Бюджет 2027 предвижда дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт, минимална работна заплата от 660 евро, увеличение на заплатите в бюджетната сфера и промени в данъците и осигуровките. Основните параметри на проектозакона за държавния бюджет представи вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в Университета за национално и световно стопанство. Той определи документа като „бюджет на вразумяването“, който според него отразява реалното състояние на публичните финанси.
Дефицит, държавен дълг и икономически прогнози
Правителството планира бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма да намалее от 3,5% от БВП през 2027 г. до 3,1% през 2028 г. и 2,4% през 2029 година. Предвижда се разходите по консолидираната фискална програма да спаднат от 43,5% от БВП през 2026 г. до 39,6% през 2027 г. За следващите две години са заложени съответно 38,9% и 38%.
Планираният нов държавен дълг за 2027 г. е 8,6 млрд. евро. За 2028 г. са предвидени 8,5 млрд. евро, а за 2029 г. – 7,9 млрд. евро.
Макроикономическата прогноза за следващата година включва реален ръст на БВП от 2,5%, инфлация от 4% и безработица от 3,4%. Очаква се номиналният БВП да достигне 141,3 млрд. евро.
Заплати, пенсии и социални плащания
Финансовата рамка предвижда минимална работна заплата от 660 евро, увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера с 5% и ръст на учителските заплати със 7,5%. Пенсиите ще бъдат осъвременени от 1 юли 2027 г., като се предвижда таванът на максималната пенсия да достигне 1874 евро. Линията на бедност за следващата година е определена на 443 евро.
Обезщетението за отглеждане на дете през втората година се предлага да нарасне до 450 евро. Ако майката се върне на работа през този период, ще може да получава 75% от обезщетението вместо досегашните 50%.
Предвидено е и увеличение на данъчните облекчения за деца до 500 евро за едно дете, 1000 евро за две и 1500 евро за три и повече деца.
За помощи за отопление са заложени 132,6 млн. евро, а за стипендии, студентски столове и общежития – 27,3 млн. евро.
Промени в осигуровките и възнагражденията на държавните служители
Максималният осигурителен доход се предвижда да достигне 2400 евро.
Сред заложените мерки е държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт да започнат сами да заплащат осигурителните си вноски.
Предвижда се и целогодишна 10-процентна оптимизация на разходите за персонал, с определени изключения, включително за делегираните бюджети и общините.
Планира се премахване на механизмите, които автоматично обвързват определени бюджетни разходи с минималната и средната работна заплата.
Повече средства за лекарите специализанти
Заложени са допълнителни 30 млн. евро за повишаване на възнагражденията на лекарите специализанти. Заплатата на специализантите по държавна поръчка се предлага да достигне 1900 евро, а за тези извън държавната поръчка е предвидена сума от 350 евро.
Ще има и реформи в системата на ТЕЛК, личната помощ и лекарствената политика.
Данъчни промени и ваучери за храна
Сред основните данъчни мерки е въвеждането на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите в определени икономически сектори. Предвижда се и увеличение на данъка върху разходите в натура до 7%.
Максималният месечен размер на ваучерите за храна ще може да достигне 200 евро вместо досегашните 102,26 евро. Необлагаемият праг обаче се запазва, а общата годишна квота за ваучери се предлага да нарасне от 818 млн. евро до 1,5 млрд. евро.
Проектът включва още по-високо облагане на луксозните автомобили и увеличение на прага за задължителна регистрация по ДДС до 60 000 евро.
В началото на представянето финансовият министър коментира резултатите от три одита на Сметната палата, свързани с разходването на публични средства в Агенция „Пътна инфраструктура“, Националния осигурителен институт и Министерството на финансите. Според него през предходните години са поемани разходни ангажименти без осигурено финансиране, чиято тежест сега ще трябва да бъде поета от бюджетите за настоящата и следващата година.
„Излизам пред вас да говоря честно и открито, да ви представя един бюджет на вразумяването, бюджет, който борави с реалните цифри, с реалните политики, с реалните тенденции“, заяви Донев. Той подчерта, че представянето на проектобюджета в УНСС не отменя законовите процедури за неговото обсъждане. Още през следващата седмица се планира заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Преди финансовия министър премиерът Румен Радев представи основните предизвикателства пред публичните финанси и приоритетите на правителството за следващата година.
Предстои проектобюджетът да премине през предвидените процедури за обсъждане и приемане.
