Икономиката на Франция отчете лек спад през третото тримесечие на годината, засилвайки опасенията за държавния дълг на фона на продължаващата политическа парализа на страната. Брутният вътрешен продукт (БВП) – показател за произведените в стопанството стоки и услуги – е спаднал с 0.1% в периода юли-септември, след отчетената стагнация през предишните три месеца, съобщи на 30 октомври френската статистическа служба Insee.
Тримесечният БВП на Франция не е отбелязвал растеж от последните три месеца на 2025 г. насам, като през периода януари–март на тази година се сви с 0.2 процента. Икономисти, анкетирани миналата седмица от „Уолстрийт джърнъл“, очакваха лек ръст на икономиката през третото тримесечие.
Критичното състояние на френските публични финанси, съчетано с безизходицата в силно разпокъсания парламент, доведе до рязък скок на доходността на държавните облигации на страната до нива, невиждани от десетилетия. Международният валутен фонд понижи в октомврийската си прогноза оценката на френския икономически растеж за тази година до 0.4% (спрямо 0.9% през април) и предупреди, че страната трябва да приведе публичните си финанси в ред.
Краткосрочните перспективи за растеж изглеждат мрачни на фона на нарастващата несигурност. Бизнес активността – измерена чрез данните за мениджърите по поръчките – през октомври отново навлезе в зоната на спад. Проучване сред компаниите разкрива и най-песимистичните оценки за икономическото бъдеще на Франция от шест години и половина насам. Инвестициите както на домакинствата, така и на бизнеса, са намалели през тримесечието, а производството в строителния сектор е продължило да върви надолу, посочват от Insee. Външната търговия е отнела 0.6 процентни пункта от растежа в периода юли-септември: износът е спаднал с 1.7%, а вносът е останал почти неппроменен – ръст от 0.1 процента.
Инвестициите на бизнеса се задържат слаби през по-голямата част от годината, тъй като компаниите отлагат решенията за разходи в резултат на постоянната несигурност – особено в навечерието на изборите, насрочени за април 2027-а. Кандидатът на крайната десница Марин льо Пен води в социологическите проучвания за наследник на президента Еманюел Макрон, чийто мандат изтича и не може да бъде подновен.
Студентски протести прераснаха в безредици по-рано този месец, което допълнително разтревожи инвеститорите и домакинствата. През октомври доверието на потребителите спадна до най-ниското си ниво от 13 години насам. Потреблението на домакинствата отчете леко ускорение: като цяло, вътрешното търсене (без запасите) има +0.1 процентни пункта принос към растежа на БВП – също както и през предишното тримесечие. До голяма степен именно то подкрепя френската икономика, която иначе се намира в тежко състояние, дори след като войната в Иран доведе до рязък скок на цените на енергията. Това обаче може да бъде възпрепятствано от продължаващия инфлационен ръст.
Европейската централна банка повиши основния си лихвен процент два пъти през тази година в опит да ограничи ускоряването на цените на енергията, което започна да се пренася и върху други сектори на икономиката. На 29 октомври председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че рисковете пред инфлацията са в посока нагоре, след като ръководството на банката взе решение да запази лихвените проценти без промяна.
