Доларът се изкачи до най-високите си за последните 19 месеца котировки спрямо основните си валутни конкуренти на 12 ноември, тъй като търговците заложиха на по-нататъшно повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв, а йената загуби почва под краката си след коментари от умерен централен банкер и водещия валутен дипломат на Япония, предупреждаващи за нестабилност. Търговците увеличиха залозите си за по-нататъшно затягане на паричната политика от американските централни банкери след по-силните от очакваните данни за инфлацията през октомври и поредицата от агресивни забележки от служители на институцията, които изразиха загриженост за упоритата инфлация и оставиха отворена възможността за лихвен ръст от 50 базисни пункта. Някои банки, включително „Голдман Сакс груп“, сега очакват още едно повишение в началото на следващата година, в допълнение към едно през декември.
Индексът на долара, който измерва курса на зелените пари спрямо кошница от валути, се повиши с 0.11% до 102.98, най-високото ниво от април 2025 г. насам. Еврото олекна с 0.08% спрямо щатския долар до малко под 1.108 долара – най-слабата стойност от май миналата година, докато паундът отслабна с 0.16% – до 1.3259 долара.
Директорът на клона на Федералния резерв на Ню Йорк Джон Уилямс ще вземе участие в дискусия късно на 12 ноември, която ще бъде следена отблизо, предвид неговите „гледни точки преди срещата на паричния комитет FOMC през октомври, че Федералният резерв е имал време за повишаване на лихвите“, посочва в анализ Гавин Френд – старши пазарен стратег в National Australia Bank. „Две седмици по-късно, след по-горещ от прогнозирания ръст на индекса на потребителските цени за октомври, служителите на Федералния резерв изглежда се надпреварват да говорят за повишаване на лихвените проценти“, отбелязва Френд. „Всякакви насоки от Уилямс ще бъдат използвани.“
Зелените пари не бяха особено убедителни в поведението си към японската йена, като се колебаеха между печалби и загуби. Членът на борда на „Банк ъф Джъпен“ Тоичиро Асада – един от двамата парични стратези, които не бяха съгласни с повишаването на лихвените проценти през юни и септември, се противопостави на призивите в борда за краткосрочно вдигане на лихвите, заявявайки, че преждевременното им увеличение може да навреди на растежа и да намали базовата инфлация. По-рано, водещият валутен дипломат на Япония Ацуши Мимура предупреди, че е „твърде рано да се забрави“ интервенцията на японските власти през лятото, която тласна двойката долар/йена до най-ниската ѝ точка за деня.
Много анализатори очакват ново „Банк ъф Джъпен“ да повиши отново лихвите още следващия месец. Това мнение беше подкрепено на 12 ноември от данни, които показаха, че годишната инфлация на едро в Япония се е ускорила до 7.1% годишно през октомври, от 6.8% през септември.
Категоричното изключение от общата валутна тенденция в полза на зелените пари на 12 октомври е швейцарският франк, който упорито отказва да поевтинее. Според експерти, една от причините е оттеглянето от популярните сделки carry trades, при които инвеститорите се възползват от ниските лихви по швейцарските заеми, за да инвестират във валути, където лихвите са по-високи. Това поражда спекулации докъде централната банка на страната ще позволи нейното поскъпване.
Франкът, който се използва като убежище от инвеститорите по време на несигурност в Европа, пое нагоре през октомври на фона на бурните протести и политически турбуленции във Франция. Подемът намали доходността, генерирана от carry trades. Възвръщаемостта от продажбата на франкове и покупката на евро се е свила до едва 0.1% миналата седмица от 3.4% в края на септември. Въпреки че намаляващата привлекателност на търговията накара мениджърите на активи да намалят сделките по авансова продажба на франкове (къси позиции), според данни на Комисията за търговия на фючърсни контракти CFTC, фондовете, търгуващи със заемни средства, остават със сериозно нетно количество къси позиции засега и обръщането на посоката може да стимулира по-нататъшни печалби на швейцарската валута.
„Ако нежеланието за риск се запази, тази остатъчна позиция е потенциален източник на допълнително търсене на франкове“, коментира Грегор Хирт – глобален главен инвестиционен директор за различни видове активи в Allianz Global Investors.
Поскъпването на франка го изведе до най-силното ниво към единната европейска валута от май насам – 0.91376 за едно евро в края на миналата седмица, въпреки че оттогава леко отслабна.
Всеки пробив под 0.90 би бил „неприемлив за паричните стратези, особено ако поскъпването на франка е бързо“, коментира Шон Осбърн – главен стратег за валутния пазар в Scotiabank. Той прогнозира ниво от 0.93 франка за едно евро до края на годината.
Служители на Швейцарската национална банка (SNB) увериха правителството на среща на 11 ноември, че институцията е готова да се намеси на валутните пазари, ако е необходимо. Стратезите на „Джей Пи Морган Чейс“ очакват SNB да изглади резките движения, а не „изцяло да спре или обърне поскъпването на франка“.
Освен по-спекулативното търсене на швейцарските пари, силната швейцарска икономика и ниските нива на държавен дълг означават, че има „структурно търсене“ от инвеститорите, според Флориан Йелпо – ръководител на макро отдела в Lombard Odier Investment Managers. Това е особено вярно във време, когато европейската политика е в стрес. И след като инфлацията в Швейцария се ускори до 1.5% през октомври от 1% месец по-рано, швейцарската централна банка може би е по-толерантна към силата на прачинта аси единица, смята Осбърн.
Ван Луу – ръководител на отдела за валутна и фиксирана доходност в Russell Investments, споделя, че предпочита да продава франка спрямо йената, отколкото спрямо еврото. Тъй като японската валута също се разглежда като убежище, има по-малък риск политическите турбуленции да предизвикат валутни движения, които свалят възвръщаемостта. Освен това йената е с около 50% по-евтина, отколкото би трябвало да бъде спрямо долара, докато швейцарският франк изглежда с около 20% надценен спрямо щатската валута, добавя той.
С продължаващия европейски политически риск и продължаващите дискусии за бюджета на Франция, за инвеститорите в реални пари е трудно смислено да се върнат към залози за по-слаб франк, посочва Хирт от Allianz. „По-специално за европейските целеви активи, финансирането във франк в момента се равнява на продажба на късо спрямо регионалното убежище срещу регионален риск“, казва той. „Бихме били предпазливи там, докато френските спредове остават високи.“
