Европарламентът срещу Съвета на Европа

Про­ек­то­бю­дже­тът на Ев­ро­пейс­кия съ­юз за 2015-а бе “обър­нат на­о­па­ки” от ев­ро­де­пу­та­ти­те, ко­и­то за­ви­ши­ха до­ри су­ми­те, пред­ло­же­ни от Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия за ос­нов­ни­те при­о­ри­те­ти ка­то рас­теж, съз­да­ва­не на ра­бот­ни мес­та, про­уч­ва­ния и об­ра­зо­ва­ние, вклю­чи­тел­но прог­ра­ма­та за об­мен на сту­ден­ти “Ера­зъм +”. Те одоб­ри­ха на 22 ок­том­в­ри с 464 гла­са “за”, 186 “про­тив” и 46 “въз­дър­жа­ли се” пред­ло­же­ни­е­то на пар­ла­мен­тар­на­та бю­джет­на ко­ми­сия за уве­ли­че­ние на по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти с 8.1% спря­мо 2014-а – до 146.3 млрд. ев­ро, и на пла­ща­ни­я­та на пос­тъп­ва­щи­те до­го­ди­на смет­ки с 2.6% – до 146.4 млрд. ев­ро. За срав­не­ние, Ев­ро­ко­ми­си­я­та прие на 11 юни ан­га­жи­мен­ти за 145.6 млрд. ев­ро (2.1% ръст спря­мо 2014-а) и пла­ща­ния за 142.1 млрд. ев­ро (с 1.4% по­ве­че, от­кол­ко­то през 2014-а). Ев­ро­пейс­ки­ят съ­вет бе до­ри още по-пес­те­лив и гла­су­ва офи­ци­ал­но на 2 сеп­тем­в­ри ан­га­жи­мен­ти­те да бъ­дат на­ма­ле­ни до 145.08 млрд. ев­ро, а пла­ща­ни­я­та -до гру­бо 140 млрд. ев­ро.

ЕС при­е­ма бю­дже­та с т.нар. про­це­ду­ра на съв­мес­т­но взе­ма­не на ре­ше­ние, в ко­я­то съ­ве­тът и пар­ла­мен­тът имат рав­но тег­ло и е не­об­хо­ди­мо да стиг­нат до съг­ла­сие чрез пре­го­во­ри. От 28 ок­том­в­ри за­поч­ва да те­че три­сед­мич­ни­ят срок, в кой­то за­ко­но­да­те­ли и на­ци­о­нал­ни пра­ви­тел­с­т­ва ще тряб­ва да из­г­ла­дят раз­ли­чи­я­та по­меж­ду си, та­ка че на 26 но­ем­в­ри про­ек­то­бю­джет 2015-а да бъ­де гла­су­ван окон­ча­тел­но в пар­ла­мен­тар­на­та за­ла в Страс­бург и да се пре­вър­не в за­кон. Ако не бъ­де пос­тиг­нат ком­п­ро­мис, до­го­ди­на об­щ­ност­та ще мо­же да хар­чи все­ки ме­сец по ед­на два­на­де­се­та от таз­го­диш­ни­те си раз­хо­ди.

Ев­ро­де­пу­та­ти­те ис­кат да ин­вес­ти­рат до­пъл­ни­тел­но 190.5 млн. ев­ро в мал­ки и сред­ни пред­п­ри­я­тия, как­то и за прог­ра­ми за про­уч­ва­ния и об­ра­зо­ва­ние. Аген­ци­и­те за фи­нан­сов над­зор, сел­с­кос­то­пан­с­ки­те про­из­во­ди­те­ли и ри­бар­с­ки­ят биз­нес, ко­и­то по­на­сят най-го­ле­ми за­гу­би от рус­ко­то ем­бар­го, съ­що тряб­ва да по­лу­чат по­ве­че па­ри, съ­от­вет­но с по 6.1, 30 и 16.7 млн. ев­ро. Ев­ро­пейс­ки­ят пар­ла­мент нас­то­я­ва твър­до да се пос­тиг­не спо­ра­зу­ме­ние за таз­го­диш­ния бю­джет, пре­ди да за­поч­нат пре­го­во­ри­те за до­го­ди­на за­ра­ди очер­та­ва­ща­та се кри­за в пла­ща­ни­я­та и ве­ро­ят­ност­та за­дъл­же­ни­я­та на ЕС да дос­тиг­нат 30 млрд. ев­ро до края на 2014-а.

