Една глобална кредитна агенция преди дни ни лиши от симпатиите си. S&P Global Ratings намали перспективата за България от „положителна“ на „стабилна“ поради нарастващите двойни дефицити, като потвърди рейтингите „BBB+/A-2“. Ние, като посредствен ученик, си скроихме набързо версията, че оценката ни за това как се справяме социално-икономически не е променена, само очакванията за бъдещето ни са леко накърнени. Ама пък така сме се вписвали в общия минорен общоевропейски тон. Германия не я чакало нищо добро, та нас ли?
Първо, да видим в компанията на кои други държави сме. Това са Уругвай (BBB+ / A-2 – Стабилна перспектива, потвърдена на 12.11.2026 година); Филипините (BBB+ / A-2 – Позитивна / Стабилна перспектива); Аруба – автономна територия в състава на Кралство Нидерландия (BBB+ / A-2 Стабилна перспектива); Тайланд (BBB+ / A-2 Стабилна перспектива, потвърдена на 04.11.2026 г.); Ботсвана загуби рейтинга си BBB+ през септември 2025 г. (понижен до BBB с негативна перспектива), след като глобалният спад на пазара на диаманти сви рязко бюджетните приходи и износа на страната.
В „нашата“ група обаче е и Италия с външен дълг от 138% от БВП (BBB+ / A-2 Позитивна перспектива, потвърдена на 13.11.2026 г.)
Това са страните с кредитен рейтинг от „BBB+/A-2“ според S&P . Незавидна компания…
Доц. д-р Щерьо Ножаров от УНСС задава един интересен въпрос: „Защо на други държави една година след присъединяването им към еврозоната кредитният им рейтинг става инвестиционен „А“ клас, докато на България не става?“ Естония например е с рейтинг „AA-„. Тя е приета на 1 януари 2011-та в еврозоната, а на 9 август същата година S&P повиши дългосрочния ѝ рейтинг на инвестиционния AA- (с две степени нагоре). Причината бе строгата бюджетна дисциплина, ниският държавен дълг и бързото възстановяване на икономиката след кризата.
Латвия е приета в еврозоната на 1 януари 2014-та и пет месеца по-късно – на 30 май, S&P повиши нейния рейтинг от BBB+/A-2 на инвестиционния A-/A-2. Агенцията обоснова решението си с устойчивия икономически растеж и фискалната консолидация след влизането във валутния съюз.
На Литва рейтингът от ВВВ е повишен на А-. На Словакия оценката е инвестиционен кредитен рейтинг А+.
„В цялата тази компания България, въпреки че стана член на Еврозоната, си остава с кредитен рейтинг вместо високия тип „А-“ с тип „ВВВ+“ като този на Аруба, Уругвай, Филипините, Тайланд“, прави извода Ножаров.
Какво казва най-новият доклад на S&P Global Ratings за България?
На първо място това е “провал на бюджетната дисциплина и рекордни дефицити. Става дума за кръпки вместо структурни реформи в Бюджет 2027. S&P определя предложените мерки за консолидация като мерки „с по-ниско качество“.
Разчита се на еднократни, несигурни приходи като данък върху „свръхпечалбите“ (оценен на 800 млн. евро или 0.6% от БВП) и вдигане на осигурителни прагове, вместо на реални реформи в администрацията и ефективността на разходите.
Не може да не прави впечатление най-лошият дефицит от над десетилетие: за 2026 г. той достига 5.1% от БВП (и 5.6% на касова основа), което е най-високото ниво от поне 12 години насам. Проциклична разходна политика: вместо да охлажда прегряващата икономика, държавата налива масло в огъня чрез рязко увеличение на заплатите в публичния сектор (ръст от 12.6% през 2025 г. при инфлация от 3.5%), пенсиите и общинските разходи, съчетано с отмяна на приходни мерки.
18-годишен антирекорд по текущата сметка: дефицитът по текущата сметка се очаква да удари 8.7% от БВП през 2026 г. (най-висок от 2008 г. насам) и да остане хронично висок – средно 7.6% до 2029 година. Това е рязък контраст с излишъците, поддържани между 2013 и 2021 година.
Демографска криза без отговор: населението в трудоспособна възраст намалява с над 1% годишно в продължение на две десетилетия, а естественият прираст остава силно отрицателен (-40 000 души през 2025 година).
Въпреки това липсват целенасочени реформи за пазара на труда, преодоляване на дефицита на умения и подобряване на институционалната среда.
Тъжното заключение е, че вместо присъединяването към еврозоната на 1 януари 2026 г. да донесе повишение на кредитния рейтинг, вътрешните политики принудиха S&P да ревизира перспективата надолу от „положителна“ на „стабилна“ и да прогнозира нарастване на нетния държавен дълг от 25% на 30% от БВП до 2029 година.
Днес сме в капана на двойните дефицити – най-големият бюджетен дефицит от 12 години (5.1%) и най-тежкият дефицит по текущата сметка от 18 години насам (8.7%), казва Ножаров.
S&P го виждат, ние слепи ли сме?












