.

Ограничен растеж на заетостта и забавяне на доходите

Прогнозите за пазара на труда през 2027 г. остават сдържани. Очаква се заетостта да нарасне едва с 0,2%, а безработицата да се задържи на равнище от 3,4 процента.

Според бюджетния план увеличаването на броя на работещите ще зависи основно от връщането на неактивни хора на пазара на труда и от привличането на работници от чужбина. Не са представени обаче конкретни мерки за активиране на хората, които продължително време нито работят, нито учат.

Ръстът на възнагражденията на наетите се очаква да се забави до 6,2% през 2027 г., докато производителността на труда ще нараства с около 2,3 процента. Предвижданото забавяне на инфлацията също ще окаже влияние върху номиналния растеж на доходите.

Дефицитът остава основно предизвикателство

Един от ключовите въпроси пред Бюджет 2027 е ограничаването на бюджетния дефицит. Поставената от финансовия министър Гълъб Донев цел е той да бъде сведен до 3% от брутния вътрешен продукт. За постигането ѝ кабинетът разчита на ограничаване на разходите, повече приходи и по-малка необходимост от нови заеми.

Това е първият бюджетен план, който България изпраща като член на еврозоната. Документът трябва да бъде съгласуван с европейските институции преди представянето на проекта на държавен бюджет за обществено обсъждане. Същевременно страната остава в процедура по свръхдефицит.

Въпреки заложените мерки остават въпроси за ефективността на планираните реформи, отражението на по-високите осигуровки върху работещите и работодателите и възможностите за устойчив растеж на заетостта и доходите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст