"БНБ не разполага с правомощия, съгласно националното законодателство, да установи, че депозитите в дадена кредитна институция са неналични чрез друг акт, различен от отнемането на лиценза за банкова дейност". Това се посочва в отговора на БНБ до Европейския банков орган, с което e уведомена за приетата на 17 октомври препоръка към Българската народна банка и Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно необходимите действия за спазване на Директива 94/19/ЕО, която регламентира гарантираните депозити.
В заключението си ЕБО предостави на БНБ два варианта за действие – да премахне специалния надзор, за да може вложителите на получат достъп до средствата си или да обяви депозитите за неналични, което ще задейства изплащането на гарантираните влоговете в КТБ от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).
"Единственото правомощие, предоставено на БНБ, съгласно националните разпоредби, въвеждащи изискването на член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО, е да отнеме лиценза на банка при установяване, че условията, определени в чл. 36 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), са налице. Отнемането на лиценза на банка подлежи на оспорване пред Върховния административен съд. Всяко друго решение, взето от БНБ извън кръга на нормативноустановената й компетентност, би било нищожно", посочват от БНБ.
Централната банка обръща внимание на това, че в България няма компетентен орган, които има правомощия, включващи специфични национални мерки, чрез които да се установи, че депозитите са неналични.
Установяването на "неналичен депозит", съгласно член 1, параграф 3 подточка (i) от Директива 94/19/ЕО , следва да бъде направено от "съответния компетентен орган", който обаче се определя съгласно националното право и има правомощия, изчерпателно определени от националното законодателство.
БНБ припомня свои предишни становища, в които отбелязва, че дефиницията за "неналичен депозит", съгласно член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозитите не би могла да бъде директно приложена, доколкото не е безусловна и достатъчно ясна и точна, а тези условия, съгласно практиката на Съда на ЕС, обуславят възможността за директно прилагане. Дефиницията сама по себе си не предоставя директни правомощия на определен компетентен орган в държава членка, тя само посочва характеристиките на "неналичен депозит".
В тази връзка единственото правомощие, предоставено на БНБ, съгласно националните разпоредби, въвеждащи изискването на член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО, е да отнеме лиценза на банка при установяване, че условията, определени в чл. 36 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), са налице. Отнемането на лиценза на банка подлежи на оспорване пред Върховния административен съд. Всяко друго решение, взето от БНБ извън кръга на нормативноустановената й компетентност , би било нищожно. БНБ не разполага с правомощия, съгласно националното законодателство, да установи, че депозитите в дадена кредитна институция са неналични чрез друг акт, различен от отнемането на лиценза за банкова дейност.
В отговора си Централната банка посочва, че горепосоченото е валидно и за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), който може да плати гарантирания размер на депозитите при условията на член 23 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), единствено когато БНБ е отнела лиценза за банкова дейност на съответна банка и при никакви други условия. "Освен това такова решение предполага изразходване на средства на Фонда за милиарди левове и не би могло да бъде взето без ясно правно основание в националното законодателство", допълват от БНБ.
Всеки административен орган следва да взема своите решения и да оповестява административните си актове в рамките на обхвата на своите правомощия, установени в националното право. В случай че се установи, че националното право, въвеждайки съответната директива на ЕС, определя в по-тесен смисъл и не предоставя в пълен обем правомощия на съответния компетентен орган така, както изисква директивата, националното право следва да се измени.
По отношение на специалния надзор върху КТБ и ТБ "Виктория", който продължава вече повече от четири месеца, БНБ пояснява, че "поставянето на банка под специален надзор, включващо спиране на изпълнението на нейните задължения, е национална надзорна мярка, приложима съгласно раздел осми на глава единадесета от ЗКИ".
Тази мярка е наложена чрез административен акт, който БНБ е приела през юни 2014 г. при спазване на законовите изисквания. Той не е оспорен пред съда, влязъл е в сила и е породил правно действие. Съгласно чл. 115, ал. 3 от ЗКИ тази мярка може да бъде приложена за период най-много до шест месеца.
При условие, че този срок е прекомерно дълъг спрямо сроковете за изплащане на гарантираните депозити съгласно Директива 94/19/ЕО, БНБ подчертава, че националното законодателство следва да бъде съответно променено.
В контекста на гореизложеното БНБ заявява, че независимо, че констатациите относно твърдяното несъответствие с правото на ЕС засягат БНБ и ФГВБ, нито една от двете институции не разполага с компетентност да измени националното законодателство за преодоляване на несъответствието. Такива правомощия има единствено българският парламент.
Във връзка с предложението на ЕБО за предоставяне на частичен достъп до депозитите, Централната банка подчертава че в националното законодателство не са налице разпоредби и процедури, които оправомощават БНБ да даде възможност за такъв частичен достъп.
"Не са налице също така разпоредби, на основание на които в случай на недостатъчност на ликвидните средства в банка, да бъде извършено частично изплащане или разпределение на тези средства. При такива обстоятелства българският законодател не е възложил на БНБ компетенции да разрешава или отказва частичен достъп до депозити в банка и всяко такова решение, взето от БНБ, би било оспоримо и би породило правна несигурност".
В допълнение БНБ е уведомила ЕБО, че оценката и анализа на активите на КТБ, извършени от одиторските фирми „Делойт България“ ООД, „Ърнст енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД, вече са приключили. Управителният съвет на БНБ е възложил на квесторите да осчетоводят изготвените в пълно съответствие с международните стандарти за финансова отчетност оценки и до 31.10.2014 г. да представят в БНБ необходимите надзорни отчети за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции.
В отговора си до европейския регулатор, Централната изразява готовност да продължи да предоставя своя експертен опит, за да съдейства на компетентните органи в България в процеса на законодателните промени, така че да се гарантира пълно съответствие с правото на ЕС.
БНБ обръща внимание, че съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010 г. за създаване на ЕБО препоръките, издавани от ЕБО, нямат задължителен и правнобвързващ за компетентния орган характер. Целта на препоръките е да се постигне налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на Европейската система за финансов надзор и осигуряване на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на ЕС. Процедурата, установена в чл. 16 и 17 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 г., предвижда, че при неизпълнение на препоръките на ЕБО в посочените срокове ЕБО уведомява ЕК, която от своя страна може да издаде официално становище.
