Брюксел иска още 45 млрд. евро за Киев, България и още три страни отказват да плащат

Брюксел

Европейската комисия предлага допълнителен заем до 45 млрд. евро за Украйна през 2027 г., но инициативата предизвика разногласия между държавите членки за разпределението на финансовата тежест. България, Словакия, Унгария и Чехия не желаят да участват в новото финансиране, докато Германия настоява всички страни в ЕС да поемат своя дял от разходите. Според оценките на Киев недостигът на средства за отбрана и функциониране на държавата през следващата година ще достигне около 70 млрд. евро.

Предложението на еврокомисията предвижда 25 млрд. евро от новия пакет да бъдат насочени към военни нужди, включително закупуване на въоръжение, боеприпаси, ракети, дронове и системи за противовъздушна отбрана. Останалите 20 млрд. евро са предназначени за подкрепа на държавния бюджет и поддържане на финансовата стабилност на Украйна.

Европейският съюз планира да осигури приблизително две трети от необходимото финансиране, като за останалата част разчита на международни партньори, сред които Великобритания, Канада, Япония и Норвегия. Новият заем трябва да допълни вече договорената помощ от 90 млрд. евро за периода 2026–2027 година.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че подкрепата за Киев ще продължи, докато Русия не прекрати агресията си. По думите ѝ допълнителните средства са необходими както за отбраната на страната, така и за функционирането на основните обществени услуги, включително училищата и болниците, и за защитата на критичната инфраструктура.

Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилиус също подчерта необходимостта от осигуряване на средства за военните способности на Украйна през следващата година. Той посочи, че финансирането трябва да позволи на страната да поддържа противовъздушната си отбрана, да произвежда и придобива дронове и системи за противодействие на безпилотни летателни апарати, както и да осигурява необходимите ракети и боеприпаси.

Отпускането на парите ще бъде обвързано с изпълнението на реформи от украинска страна. Сред условията са мерки за укрепване на върховенството на закона и борбата с корупцията. Предложението все още трябва да премине през необходимите законодателни процедури и да получи одобрението на Европейския парламент и Съвета на ЕС.

Спорът за финансовата тежест раздели държавите членки

Основното разногласие между европейските правителства е свързано с начина, по който ще бъдат разпределени разходите по новия заем. Европейската комисия предлага бъдещите приходи от замразените руски активи да бъдат използвани за погасяване на задълженията на Украйна. Този механизъм обаче е разделен на етапи – първо трябва да бъдат обслужени заемите за приблизително 50 млрд. долара, договорени от страните от Г-7 през 2024 година. Едва след това оставащите приходи могат да бъдат насочени към изплащането на новия заем от 45 млрд. евро и предходния пакет от 90 млрд. евро.

При договореното през декември 2025-та финансиране от 90 млрд. евро беше предвидено бюджетът на ЕС да покрива лихвите и разходите по обслужването на заема. Чехия, Унгария и Словакия обаче получиха възможност да не поемат тези финансови задължения. За новия пакет все още няма постигнато споразумение за разпределението на разходите.

Германският канцлер Фридрих Мерц настоява този път всички държави членки да участват във финансирането. В писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща той обвърза подкрепата за Украйна с преговорите за следващия многогодишен бюджет на ЕС за периода 2028–2034 година. Според Мерц европейската сигурност е обща отговорност и финансовата тежест за подпомагането на Киев трябва да бъде споделена между всички страни.

Тази позиция предизвика остра реакция от словашкия премиер Роберт Фицо, който определи инициативата като „изнудване“ и заяви, че няма да се поддаде на натиск. Той се противопоставя на отпускането на средства за оръжия и военни заеми, но уверява, че Словакия ще продължи да оказва хуманитарна и практическа подкрепа. Фицо посочи като примери осигуряването на генератори за зимата и възможността за откриване на училища за украински деца в страната.

Унгарският премиер Петер Мадяр също изрази резерви към обвързването на финансирането на Украйна с преговорите за европейския бюджет. Той обаче се разграничи от формулировката на Фицо, като отбеляза, че не смята действията на германския канцлер за изнудване, но не приема подхода като добър сигнал към държавите членки.

Чешкият премиер Андрей Бабиш подкрепи позицията на Фицо срещу предложението на Мерц и също не подкрепи обвързването на двата финансови въпроса. Бабиш обърна внимание, че проектът за следващия бюджет на ЕС вече предвижда около 100 млрд. евро за Украйна, но тези средства няма да бъдат достъпни преди 2028 година. Това, според него, не решава проблема с очаквания недостиг от около 70 млрд. евро през 2027-ма.

България също няма да се включи в новия пакет. Премиерът Румен Радев обясни позицията на София с финансовото състояние на страната и процедурата по свръхдефицит, в която тя се намира. Той припомни, че Европейската комисия настоява България да ограничи бюджетния си дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт, поради което поемането на допълнителни задължения по заеми не е възможно според настоящите финансови възможности на държавата.

След срещата си с Урсула фон дер Лайен във Варна Радев обясни, че България не се отказва от подкрепата за Украйна, но тя ще продължи да бъде оказвана чрез други механизми. Сред тях са износът на електроенергия, възстановяването на енергийна и железопътна инфраструктура и безвъзмездната помощ за украински семейства, намерили убежище у нас. Премиерът подчерта, че София няма да блокира общите решения на ЕС и правото на останалите държави да предоставят помощ според възможностите си.

Германия и Полша с различни акценти в преговорите за бюджета

Германската позиция се подкрепя от редица северноевропейски държави, които настояват за по-равномерно разпределение на финансовите задължения. Полша подкрепя продължаването на военната и финансовата помощ за Киев, но не одобрява обвързването ѝ с преговорите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Варшава смята, че въпросът за финансирането на Украйна трябва да бъде решен самостоятелно. Заместник-министърът на външните работи Игнаци Немчицки посочи, че евентуален финансов срив на Украйна би увеличил пряко заплахите за сигурността на Полша.

Външният министър Радослав Шикорски също подкрепи продължаването на европейската помощ и призова за използване на замразените руски активи. Според него Русия трябва да понесе финансовите последици от агресията си.

Междувременно ЕС продължава да предоставя средства за конкретни нужди на Украйна. Сред предвидените мерки е пакет от 920 млн. евро за възстановяване и укрепване на енергийната инфраструктура преди зимния сезон. На 30 юли беше преведен и транш от 3.47 млрд. евро за отбранителните способности и приоритетните държавни разходи на страната.

Финансирането за 2027 г. ще бъде сред основните теми на извънредната среща на върха на европейските лидери на 26 и 27 ноември. Дотогава държавите членки трябва да изяснят не само размера и условията на новата помощ, но и дали разходите по нея ще бъдат споделени от всички или ще се запази подходът с изключения за отделни страни.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст