Стив Уиткоф, един от двамата пратеници на американския президент Доналд Тръмп на срещата с руския лидер Владимир Путин, обяви след нея, че очаква на следващата среща по темата за войната в Украйна да участват и европейците. Това ще бъде много важен етап, защото европейците са наши партньори и за нас е важно те да участват, отбеляза Уиткоф. Припомняме, че след като САЩ възобновиха усилията за постигане на мир между Русия и Украйна, европейските лидери, които се събраха за срещата на Европейската политическа общност в Дъблин, изразиха единна позиция в желанието си да имат място на масата за преговори. Те обаче не могат да се споразумеят кой трябва да заеме това място. Украинският президент Володимир Зеленски настоя европейският представител в мирните преговори да бъде избран още този месец.
Американските представители, които днес пристигнаха в Москва, – Стиф Уиткоф и Джаред Къшнър, идваха от Абу Даби – след тристранни преговори за прекратяване на войната между Украйна и Русия с посредничеството на Съединените щати. Стив Уиткоф обясни на Путин, че в преговорите в Абу Даби не са участвали европейски представители, но те са били информирани за разговорите. По същия начин и Володимир Зеленски ще бъде информиран за провелата се днес среща с руския президент Путин, обясни Уиткоф.
Той коментира, че предстоящата размяна на военнопленници между Русия и Украйна е знак за напредък в разрешаването на конфликта. Той информира руския президент и че Съединените щати са започнали обсъждания с европейските представители по въпроса за архитектурата на сигурността на континента.
По думите на Уиткоф Вашингтон вижда, че Европа е готова да участва в преговорите и да прекрати украинския конфликт. Той предаде и искането на Тръмп – да бъде много ясно казано на президента Путин, че е изключително важно конфликтът в Украйна да бъде прекратен възможно най-скоро.
От своя страна, по време на срещата Путин предложи организирането на хуманитарна мисия в Константиновка – там в нощта на 10-ти срещу 11-ти ноември украинските власти регистрираха най-много руски атаки – общо 15, като уточни, че тя може да се направи по модела на операцията, проведена по-рано в Олешки. Тогава – на 27 октомври 2026 г. – в района е обявено прекратяване на огъня, около града е извършено разминиране, цивилни жители са евакуирани, а на останалите в града хора е доставена хуманитарна помощ. Специално за Константиновка Путин отбеляза, че на военните ще им трябват 5 дни, за да разминират зоната около града.
В присъствието на Уиткоф и Къшнър Путин призова европейците да решат дали искат „мир или война“ и изрази надежда за „вечен“ мир в Украйна. Той обаче бе категоричен, че в никакъв случай не одобрява идеята за разполагане на европейски сили, които да извършват мониторинг дали потенциалното примирие се спазва. По думите му чуждестранни войници в Украйна биха били легитимна цел за руските въоръжени сили, защото тяхното присъствие заплашва националната сигурност на Русия и Москва още от самото начало се противопоставя на подобен сценарий.
Путин обяви и че Русия би искала мирът в Украйна да бъде траен. Що се отнася до териториалния въпрос, руският президент коментира, че той подлежи на обсъждане. Той обаче отново повтори исканията на Москва от края на 2021 г. – оттегляне на НАТО до състоянието му отпреди разширяването през 1997 година.
След срещата с американските пратеници Юрий Ушаков – съветник на Владимир Путин по въпросите на външната политика, отсече: Сегашната система за колективна отбрана не работи – това е очевидно за всички. И се надяваме, че представителите на европейските държави ще подкрепят работата по координирането на параметрите на нова дългосрочна архитектура за неядрена сигурност и мир, която искаме да започнем незабавно – заедно с американските представители.
Ушаков отбеляза и че Путин е припомнил исканията на Москва отпреди почти пет години, които тогава са приели формата на „проектодоговори“ за споразумения за гарантиране на сигурността със САЩ и НАТО. Ключовите точки в тях се отнасят до разширяването на НАТО и по-конкретно до връщане към конфигурацията на силите на алианса към момента на подписването на Основополагащия акт за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност между НАТО и Русия от май 1997 година.
Ушаков дори намекна за допълнителни искания, уточнявайки, че Русия иска да добави към този списък и някои нови съображения на база поуките, които трябва да си извлече от настоящата ситуация, в която колективният Запад се е обединил срещу нея и не крие интереса си да помогне на киевския режим да постигне стратегическа победа над Русия.
Ушаков не пропусна да спомене в коментара си и украинския президент Володимир Зеленски. „По време на днешните преговори беше обсъдено и поведението на ръководителя на киевския режим, както и приятелските поздрави, които той публично отправя към американския президент“, отбеляза Ушаков, като нарочно уточни, че приятелските поздрави ги поставя в кавички.
