Със 127 гласа „За“ (на депутати от „Прогресивна България“) и със 75 гласа „Против“ (19 от ГЕРБ-СДС, 15 от ДПС, 18 от „Демократична България“, 15 от ДПС, 18 от „Демократична България“, 12 от „Продължаваме промяната“ и 11 от „Възраждане“) и нито един „Въздържал се“ парламентът прие Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
Приетите промени предвиждат актуализиране на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи от 700 лв. на 1000 евро, с което ще се предостави от страна на държавата още един стимул в полза на данъчно задължените лица и ще се намали административната тежест. Бюджетният ефект от промяната не може да бъде изчислен, предвид отсъствието на достатъчно аналитична информация.
Друга приета промяна ще засегне режима за пренасяне на данъчните загуби, при който ограничението за пренасяне на данъчните загуби се увеличава от 5 на 10 години, но се въвежда ограничение върху размера на приспадането през всяка данъчна година до 70% от положителния данъчен финансов резултат преди приспадането им.
Въвежда се и ускорена данъчна амортизация за системи за изкуствен интелект и за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура, с което се цели да се подобри конкурентоспособността на предприятията, които извършват инвестиции в дигитализация.
Въвежда се и промяна в режима на ваучерите за храна на електронен носител, с която се увеличава максималният им размер – на всяко едно наето лице те ще могат да бъдат в увеличен размер от 200 лв. (102.26 евро) на 200 евро месечно. Те обаче вече ще бъдат обложени – с преференциален размер от 7% на ниво наето лице върху стойността на предоставените ваучери за храна над 102.26 евро. Очаква се, че бюджетният ефект от тази мярка ще се прояви при приходите от данъците върху доходите на физическите лица. Очаква се, че бюджетният ефект от тази мярка ще е в размер на 55 млн. евро;
С приетите промени се актуализира и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване. При тези случаи ще има увеличаване на приложимата данъчна ставка от 3% на 7% при запазване на всички действащи правила. Във връзка с тази мярка от екипа на финансовия министър Гълъб Донев са пресметнали, че бюджетният ефект ще е в размер на 6.6 млн. евро.
Други промени, приети от мнозинството, бяха свързани с необходимост от изрично уреждане на реда за деклариране на корпоративния данък за последния данъчен период в случаите на преобразуване.
Депутатите от мнозинството приеха и актуализация на размера на глобите и имуществените санкции в ЗКПО, с което се цели въвеждане на диференциран и икономически обоснован подход за индексация на санкциите, съобразен с периода на последното им изменение и действащата национална валута. Очаква се мярката да окаже положително въздействие върху държавния бюджет, като размерът на бюджетния ефект ще зависи от броя на наложените санкции.
Мнозинството прие и промени в преходните и заключителни разпоредби, с които въведе данък върху свръхпечалбата за конкретно пределен кръг лица, който ще се прилага за 2027 г. и част от който ще бъде използван за постигане на обществено значими цели, без да се засяга нормалната предприемаческа дейност и без да се подкопават стимулите за инвестиции и растеж. Очакваният бюджетен ефект от тази мярка е в размер на 800 млн. евро. С 33% ще се облага върху горницата над средната печалба от предходните години 2020 – 2025 г. на няколко сектора – банки, застрахователни компании, телекомуникационни и хранителни вериги.
По време на дебатите по законопроекта Асен Василев от „Продължаваме промяната“ обърна внимание, че през последните пет години ръстът на кредитите, които банките дават на бизнеса и на хората, е от порядъка на 20 процента. И така банките използват свръхпечалбите си за своеобразен буфер при предоставените кредити, ето защо не прие като добре обмислена предлаганата мярка.
Айтен Сабри от ДПС отбеляза, че от парламентарната й група няма да подкрепят предложените промени, защото не е отчетено че в периода 2020 г. – 2025 г. различните сектори са били засегнати от различни икономически фактори. В тази връзка тя попита дали вносителите имат разписан ясен механизъм защо са се спрели тъкмо на тези сектори и защо именно те попадат в обхвата за облагане със свръхпечалба. Постави въпроса и по каква формула е изчислено, че постъпленията от облагането на свръхпечалбите ще бъдат в размер на 800 милиона евро. Според разчетите на ДПС постъпленията в бюджета от тази мярка ще бъдат значително по-малко от това, което обявява Министерството на финансите.
Що се отнася до облагането на ваучерите за храна, от опозицията изразиха съмнения, че ще се увеличи административната тежест, а реален положителен ефект върху работещите хора в България едва ли ще има.
