От разкошните европейски дворци до цирковите арени и нашите домове, бишонът векове наред е печелил сърцата на хората със своята интелигентност, неустоим външен вид и темперамент, който далеч надхвърля малките му размери.
На пръв поглед прилича на плюшена играчка, но всеки, който е имал досег с бишон, знае, че става дума за куче с изключително ярка индивидуалност. Игрив, любопитен, привързан и често невероятно забавен, този четириног любимец успява да се превърне в център на вниманието почти навсякъде, където се появи.
По повод 7 ноември – Деня на бишона, вниманието е насочено към порода, чиято история обхваща няколко века, различни европейски култури, аристократичен разкош и необикновен път до статута на едно от най-обичаните кучета компаньони.
Бишон някога е бил любимец на кралете и европейската аристокрация

Макар днес най-често да се излежава на дивана, бишонът има минало, достойно за исторически роман. Неговите предци се свързват със Средиземноморието, особено с остров Тенерифе, откъдето малките бели кучета достигат до континентална Европа благодарение на моряци и търговци.
По време на Ренесанса те стават изключително популярни сред европейското благородничество, особено във френския и италианския кралски двор. Във Франция популярността им се свързва с управлението на кралете Франсоа I и Анри III.
Според историческите сведения за породата малките бели кучета били толкова ценени, че представителите на аристокрацията ги носели на ръце, украсявали ги и ги възприемали като символ на престиж.
Социалното положение на бишона обаче невинаги е било толкова бляскаво. С промените в политическите и обществените обстоятелства някогашните дворцови любимци постепенно стават достъпни и за обикновените граждани.
Бишонът е знаел как да оцелява през различните исторически епохи
Една от най-необичайните глави в историята на породата е свързана с уличните артисти и цирковите представления.

Благодарение на своята интелигентност, ловкост и способност бързо да усвояват нови умения, бишоните участвали в представления заедно с музиканти, акробати и пътуващи артисти. Изпълнявали номера, забавлявали публиката и доказвали, че не са просто декоративни кучета.
Именно тази приспособимост допринесла за оцеляването на породата през различни исторически периоди.
През XX век следва официалното ѝ стандартизиране, а днес Международната федерация по кинология я признава под френското име Bichon à poil frisé, или просто бишон.
Бишон не е само сладък – зад външния му вид се крие истински малък комик
Стопаните на бишони често забелязват, че техните любимци имат почти театрален начин на изразяване. От внезапни изблици на енергия и игриво тичане из дома до упорити опити да привлекат вниманието, тези кучета рядко позволяват ежедневието да стане скучно.

Характеризират се с весел темперамент, изразена общителност и силно желание да участват в семейния живот.
Бишон обикновено реагира добре на нежното отношение, игрите и положителното насърчаване, поради което може да бъде отличен избор и за стопани, които нямат голям предишен опит с кучета.
Неговата любвеобилност обаче не означава, че няма характер. Някои бишони могат да бъдат своенравни, взискателни и изключително упорити, когато искат внимание, играчка или допълнително лакомство.
Бишон не се нуждае от много пространство, но има нужда от човек
Със средна височина от приблизително 23 до 28 сантиметра и тегло, което най-често варира между три и шест килограма, бишонът принадлежи към дребните породи.
Въпреки това потребността му от движение, игри и умствена стимулация не бива да се подценява.
Редовните разходки, интерактивните играчки и кратките тренировки са важни за физическото и психическото му здраве.
Особено предизвикателство представлява раздялата със стопанина. Бишоните са изключително социални кучета, а някои могат да развият тревожност при раздяла, която се проявява чрез лай, безпокойство или разрушително поведение, когато останат сами.
Бишон и прочутата му бяла козина – красота, която изисква сериозни грижи
Един от най-разпознаваемите белези на породата е гъстата, мека и къдрава козина, която придава на бишона характерния вид на бяло облаче.

Зад този съвършен външен вид обаче се крият много повече грижи, отколкото изглежда на пръв поглед.
За разлика от много други породи, бишонът почти не сменя козината си, но тя лесно може да се сплъсти. Американският киноложки клуб препоръчва разресване поне два до три пъти седмично, като ежедневната грижа е най-доброто решение. Професионалното подстригване обикновено се извършва на всеки четири до шест седмици.

Интересен факт е, че бишонът често се определя като хипоалергенна порода.
Бишон е преживял революции и световни войни, но почти е изчезнал
Историята на бишона не е само разказ за лукс и любов към животните. Породата се е сблъсквала и със сериозни заплахи за своето оцеляване.
Френската революция от 1789 година бележи края на един период от аристократичния живот, а много бишони остават без дотогавашните си стопани. Тяхната интелигентност им помага да намерят ново място сред уличните артисти.
Още по-сериозни предизвикателства настъпват по време на Първата и Втората световна война, когато породата е застрашена. Благодарение на всеотдайни развъдчици от Франция и Белгия популацията ѝ постепенно е възстановена.
През 1933 година е приет стандартът на породата, а през 1978 година са утвърдени съвременното ѝ френско наименование и френско-белгийският ѝ произход.
Бишон е покорил и най-престижните световни изложби

Успешната изложбена история на породата доказва, че бишонът не е просто обичан домашен любимец.
Един от най-известните представители на породата е бишонът на име JR, който през 2001 година печели престижната титла Best in Show на изложбата на Westminster Kennel Club в Ню Йорк.
JR става известен и с необичайния начин, по който празнува победите си – като вдига двете си предни лапи, сякаш поздравява публиката.
След края на изложбената си кариера този бишон става терапевтично куче и помага в работата с болни деца.