На прак­ти­ка прог­ра­ми­те за под­по­ма­га­не по­на­сят най-теж­ки­те уда­ри от бю­джет­ни­те проб­ле­ми. Ален Ла­ма­сур – ли­де­рът на френ­с­ка­та де­ле­га­ция в рам­ки­те на пар­ла­мен­тар­на­та гру­па на ЕНП, по­со­чи, че на ев­ро­пейс­ки­те струк­тур­ни фон­до­ве се па­дат 80% от неп­ла­те­ни­те смет­ки. Па­ри­те за тях пре­ди са ид­ва­ли от мес­т­ни­те и ре­ги­о­нал­ни­те влас­ти, но се­гаш­на­та лип­са на фи­нан­си­ра­не е до­ве­ла до оряз­ва­не на сред­с­т­ва­та и ди­рек­т­но е за­сег­на­ла дреб­ния и сред­ния биз­нес. Ис­пан­с­ки­ят ев­ро­де­пу­тат Ей­дер Гар­ди­а­са­бал, кой­то е док­лад­чик за бю­джет 2015-а, пре­дуп­ре­ди, че не би­ва да се заб­ра­вя ,че зад те­зи чис­ла и неп­ла­те­ни смет­ки сто­ят ре­ал­ни хо­ра, ко­и­то ча­кат да по­лу­чат па­ри­те си. Гру­па­та на ев­ро­пейс­ки­те кон­сер­ва­то­ри и ре­фор­ма­то­ри оба­че не е съг­лас­на да се уве­ли­ча­ва бю­дже­тът, а по-ско­ро да се по­доб­ри хар­че­не­то на сред­с­т­ва­та.

Но­ви­ят пред­се­да­тел на Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия Жан-Клод Юнкер под­к­ре­пи при­зи­ви­те на ев­ро­де­пу­та­ти­те вся­ка стра­на член­ка на об­щ­ност­та да спаз­ва бю­джет­ни­те си ан­га­жи­мен­ти и да из­п­ра­ща ко­рек­т­но внос­ки­те си в ев­ро­пейс­ка­та хаз­на. Три чет­вър­ти от нея се пъл­ни имен­но от пре­во­ди­те, ко­и­то пра­ви­тел­с­т­ва­та пра­вят про­пор­ци­о­нал­но на своя бру­тен вът­ре­шен про­дукт. Оне­зи от тях оба­че, ко­и­то вна­сят по­ве­че, от­кол­ко­то по­лу­ча­ват об­рат­но, или т.нар. нет­ни до­но­ри – Ав­с­т­рия, Бел­гия, Да­ния, Гер­ма­ния, Ита­лия, Люк­сем­бург, Ве­ли­коб­ри­та­ния, Хо­лан­дия, Фин­лан­дия, Фран­ция, Шве­ция – нас­то­я­ват ве­че пет по­ред­ни го­ди­ни за сък­ра­ща­ва­не на раз­хо­ди­те на съ­ю­за за­ра­ди бю­джет­ни­те ико­но­мии, ко­и­то кри­за­та ги при­нуж­да­ва да пра­вят у до­ма.

През пос­лед­ни­те дни се вдиг­на оле­лия и око­ло по­ред­на­та бю­джет­на дра­ма – до­пъл­ни­тел­ни­те внос­ки в хаз­на­та на ЕС, ко­и­то тряб­ва да нап­ра­вят Ве­ли­коб­ри­та­ния, Хо­лан­дия, Ита­лия, Гър­ция и Ки­пър. Най-зна­чи­тел­на е су­ма­та на Лон­дон – 2.1 млрд. ев­ро, след­ва­на от та­зи на Ам­с­тер­дам – 643 млн. ев­ро, Рим – 340 млн. ев­ро, Ати­на – 89.4 млн. ев­ро, и Ни­ко­зия – 42 млн. ев­ро. Съ­щев­ре­мен­но, Фран­ция, Гер­ма­ния, Да­ния, Пол­ша и Ав­с­т­рия ще има да по­лу­ча­ват па­ри от ев­ро­пейс­кия бю­джет.

