Председателката на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова предложи потребителите да не остават без електричество заради неплатени сметки от декември до април, а срокът за издължаване да бъде удължен.
Тя поиска също по-високи обезщетения при прекъсване на електрозахранването, по-дълъг срок за подаване на жалби и премахване на клаузи, които според комисията поставят клиентите в неравностойно положение. Идеите на Манаолова обаче повдигат въпроса докъде може да стигне защитата на потребителите, без да се създава риск за финансовата устойчивост на електроразпределителните дружества. По стар обичай най-вероятно сметката ще платят тези, които са съвестни платци.
Предложението за забрана за прекъсване на тока е сред най-съществените, изложени от председателката на КЗП. Според нея между декември и април домакинствата трябва да разполагат с повече време за плащане на сметките си, като през този период електроснабдяването им не бива да бъде спирано заради просрочени задължения.
Аргументът на Манолова е свързан с нарастващите разходи за живот и тежестта на битовите сметки през отоплителния сезон. По думите ѝ подобна мярка би била посрещната с разбиране и от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която трябва да балансира интересите на потребителите и електроразпределителните предприятия.
На пръв поглед предложението звучи благородно, но то може да предизвика сериозни икономически последици. Забраната би ограничила възможността на операторите да събират просрочени вземания чрез прекъсване на захранването в продължение на пет месеца. Това ще позволи на част от клиентите да отлагат плащанията си, без да е ясно кога ще си платят.
Според критиците тази мярка ще демотивира хората, които спестяват и плащат сметките си навреме и ще създаде усещане за несправедливост. Несъбраните вземания не изчезват с магическа пръчка, а се трупат като загуби за електроразпределителните дружества и в крайна сметка се покриват или чрез по-високи цени за всички потребители, или чрез държавни субсидии от данъците на гражданите.
В този смисъл Манолова блесна като защитник на рисковите групи, но пропусна да обясни как ще се гарантира събираемостта на задълженията и кой ще поеме натрупаните разходи, ако мярката бъде въведена.
Социалните експерти подкрепят идеята. Становището им е, че отоплението и електричеството са базови жизнени потребности и в тежка финансова криза хората не бива да остават без достъп до тях.
За домакинствата проблемът е особено чувствителен, тъй като електроенергията е услуга от първа необходимост, а възможностите за ограничаване на потреблението през зимата са нищожни. В същото време неплащането на сметки не премахва задължението към доставчика, а само отлага неговото изпълнение. Ако потребителят няма възможност да плати месечната си сметка, как ще плати три или пет сметки наведнъж?
Затова евентуална забрана за прекъсване на тока трябва да се подплати с ясни правила, включително за обхвата на мярката, сроковете за разсрочване и как ще се събират парите за натрупаните задължения.
По-високи обезщетения и спор за правомощията на КЗП
Мая Манолова постави акцент и върху отговорността на електроразпределителните дружества при лошо качество на услугата. Според нея сегашните обезщетения за клиентите, останали без ток по вина на оператора, са недостатъчни и не създават реален стимул за подобряване на обслужването.
В проекта за нови общи условия на „Електроразпределение Юг“, дружество от групата на ЕВН, е предвидено клиентът да получи 13.35 евро, ако електрозахранването бъде прекъснато по вина на оператора за повече от 24 часа. При продължително прекъсване над 48 часа се предвижда обезщетение от 10.23 евро за всеки започнал 12-часов период без ток. Което означава компенсация от приблизително 85 евроцента за час в съответния период. Сумата се различава от посочените от Манолова 35 евроцента на час, определени от нея като „символични и смехотворни“.
Предвидените компенсации не ограничават правото на потребителите да търсят и обезщетение за претърпени имуществени вреди по общия ред на действащото законодателство. Това е важно разграничение, защото фиксираната неустойка не означава непременно, че клиентът е компенсиран за всички загуби, причинени от продължително прекъсване на електрозахранването.
КЗП иска също срокът за подаване на жалба до електроразпределителното дружество да бъде удължен. В момента той е седем дни, а предложението на Манолова е да се въведе по-дълъг период. За пример тя посочи 30-дневния срок за оплаквания към топлофикационните дружества.
Страхът от нови високи сметки
Председателката на КЗП отправи и предупреждение към електроразпределителните дружества да не допускат повторение на случаите с необичайно високи сметки за електроенергия, предизвикали масово недоволство в началото на годината. Тогава хиляди потребители се оплакаха от рязко нараснали фактури, включително при домакинства, които твърдяха, че използват същите електроуреди и не са променяли навиците си на потребление.
Проверката на регулатора показа, че около половината от жалбите са неоснователни, а при приблизително 20% от случаите по-високите сметки се дължат на увеличено потребление. Въпреки това недоверието на част от клиентите към начина, по който се отчитат и фактурират количествата електроенергия, остана съществен проблем.
Манолова заяви, че „мистерията с надписаното потребление“ няма да се повтори, и предупреди, че при установени нарушения КЗП ще използва целия обем на правомощията си. Тя подчерта, че комисията, която ръководи сега, не е извършила проверка на предишния случай, и настоя за по-строг контрол върху дружествата през предстоящия отоплителен сезон.
Темата енергийните разходи е особено чувствителна за домакинствата. През октомври правителството обяви, че цените на електроенергията за битовите потребители и на парното няма да бъдат повишавани до 1 юли 2027 година. Според премиера Румен Радев запазването им ще бъде подкрепено чрез осигуряване на необходимия финансов ресурс във Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Вицепремиерът Атанас Пеканов също потвърди намерението за запазване на цените, като обърна внимание на поскъпването на природния газ на европейските пазари. Той псочи, че определената цена в България е 58 евро за мегаватчас при около 95 евро на европейските борси. За бизнеса пък действат отделни програми за компенсации на енергоинтензивните предприятия и за подкрепа на останалите компании.
Запазването на регулираните цени обаче не решава автоматично проблемите с качеството на услугата, отчитането на потреблението и възможността на домакинствата да плащат редовно сметките си.
Предстоящото обсъждане на общите условия ще покаже кои от тях могат да намерят място в окончателните текстове.
