На 9 ноември ще изключим осветлението в сградата, където живяхме 30 години, ще изключим сървърите и ще си тръгнем. Вестникът вече не съществува. Руските власти и руските разузнавателни служби принудиха редакцията да прекрати дейността си“, се казва в изявление на руския вестник „Новая газета“, публикувано на сайта й.
По-нататък от редакцията пишат: „Над 30 години от живота ни, споделени с нашата страна и нейните граждани, приключват – оставят ни без дом, без средства за съществуване и под постоянна заплаха от репресии.
Трите десетилетия, които прекарахме заедно, бяха през повечето време щастливи. Нашите читатели – нашите приятели, нашите статии и нашите филми ни даваха смисъл и надежда. Понякога обаче тези години бяха и отчайващо тъжни и горчиви. Именно при сегашния политически режим – а не през хаотичните 90-те години – шестима наши колеги бяха убити заради изпълнението на професионалния и гражданския си дълг: Игор Домников, Юрий Щекочихин, Анна Политковская, Стас Маркелов, Анастасия Бабурова и Наталия Естемирова.
Продължихме да работим, но бяхме изгонени от дома си, а платформата ни за дарения, чрез която получавахме финансова подкрепа от читателите си, беше закрита. Лишени сме от всичките си ресурси. Напълно.
Това е координирана кампания. Банките, които прекъснаха връзките си с нас, твърдят, че просто спазват вътрешните си корпоративни правила. Те обаче не казват, че тези правила са наложени от ФСБ – държавната служба за сигурност, която е проникнала във всяка организация. Те възприемат страната като свое собствено владение.
От началото на „специалната военна операция“ в Украйна и въвеждането на наказателна отговорност за „дискредитиране на руската армия“ вече не можем да отразяваме най-критичните и трагични събития на своето време. Цензурата обхваща практически всяка сфера от обществения живот.
Уебсайтът ни е блокиран, лицензът ни е отнет, а печатарската ни преса – конфискувана. Забранено ни е да издаваме вестника си, под каквато и да е форма. Много от колегите ни бяха принудени да напуснат страната. В лицето на Дмитрий Муратов – нашият издател и носител на Нобелова награда за мир – бе хвърлена боя, смесена с киселина. Той едва не загуби зрението си. Извършителите бяха пуснати на свобода. Властите обявиха него и целия вестник за „чуждестранни агенти“.
В Чечения нашата кореспондентка Елена Милашина беше отвлечена и пребита почти до смърт.
Олег Ролдугин, един от нашите редактори, беше арестуван и сега е изправен пред съд заради събиране на информация.
В редакцията ни бяха извършени обиски, като и в жилището на главния ни редактор – Сергей Соколов – бе извършено претърсване. В продължение на близо пет години успявахме да продължим работата си, макар и да бяхме хванати в обръча на службите за сигурност. Сега всичко приключи. Озовахме се в „зона на унищожение“.
Това не е само нашата история; това е историята на една страна и едно общество, които биват систематично смазвани. Това е дело на ФСБ, Министерството на правосъдието, Прокуратурата и други структури, които са узурпирали властта. На практика е установена военна диктатура.
Те твърдят, че защитават конституционния ред. В действителност това е един противоконституционен ред. Защото Конституцията бе изнасилена, измъчвана, заглушена и хвърлена в затвора за дълго време – точно както хиляди граждани на страната, които просто са следвали нейните разпоредби. Десетки хиляди наши съграждани бяха принудени да напуснат страната, изоставяйки домовете си и поемайки към неизвестното.
Спрете да се утешавате с думите „това не са сталинските 30-те години“ или с твърденията, че репресиите са само от „дигитален“ характер. Това са държавно организирани репресии. В затворническите килии умират хора – а не числа. Точка.
Човешкият живот е загубил своя смисъл. Самата дума „Конституция“ предизвиква смях – дори у съдиите. Особено у съдиите. Никой не вярва, че това е върховният закон на страната или че президентът е положил клетва върху него. Дори държавната пропаганда престана да нарича президента „гарант на Конституцията“.
Човешките права и свободи у нас са премахнати, а защитата им вече се разглежда като престъпление. Изборите и избраните органи на управление са на практика ликвидирани. Гражданското общество е смазано. Свободата на съвестта и човешкото достойнство са потъпкани. Личният живот е изваден на показ, като в него ровят мръсни ръце.
Нима член 29 от Конституцията – който гласи, че „цензурата е забранена“ – не звучи днес като жестока подигравка? Съдебната система е унищожена, както и върховенството на закона и самата концепция за справедливост. Да имаш лични убеждения днес се смята за държавна измяна.
Но истинска държавна измяна имаме тогава, когато една държава предаде собствената си Конституция. И това предателство е продължаващо престъпление – такова, което се извършва точно в този момент пред очите на целия свят. Унищожаването на „Новая газета“ е поредното доказателство за това. През всички тези години писахме именно за това – докато ни беше възможно. Затова ни унищожиха.
Благодарим на всички, които ни чуват„, завършва обръщението на редакционния колектив на „Новая газета“.
The Economist съобщава, че редакторите на „Новая газета“ са били информирани за изгонването си от адреса на „Потаповский переулок“ 3 в Москва на 19 октомври. На тази дата бившият главен редактор на вестника Сергей Муратов пътувал за Париж, за да почете паметта на журналистката Анна Политковская -убита преди 20 години.
Седмица по-късно, на 26 октомври, Муратов и настоящият главен редактор на „Новая газета“ Сергей Соколов проведоха среща с екипа на вестника в мазето на съседна сграда, опасявайки се, че редакцията им е подслушвана. На срещата те решават да закрият вестника, тъй като той може да бъде обявен за „екстремистка организация“ и журналистите да бъдат арестувани.
От „Новая газета Европа“ – редакцията, към която са се присъединили журналисти както от московската „Новая газета“, така и други техни колеги, принудени да напуснат Русия след 2022 г., пишат на сайта си: „Уверени сме, че ценностите на вестника, основан от Михаил Горбачов, ще продължат да бъдат полезни за страната. Засега техните читатели остават техни пазители. Пазете се, защото един ден всичко ще бъде по новому -по начина на „Новая“!
