Сериозни нарушения и пропуски във финансовото планиране, възлагането на обществени поръчки и контрола върху ремонтите и поддръжката на пътищата е установила Сметната палата при одит на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за периода 2020–2026 година.
Според доклада агенцията е поемала финансови ангажименти чрез договори за обществени поръчки, без предварително да разполага с необходимото финансиране. Установени са и случаи на забавени плащания, извършвани едва когато съществува сериозен риск от натрупване на значителни лихви за просрочие или след постановени съдебни решения. Констатирани са още поръчки с необосновано ниски прогнозни стойности, които впоследствие са увеличавани многократно чрез анекси.
За одитирания период АПИ е сключила договори на обща стойност над 18,2 млрд. лева, докато разходният ресурс на агенцията е бил 11,4 млрд. лева. Така поетите ангажименти надхвърлят наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или близо 60 процента. Договорите обвързват бюджетни средства за период от 11 години и 2 месеца, като около 4 години и 2 месеца от тях са извън разглеждания при одита период.
Това създава сериозен риск за навременното изпълнение на договорите и разплащането с изпълнителите. Особено проблематично е финансирането на дейности, които не могат да бъдат отлагани, като текущата поддръжка на републиканската пътна мрежа, необходима за безопасността на движението.
Заради системния недостиг на средства АПИ е получила допълнително 1,6 млрд. лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с постановления на Министерския съвет. От тази сума 1,2 млрд. лева са предназначени за текущи ремонти и поддръжка на пътищата.
Одитът разкрива и системно увеличаване на стойността на обществените поръчки спрямо първоначалните прогнози.
От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа при 139 са сключени допълнителни споразумения за увеличаване на стойността с общо 5,6 млрд. лева. Това е с 78% над първоначално прогнозирания размер.
При 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са одобрени анекси за допълнителни 1,9 млрд. лева. Други 74 договора за основен ремонт са били с първоначална прогнозна стойност близо 747,4 млн. лева, като към тях са добавени споразумения за допълнителни дейности на стойност 42,7 млн. лева.
Отделно, заради инфлацията и прилагането на механизма за индексация на цените, въведен с постановление на Министерския съвет през 2022 г., АПИ е сключила 56 спогодби за близо 1,1 млрд. лева. До 30 юни 2026 г. по тях са изплатени малко над 761 млн. лева.
Сметната палата е установила и сериозни недостатъци във вътрешните правила и контролните механизми на агенцията. Документацията и процедурите за обществените поръчки, както и за договорите за ремонт и поддръжка, са непълни, остарели или неефективни.
Липсват ясни и обективни критерии за определяне на поредността на плащанията, което създава предпоставки за субективни решения и забавяне на важни инфраструктурни проекти. В областните пътни управления, където се извършват основните дейности, организацията на работа и контролът не са достатъчно ясно разписани. Не са утвърдени и единни процедури за извършване на проверки на място, отчита още Сметната палата.
