Мълчанието на Израел

На пръв пог­лед Тел Авив е точ­но тол­ко­ва раз­т­ре­во­жен от нас­тъп­ле­ни­е­то на “Ис­лям­с­ка дър­жа­ва”, кол­ко­то всич­ки ос­та­на­ли пра­ви­тел­с­т­ва в све­та. Из­ра­ел­с­ки­те ме­дии съ­об­ща­ват съ­вес­т­но за щур­ма на джи­ха­дис­ти­те сре­щу кюр­д­с­кия град Ко­ба­не и за звер­с­т­ва­та на бой­ци­те. Из­ра­ел­с­ки­ят пре­ми­ер Бе­ня­мин Не­та­ня­ху и ми­нис­т­ри­те му не про­пус­кат да по­ри­ца­ят ис­ля­мис­т­ко­то дви­же­ние, а в мес­т­на­та пре­са се по­я­ви­ха ис­то­ри­и­те на два­ма па­лес­тин­с­ки граж­да­ни на Из­ра­ел, за­ги­на­ли в бит­ка на стра­на­та на гру­пи­ров­ка­та.

По оцен­ка на по­ли­ти­чес­ки наб­лю­да­те­ли в дейс­т­ви­тел­ност ев­рейс­ка­та дър­жа­ва е най-сла­бо за­сег­на­та­та или зап­ла­ше­на ди­рек­т­но в ре­ги­о­на от нап­ре­дъ­ка на “Ис­лям­с­ка дър­жа­ва”. От ед­на стра­на, Из­ра­ел е из­вън об­се­га до­ри на най-съв­ре­мен­ни­те оръ­жия на джи­ха­дис­ти­те. И ко­е­то е по-важ­но, во­ен­ни­те ко­ман­ди­ри на “Ис­лям­с­ка дър­жа­ва” обя­ви­ха, че изоб­що не въз­на­ме­ря­ват да се на­мес­ват в из­ра­ел­с­ко-па­лес­тин­с­кия кон­ф­ликт и пред­по­чи­тат да под­к­ре­пят су­ни­ти­те и да въ­ве­дат своя ред в Ирак. Гру­пи­ров­ка­та не пред­с­тав­ля­ва до­ри вът­реш­на зап­ла­ха за Из­ра­ел, за раз­ли­ка от по­ве­че­то дър­жа­ви, гра­ни­че­щи със Си­рия. Срав­ни­тел­но къ­са­та и на­си­те­на със сил­но во­ен­но при­със­т­вие гра­ни­ца меж­ду си­рий­ци­те и ев­ре­и­те пре­дот­в­ра­тя­ва нав­ли­за­не­то на бе­жан­ци в Из­ра­ел, как­то и раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на бой­ни­те дейс­т­вия. А сис­те­ма­та на кон­т­рол, ко­я­то при­ла­га Тел Авив – сме­си­ца от из­вес­т­на до­за ли­бе­рал­на де­мок­ра­ция и дейс­т­ва­щи во­ен­нов­ре­мен­ни за­ко­ни, е фик­си­ра­ла раз­ли­чи­я­та меж­ду мес­т­ни­те из­би­ра­те­ли, не­до­вол­ни от из­ра­ел­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во. Ко­е­то пък пред­ре­ша­ва кра­ха на вся­ко по-ши­ро­ко на­род­но не­до­вол­с­т­во от сор­та на “Араб­с­ка­та про­лет”. В от­със­т­ви­е­то на со­лид­ни ини­ци­а­ти­ви за смя­на на по­ли­ти­ка­та Из­ра­ел има пол­за да де­мон­с­т­ри­ра офи­ци­ал­на не­за­ин­те­ре­со­ва­ност към Ирак и прик­рит не­ут­ра­ли­тет към Си­рия. Как­то и да из­п­ра­ти пре­ме­ре­ни пос­ла­ния към си­рийс­кия пре­зи­дент Ба­шар ал-Асад, че го смя­та за срав­ни­тел­но на­деж­ден съ­сед и ня­ма да ра­бо­ти ак­тив­но за от­с­т­ра­ня­ва­не­то му от власт.