Ан­г­лийс­ки­ят пре­ми­ер Дей­вид Ка­ме­рън оп­ре­де­ли пре­тен­ци­и­те на Брюк­сел за до­пъл­ни­тел­ни сред­с­т­ва ка­то “аб­со­лют­но неп­ри­ем­ли­ви”. А ита­ли­ан­с­ки­ят му ко­ле­га Ма­тео Рен­ци ко­мен­ти­рал, че “то­ва не са чис­ла, а смър­то­нос­но оръ­жие”. Ка­ме­рън и ком­па­ния са бес­ни, че се на­ла­га да вна­сят още па­ри и за­да­ват въп­рос да­ли из­пол­з­ва­на­та ме­то­до­ло­гия за прес­мя­та­не на су­ми­те е ед­нак­ва за всич­ки стра­ни член­ки. Ос­вен то­ва те са не­до­вол­ни, че уз­на­ли в пос­лед­ния мо­мент за за­дъл­же­ни­я­та си, и то от тех­ни­чес­ки до­ку­мен­ти, из­п­ра­те­ни от низ­щес­то­я­щи чи­нов­ни­ци. То­ва мо­же и да е вяр­но, но ев­ро­пейс­ки­те ли­де­ри със си­гур­ност тряб­ва да са на­яс­но, че вся­ка про­мя­на на на­ци­о­нал­ния им про­дукт во­ди и до про­мя­на на внос­ки­те в ев­ро­пейс­кия бю­джет. А ико­но­ми­ка­та на Обе­ди­не­но­то крал­с­т­во се е ока­за­ла дос­та по-сил­на от очак­ва­ни­я­та. При­нос за уве­ли­че­ни­те пла­ща­ния имат и бла­гот­во­ри­тел­ност­та, нар­ко­ти­ци­те, прос­ти­ту­ци­я­та и сен­чес­ти­ят биз­нес, при­хо­ди­те от ко­и­то за­сег­на­ти­те дър­жа­ви при­ба­ви­ха при из­чис­ле­ни­е­то на бю­дже­ти­те си.

Ев­ро­ко­ми­са­рят по бю­дже­та Яцек До­ми­ник пре­дуп­ре­ди в на­ча­ло­то на сед­ми­ца­та Ка­ме­рън “да не от­ва­ря ку­ти­я­та на Пан­до­ра”, ако не ис­ка да пла­ща по­ве­че, за­що­то през 2015-а ще има по-ви­сок от­бив от дъл­жи­ма­та внос­ка. Всъщ­ност ре­ал­ни­ят раз­мер на таз­го­диш­на­та е 3.6 млрд. ев­ро, но за­ра­ди ра­бат от 1.5 млрд. ев­ро по поп­рав­ка на бю­джет 2014-а, ко­я­то в мо­мен­та се до­го­ва­ря, тя ве­ро­ят­но ще на­ма­лее до 2.1 млрд. ев­ро. Не­об­хо­ди­мо е па­ри­те да се пре­ве­дат до 1 де­кем­в­ри. Ако то­ва не ста­не, ще пос­лед­ват на­ка­за­тел­ни лих­ве­ни пла­ща­ния от око­ло 2.5% вър­ху су­ма­та, или гру­ба 250 хил. ев­ро на ден. Ако смет­ка­та ос­та­не неп­ла­те­на ед­на го­ди­на, лих­ва­та ще ско­чи до 5.5 про­цен­та. За­ра­ди съз­да­ло­то се нап­ре­же­ние на 7 но­ем­в­ри ще има из­вън­ред­на сре­ща на фи­нан­со­ви­те ми­нис­т­ри от ЕС, на ко­я­то ще се об­съ­дят до­пъл­ни­тел­ни­те внос­ки. Спе­ци­ал­но за Лон­дон чис­ло­то 2.1 млрд. ев­ро се рав­ня­ва на ед­на пе­та от го­диш­ния пре­вод на Ос­т­ро­ва към Брюк­сел.