Великобритания може да преразгледа ограниченията пред свободното движение на граждани между страната и Европейския съюз, което е една от най-значимите последици от Brexit. Премиерът Анди Бърнам заяви, че е готов да започне открит разговор за евентуално възстановяване на режима, който преди напускането на ЕС позволяваше на европейските граждани да се установяват и да работят в Обединеното кралство без специално разрешение за работа. Изявлението му озадачи мнозина, защото предполага, че Лондон е готов да промени досегашния си подход към миграцията и икономическите отношения с Брюксел. Засега обаче няма конкретен план за връщане към старите правила.
Бърнам посочи в интервю за британския вестник в „Сънди Таймс“ от 25 октомври, че имиграцията се е променила съществено през десетте години след референдума за Brexit. Според него предишният модел, при който много европейци пристигаха във Великобритания за определен период, работеха и впоследствие се връщаха в родните си страни, се различава от сегашните миграционни тенденции. Премиерът смята, че тази разлика заслужава сериозно обсъждане, вместо миграцията да се разглежда единствено през призмата на ограниченията.
Темата има пряко значение за стотици хиляди европейци, които живеят във Великобритания, както и за хората, които биха искали да се преместят там за работа. За гражданите на България, Полша и останалите държави от ЕС подобна промяна би могла да улесни достъпа до британския трудов пазар. Но свободното движение не означава просто премахване на визите за пътуване. То предоставя по-широки права за пребиваване, работа и установяване при определени условия.
Как Brexit промени достъпа до британския трудов пазар
Въпросът за свободното движение беше сред централните теми на референдума от 23 юни 2016 г., когато 51.9% от гласувалите подкрепиха напускането на Европейския съюз. Кампанията за Brexit постави особен акцент върху миграцията и възможността Великобритания сама да определя кой може да влиза и да работи на нейна територия. За привържениците на напускането на блока възстановяването на националния контрол върху имиграцията беше едно от основните обещания.
Свободното движение между Великобритания и ЕС приключи в края на преходния период на 31 декември 2020 г., а от 1 януари 2021 г. започна да действа новата британска имиграционна система, основана на условия. За повечето граждани на ЕС това означава, че вече не могат просто да се преместят във Великобритания и да си потърсят работа. Обикновено е необходимо да отговарят на условията за съответния визов режим, включително изискванията за трудова квалификация и предложение за работа и заплащане.
Важно изключение са европейските граждани, които имат права по Споразумението за статут по британската схема за уседналост. Техните права на пребиваване и работа могат да продължат да действат съгласно предоставения им статут. Следователно евентуално възстановяване на свободното движение би засегнало най-вече бъдещите трудови мигранти и хората, които искат да се преместят във Великобритания.
Последиците от новия режим се виждат и в статистиката. Според данните на Националната статистическа служба за една година до март 2023 г. във Великобритания са останали да живеят цели 944 000 души повече, отколкото са я напуснали. За годината до декември 2025-та този брой е паднал до 171 000 души.
Въпреки това Brexit не доведе до по-ниска имиграция, което част от поддръжниците му очакваха. Вместо това се промени географският произход на мигрантите. За годината до декември 2025-та нетната миграция на гражданите на държави извън ЕС е около 350 000 души.
Полската общност е показателен пример за тези промени. Преди Brexit поляците бяха сред най-големите групи европейски граждани във Великобритания. По оценка на Полския икономически институт от декември 2025 г. в страната са останали приблизително 738 000 поляци. За сравнение точно около времето на референдума за Brexit (2016 г.) броят на хората с полско гражданство на Острова достигна своя връх от 1 021 000 души.
За разлика от Полша, чиято миграция започна масово още през 2004 г., българите получиха пълно право да работят там едва на 1 януари 2014 година. Поради тази причина българската общност се разрасна най-вече в годините около референдума. Официално регистрираните български граждани в страната тогава са около 70 000 – 80 000 души. В „преходния прозорец“ до 2020 г. се наблюдаваше огромен скок на пристигащите българи до около 120 000 души. През 2022 г. в Обединеното кралство са били регистрирани над 160 000 българи.
Политическият спор и възможните срокове за промяна
Изявлението на Бърнам не означава, че гражданите на ЕС скоро ще могат да започнат работа във Великобритания без виза. Говорител на „Даунинг стрийт“ уточни, че премиерът не е представил конкретно предложение за възстановяване на свободното движение. Неговата позиция е, че отношенията с ЕС трябва да бъдат обсъдени по-мащабно, включително с оглед на икономическите последици от Brexit и възможностите за подобряване на търговията.
Съществуват и ясни политически ограничения. Програмата на Лейбъристката партия от изборите през 2024 г. изключваше връщане към свободното движение, единния пазар и митническия съюз. Бърнам заяви, че няма намерение да налага промени в отношенията с ЕС без подкрепата на британската общественост. Той също така посочи, че не би препоръчал присъединяване към ЕС без нов референдум и изключи идеята Великобритания да приеме еврото или да се присъедини към Шенгенското пространство.
Опозицията реагира остро на възможността за връщане към свободното движение. Лидерът на консерваторите Кеми Баденох определи позицията на премиера като недостатъчно обмислена, а представители на „Реформирай Обединеното кралство“ я представиха като отстъпление от обещанията на Brexit.
От другата страна, министърът Анджела Рейнър защити необходимостта Лондон да не изключва предварително възможни варианти в преговорите с Брюксел. Според този подход по-близките икономически отношения могат да намалят административните пречки пред британските компании и да улеснят търговията, особено при хранителните продукти и селскостопанското производство.
Следващият важен етап е срещата на върха между Великобритания и ЕС, насрочена за 20 ноември в Брюксел. Очаква се разговорите да обхванат търговията, стандартите при внос на храни, енергетиката, сигурността и миграцията. Основният приоритет на британското правителство е да намали бюрокрацията и разходите за бизнеса, а не да възстанови автоматично правото на европейците да работят в страната.
Изявленията на Бърнам показват готовност за преосмисляне на досегашния курс, но между политическия дебат и промяната на имиграционното законодателство има съществена разлика. Евентуалното връщане към свободното движение би изисквало преговори с ЕС, ясна политическа подкрепа във Великобритания и решение как новите правила да бъдат съчетани с контрола върху имиграцията.
Още по темата: Британците биха гласували с 12% разлика за оставане в ЕС при нов референдум