На прак­ти­ка един­с­т­ве­на­та ре­ал­на зап­ла­ха на “Ис­лям­с­ка дър­жа­ва” към Из­ра­ел би би­ла опи­тът на джи­ха­дис­ти­те да на­пад­нат ня­коя от “уме­ре­ни­те” араб­с­ки стра­ни, по-спе­ци­ал­но Йор­да­ния, или да се въз­пол­з­ват от мес­т­но­то не­до­вол­с­т­во в тях. Всъщ­ност имен­но из­точ­на­та гра­ни­ца на Из­ра­ел с Йор­да­ния при­ли­ча на оа­зис на спо­койс­т­ви­е­то за­ра­ди доб­ре обу­че­ни­те войс­ки на ха­ше­мит­с­ко­то крал­с­т­во, опит­на­та ра­зуз­на­ва­тел­на аген­ция, фи­нан­со­ва­та под­к­ре­па на Ща­ти­те и мо­нар­ха су­нит, кой­то ба­лан­си­ра вът­реш­на­та си­гур­ност с из­вес­т­на по­ли­ти­чес­ка сво­бо­да. Йор­да­ния е вто­ра­та араб­с­ка дър­жа­ва (след Еги­пет), с ко­я­то през 1994-а Тел Авив под­пис­ва ми­рен до­го­вор. Не­го­ва­та 20-а го­диш­ни­на ще се праз­ну­ва на 26 ок­том­в­ри. Из­ра­ел­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во спо­де­ля с Аман ра­зуз­на­ва­тел­ни­те дан­ни за дейс­т­ви­я­та на джи­ха­дис­ти­те в Южна Си­рия, как­то и стрик­тен над­зор над ис­ля­мис­т­ки­те фрак­ции и в Йор­да­ния и на За­пад­ния бряг, за да се пос­тиг­не ко­ор­ди­на­ция и ни­то ед­на от две­те стра­ни да не бъ­де из­не­на­да­на неп­ри­ят­но. Аме­ри­кан­с­ки ге­не­рал до­ри бе пред­ло­жил да се мо­дер­ни­зи­рат про­ти­во­ра­кет­ни­те сис­те­ми на Из­ра­ел, за да оси­гу­ря­ват ча­дър и над араб­с­кия съ­сед. Да не го­во­рим, че Тел Авив прех­вър­ля без мно­го шум на Йор­да­ния во­ен­но обо­руд­ва­не, ко­е­то ве­че не из­пол­з­ва. Те­зи дейс­т­вия се пред­п­ри­е­мат въп­ре­ки раз­ног­ла­си­я­та по па­лес­тин­с­кия въп­рос.

Клю­чът към за­паз­ва­не­то на то­ва сът­руд­ни­чес­т­во в дъл­гос­ро­чен ас­пект е до го­ля­ма сте­пен ико­но­ми­чес­ки. Бю­дже­тът на Йор­да­ния е дос­та нап­рег­нат, до­кол­ко­то тя за­до­во­ля­ва це­ли­те си енер­гий­ни нуж­ди от внос и тряб­ва да се спра­вя с из­то­щи­тел­на ху­ма­ни­тар­на кри­за. В крал­с­т­во­то жи­ве­ят 3-4 млн. па­лес­тин­ци – по­ве­че от по­ло­ви­на­та от об­що­то на­се­ле­ние, мно­зин­с­т­во­то от ко­и­то са ре­гис­т­ри­ра­ни ка­то бе­жан­ци и имат фа­мил­ни връз­ки с 2.6 -те млн. съ­на­род­ни­ци от За­пад­ния бряг. ООН ве­че пре­дос­та­вя по око­ло 1 млрд. щ. до­ла­ра го­диш­но на Аман, ка­то е въз­мож­но и оси­гу­ря­ва­не­то на кре­дит­ни га­ран­ции за още 1 млрд. до­ла­ра. Из­ра­ел пък по­мог­на за ста­би­ли­зи­ра­не на по­ли­ти­чес­ко­то по­ло­же­ние в Йор­да­ния чрез за­сил­ва­не на енер­гий­на­та си­гур­ност на стра­на­та, ка­то под­пи­са на 3 сеп­тем­в­ри пред­ва­ри­тел­но спо­ра­зу­ме­ние за дос­тав­ка на при­ро­ден газ на крал­с­т­во­то за 15 млрд. щ. до­ла­ра за срок от око­ло 15 го­ди­ни.