В Бюджет 2027 са заложени 135 млн. евро за развитие на индустриални зони, а проектът ще бъде представен следващата седмица. Това съобщи пред БНТ вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев. „Този бюджет ще бъде бюджетът на „Прогресивна България“, на нашето правителство. Той ще показва всички нужни инструменти за растеж“, добави той.
По думите му, средствата за индустриални зони трябва да привлекат значително по-големи частни инвестиции. Целта е всяко евро, вложено от държавата, да доведе до инвестиции от частния сектор в размер на между 5 и 20 евро. Вече са набелязани стратегически индустриални зони с висок потенциал в различни части на страната. Повече подробности за тях ще бъдат представени през следващата седмица.
Вицепремиерът коментира и възможността за поемане на нов държавен дълг, като подчерта, че рефинансирането на стари задължения е стандартна финансова практика, а нивото на българския дълг остава ниско. Според него новите заеми са оправдани, когато финансират реформи, индустриално развитие и подобряване на бизнес средата. Пулев обаче се обяви против тегленето на дълг за покриване на текущи разходи и заплати, тъй като това според него създава риск от дългова спирала.
По повод протестите министърът отбеляза, че не се притеснява от тях и е готов за диалог със синдикатите и неправителствените организации.
Пулев определи като значителен успех за България изваждането ѝ от т.нар. сив списък на Групата за финансови действия (FATF), която координира международните усилия срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Той смята, че това изпраща положителен сигнал към българските и чуждестранните инвеститори и улеснява процеса на присъединяване на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Като председател на Комитета за скрининг на инвестициите вицепремиерът обяви, че в рамките на мандата е отчетен ръст от 65% на инвестициите по този компонент.
Той посочи още, че през последните осем месеца българският износ е нараснал с 10%, което определи като безпрецедентен резултат на фона на традиционните дисбаланси във външната търговия на страната.
